27 Ноември, 2024

Български съкровища за милиарди са изнесени от Рациария

Български съкровища за милиарди са изнесени от Рациария

Смята се, че в околността е намирана най-скъпата монета в света, пусната в обръщение от император Антонин Пий

 Светослав Пинтев

Уникалният античен град Рациария, до днешното видинско с. Арчар, е само на крачка от пълното си унищожение. Много скоро вече няма да може да бъде спасен. За това алармираха краеведи и хора от региона пред faktor.bg. Подобен край би бил безпрецедентна катастрофа за нашата страна, защото културно-историческата му стойност е наистина огромна. Но пък логичен с оглед на бруталното му унищожаване, течащо от около 30 години.

 В руините на древния римски град Рациария,  от три десетилетия се копае непрекъснато, яростно и ударно, дори с трактори и фадроми. Полицаи са намирали там изоставен при пристигането им булдодозер в 12-метров трап.  Иманярите са най-усърдни по тези места, именно защото излизат уникални ценности. Босовете на търговията с антики са изнесли зад граница съкровища за милиарди, само от тук, твърдят експерти. Съкровища, които принадлежат на България, на нас и децата ни. 

Римският град Рациария е бил известен в античността с изключителните си ювелири. Тук е и едно от двете места в света, където е открита златна мина в частен дом.

Другото е в консервирания от лавата град Помпей в Италия 

 Иманяри са споделяли пред автора на тези редове, че над 90 процента от античните монети, продавани по аукционите в света, са от България, а почти половината от тях са изровени от руините на  Рациария.  В града през римската епоха започвал стратегическия път през Найсос (Ниш) за Адриатика. По времето на император Аврелиан Рациария става главен град на римската провинция Дакия Рипензис -крайбрежна Дакия.

Смята се, че в околността е намирана най-скъпата монета в света, пусната в обръщение от император Антонин Пий  по времето, когато обявява за свой съвладетел и Цезар бъдещия владетел-философ  Марк Аврелий през 140 г. сл. Хр. Монетата с ликовете им от двете си страни е оценявана на близо 400 000 долара.  Един от най-печените иманяри в този край на име Антон се похвалил преди години, че я е намерил и изчезнал безследно.  След две седмици открили тялото му  в Дунава, където „скочил”  с колата  си..

Циганите от Арчар копаят ударно

Те са разровили като термити древния град и го изтърбушват безжалостно. „Не ги спират нито студ, нито сняг. Единствено приижданията на Дунав забавят временно работата  им, после продължават с още по-голям ентусиазъм.  „Цели семейства от малцинствата копаят денонощно, като им се плаща на акорд от софийски и пловдивски дилъри на антики.  Ромите получават направо смешни пари, а какви съкровища вадят.... Тези от престъпните структури за незаконни продажби са перфектно организирани, разполагат и с огромно количество информация за всичко извадено”, обясняват полицаи, занимаващи се с проблема.

В иманярските среди се знае, че преди  години група техни „колеги” открива в развалините на Рациария гърне, натъпкано с

360 жълтици

Случаят е без прецедент у нас, поне за друга такава находка не се е чуло. Алчността си казала думата при откривателите на гърнето. Въпреки, че му се полагали доста монети, един от „щастливците” скрил в ботушите си още 4 жълтици. Другите от групата усетили номера и го пребили от бой.  

      Околността около древната Рациария е абсолютен шампион по ровенето за антики, но навсякъде у нас иманярите, които според археолозите са близо 100 000, копаят като луди. Близкото видинско село Гиген също е „златна мина”. Най големи количества монети са намирани близо до Казанлък – повече от 15 000 сребърни денария на император Траян Деций.  Куриозен е случаят при който иманяри пълнят  багажник на жигули с 35 000 антични монети, открити край село  Мусина, Великотърновско.

Няма тракийска могила от над  50 000 в цяла България, която да не е разкопавана поне веднъж, нито древна крепост. Смята се, че средствата, които се въртят в нелегалната търговия с антични находки, са трети след тези от наркотиците и проституцията.

Британските служби преди време изготвиха доклад, че над 4 милиарда британски лири годишно изкарва българската мафия от продажба на антики на богати колекционери по света. Е, поне една трета идват от тук.

Кметът на Арчар Венелин Атанасов каза пред БНР, че е непростимо това, че се стигна до там да говорим за изгубеното богатство на археологическия обект "Рациария". Ето думите му:   

"Хващат ги иманярите, после ги пускат. Навремето ако не бяха допуснали тази грешка масово да се разкопава с трактори може би щеше да бъде най-голямата атракция на територията на България. Всичко беше оградено с мрежа, имаше археологическа база, всяко лято идваха италиански археолози. Имаше кухня на обекта с персонал, заседателна зала, спални помещения, зала за откритите експонати. За три години нищо от това не остана. Сега са едни лунни пейзажи. Всяка нощ излизаха по 20 верижни трактора".

Рациария (на латински Colonia Ulpia Ratiaria) е бил голям град на дунавския лимес.

Намира се 27 км. югоизточно от Видин, 28 км. западно от Лом, на около километър изток-североизток от днешното село Арчар, Област Видин, в областта Калето. Изследователи на римската история посочват, че през първи век тук са лагерували подразделения на IV Флавиев, а по-късно и на VII Клавдиев легион, имало е и база на римския военен речен флот.

Военният лагер е привлякъм след себе си заселване на ветерани и на цивилно население и през 86 г. Рациария става част от римската провинция Горна Мизия.

При император Траян, през 106 г. или малко след това, селището придобива статут на град-колония, което е най-висша форма на провинциално управление. Пълното му име е известно от открит каменен надпис от 125 г. - Колония Улпия Траяна Рациария.

В късната античност, след 271 г. и създаването на нова римска провинция Крайбрежна Дакия, Рациария става нейна столица. В града е резиденцията на провинциалния управител, дислоциран е XIII легион и тук се намира една от шестте държавни оръжейни работилници на Балканите.

През първата половина на V век градът е превзет и опожарен от хуните, но при император Анастасий I (491 - 518 г.) е построен отново. 

        
Сподели: