Кънчо Кожухаров

Няма как да осъзнаем каква е общата картина в страната, ако сме се вторачили в партийните боричкания и не се опитваме да я погледнем отстрани. За хората, които са съгласни за пет минути да отвърнат поглед от вътрешната политика и да прочетат тази статия, ще има бонус: ще ви подшушна каква беше истинската причина преди пет години Румен Радев да излезе от президентството с размахан юмрук.

За целта ще започнем с формулировката на Захари Стоянов в отговор на антибългарските писания на Иван Аксаков: „Всяко тържество на България е смърт за Русия“. Тази максима е не по-малко вярна, ако разменим местата на държавите. Сега ще се опрем на нея, за да проследим какво се случи след тогавашната акция на Радев и защо Русия имаше повод да тържествува.

Девет месеца след всенародните вълнения, през април 2021-ва, бе избрано едно нефелно Народно събрание, което услужливо предаде Богу дух, за да се възцари първото от четирите служебни правителства на Радев. Така под лозунга за борба с мафията президентът взе властта и безконтролно управлява България, като за две години и половина я превърна в най-слабото звено на ЕС. Той нямаше да успее, ако не му бяха помогнали някои късогледи политици, които решиха, че е настъпил моментът да се справят завинаги с ГЕРБ и ББ. 

Ще напомня, че това не беше първият такъв случай. Вечерта след парламентарните избори през 2014-а (след Костинбродската афера) Ахмед Доган, Сергей Станишев и Волен Сидеров в хор се кълняха по телевизията, че повече никога няма да допуснат ГЕРБ до властта. Но защо ли всички тези тъй наперени някога партийни деятели днес са в политическата морга? 

Защото

демокрацията не е празна дума, а жив организъм

Всяка що-годе демократична система реагира на опитите да бъде изопачено основното ѝ правило: тя изисква всички участници в политическата борба да бъдат поставени при приблизително еднакви условия. Всеки опит с административни мерки, преврати или арести някой да бъде „изчегъртан“ е обречен на неуспех. Дори ако преди това е бил на края на кариерата си, набеденият за виновник получава нови сили и политическият му живот се удължава.

Изглежда, че у нас политическата мотикология е свързана не с главния, а с гръбначния мозък. При всяка парична инжекция отвън, която получават кандидатите за власт, тя им шепне: „Настъпи мотиката още веднъж!“ И те я настъпват – пак и пак, и пак.

Ако сега не успеят да свалят правителството заради приемането на еврото, ще опитат с акции в защита на някой кмет. Няма значение дали той е за хвалба, или за затвора, стига да е от „нашите“. Ако не успеят и с него, ще намерят друг повод, за да принудят полицията да пролее кръв и така да оглавят народния гняв.

Какъв беше резултатът

от предишните ви акции, наивни мои сънародници?

България загуби няколко години на прага на еврозоната и се превърна в ненадежден съюзник. Кого, освен Русия, обслужихте с необмислените и неграмотните си протести? И какво ще стане след половин година, ако този път успеете?

Да предположим, че добре финансираният от Русия и „Боташ“ български президент раздаде по някой-друг милион на когото трябва и през есента правителството падне. Но сещате ли се защо то трябва да падне?

За да може господинът да назначи поредното служебно правителство и то да блокира влизането ни в еврозоната, тъй като това би ни направило до голяма степен икономически недосегаеми за руските имперски интереси. Веднъж за винаги би осуетило мераците на Радев да се превърне във втори, по-малък Путин, който да отговаря за действията си единствено пред първия. Казано геополитически, правителството трябва да падне, за да може Русия за пореден път да тържествува заради политическата смърт на България.

Затова призовавам всички мои приятели да се постараят да погледнат отстрани какво става в момента и да преценят дали искат да предадат нашата страна

 в лапите на Русия

Тъй като тази статия и без друго стана малко дълга, ще спра дотук. Време е да получите бонуса за търпението си.

И така: защо на 10 юли 2020 година Радев излезе от президентството с вдигнат юмрук? Защо просто не помаха на своите почитатели с отворена длан – така, както правеше навремето Тодор Живков, на когото Радев толкова много прилича?

Истината е, че не можеше да си позволи да покаже дланта си. В юмрука си стискаше трийсетте руски сребърника.