В един период от комунистическия режим МВР-ДС е бил органът, който на практика се е поставял над партията и държавното ръководство при определянето на това кои граждани са могли да пътуват зад граница.

Това признава министърът на вътрешните работи ген. Дико Диков в свой доклад Политбюро на ЦК на БКП от 1962 г., който desebg.com публикува. Документът е относно: Изменение начина за разрешаване на задграничните пътувания на българските граждани. И е включен в сборника „Държавна сигурност – войникът на партията”, издание на Комисията по досиетата 2015 година.

В него е описано подробно процедурата, утвърдена още през 1948 г., отнасяща се до командировките и пътуванията в страните от социалистическия лагер, а така също и в западните страни.

 „Макар и формално при съгласуване на лицата, които се предлагат да излизат в чужбина, органите на МВР със своето мнение фактически определят в крайна сметка кой да замине и кой не”, е отбелязал Дико Диков.

„По такъв начин на практика органите на МВР се поставят над партийните и държавни органи в страната, което не е в духа на решенията на Априлския и Ноемврийския пленуми на ЦК на БКП”, заключава министър Диков.

Той предлага друг ред, по който да се решава този въпрос, в който да бъде застъпено общественото начало чрез създаването на специална комисия.

Въпреки това предложение и създаването на такава комисия на практика тя показва, че по време на едно тоталитарно управление въпросът за това кой ще може да пътува в чужбина е невъзможно да бъде решен без МВР-ДС.