Един от най-мистериозните религиозни артефакти в света – Торинската плащаница – отново е в центъра на научен и обществен интерес. Ново изследване разкрива, че върху нея има ДНК от множество хора, животни и растения, което поставя още повече въпроси около произхода ѝ и автентичността ѝ.

Според данни, цитирани от Daily Mail, учените са открили сложна „генетична мозайка“, която показва, че платното е било в контакт с различни биологични източници през вековете. Това не само не решава загадката, а я прави още по-трудна за разгадаване.

Торинската плащаница е ленено платно с дължина около 4.4 метра, върху което се вижда блед образ на мъжко тяло – отпред и отзад. За вярващите това е отпечатъкът на Исус Христос след разпятието му. За скептиците – артефакт с неизвестен произход, чиято история остава неясна.

Новото изследване, проведено от учени от Университета в Падуа, анализира проби, събрани още през 1978 г. Резултатите показват наличие на ДНК от различни човешки линии – както от Западна Евразия, така и от Близкия изток. Това потвърждава, че платното е било докосвано от множество хора през вековете.

Освен човешки следи, са открити и генетични маркери от животни като котки, кучета, кокошки и говеда, както и от растения – включително култури като моркови и зърнени култури. Според учените това може да подсказва, че плащаницата е преминавала през различни региони, вероятно в Средиземноморието.

Но именно това усложнява най-големия въпрос – дали платното действително е използвано като погребален саван на Христос. Според изследователите наличието на толкова много различни ДНК следи прави практически невъзможно изолирането на „оригиналния“ генетичен материал.

Това означава, че науката може би никога няма да даде окончателен отговор.

Интересното е, че самата плащаница има дълга и сложна история. За първи път е документирана във Франция през XIV век, а днес се съхранява в катедралата „Св. Йоан Кръстител“ в Торино. В продължение на векове тя е била обект на поклонение, но и на ожесточени спорове между учени, историци и духовници.

Любопитен детайл, който често остава извън публичния фокус, е връзката ѝ с България. През 1983 г. Симеон Сакскобургготски предава плащаницата на Ватикана от името на Савойската династия, с което се слага край на над 500-годишното ѝ притежание от кралския род.

Историята на реликвата е изпълнена с мистерии – от изчезването ѝ след Четвъртия кръстоносен поход до внезапната ѝ поява векове по-късно. Дори фотография от 1898 г. предизвиква сензация, когато негативът разкрива много по-ясен образ, отколкото се вижда с просто око.

Към това се добавя и въпросът как всъщност е изглеждал Исус Христос. В Библията няма физическо описание, а през вековете образът му се променя според културния контекст – от типичен римлянин в ранните изображения до дългокос и брадат мъж в по-късното християнско изкуство.

Всичко това прави Торинската плащаница не просто религиозен символ, а един от най-големите нерешени пъзели в историята. Новите ДНК открития не дават отговор, а по-скоро потвърждават, че историята ѝ е много по-сложна, отколкото се е смятало досега.

Какво всъщност представлява тя – свещена реликва или историческа загадка – остава въпрос, на който науката и вярата продължават да дават различни отговори.