Dariknews.bg разказва историята на 66-годишната Уляна Функ – българка в Лондон, която прекарала 3 седмици на ръба в Royal Free Hospitalе заради коронавирус.

Предполага се, че бащата донесъл заразата в семейството – всичко започва със силна кашлица.

„Бях му забранила да излиза, след като се започна с коронавируса. Но той тайно, след като завеждал детето на училище, е хващал няколко пъти подред метрото до работилницата ни в другия край на Лондон. Общо пътят дотам и обратно е два часа“, разказва Уляна.

През нощта жената вижда, че съпругът ѝ е в треска и с висока температура. Рано сутринта звъни на спешния телефон, като оттам ѝ отговарят, че трябва да го изолират у дома.

„Спазвахме всички указания много точно, оставяхме му храна в стаята, после дезинфекцирахме, бърсахме, но... да изолираш член на семейството в същия дом, особено когато става дума за апартамент, е невъзможно“, обяснява тя.

След няколко дни треската на мъжа отминава, но вирусът се прехвърля на  дъщерята и съпругата му, която е с диабет тип II.

„Все едно ми се беше разместила реалността: жестоки болки в главата, също кръста, врата, цялото тяло. Аз по принцип не боледувам, температура вдигам изключително рядко, но този път качих над 38 градуса. Интересното е, че почти не кашлях“, разказва дъщерята на Уляна, Таня.

Отново звънят на спешния номер, а оттам им казват, че най-вероятно са с коронавирус, да стоят вкъщи и да пият парацетамол с много течности. Една нощ в 3 през нощта обаче майката припада в банята и отново звънят на Спешна помощ.

Линейката идва едва часове по-късно, след като Уляна е имала втори припадък и повръща многократно. Болницата, Royal Free Hospital, е само на няколко минути от дома на българското семейство, но те не могат да тръгнат натам, от мерки за сигурност. В 4 часа следобед позвъняват медиците - две жени, които дори са без маски - слагат ги буквално пред вратата на дома, при това моделът им е от най-простите. Датата е 20 март.

Обследват Уляна в дома ѝ, като установяват ниски кислород и кръвно налягане, както и течност в белите дробове. „Ще я вземем в болницата“, заключават те, а на въпрос на близките - за колко време, отговарят: два или три дни, а може и само за една нощ.

Тя прекарва една седмица с кислородна маска, докато една нощ в стаята ѝ влиза разтревожена медицинска сестра с купичка с бисквити и казва настоятелно: „Моля ви, изяжте ги бързо!“. Причината е, че състоянието ѝ рязко се е влошило и по спешност трябва да я включат на вентилатор.

„Uliana, Uliana, what's happening? (Уляна, Уляна, какво се случва)* - Това бяха първите думи, които чух, когато се събудих. Исках да ги попитам къде съм, но не можех от тръбата“, разказва тя. „Сетих се за „Ад" от Данте - това беше адът.“