2 декември

На днешния ден през далечната 1375 г. българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва.

През 1472 г. Киприан е признат за светец и чудотворец.

Предполага се, че произхожда от известния болярски род Цамблак. Заминава за Византия през 1350-те. Замонашен е по негови думи на Атон, където е представител на исихазма сред последователите на цариградския патриарх Филотей. Счита се, че успехите на Филотей през второто му управление на Цариградската патриаршия (1364 - 1376) – помирението на Сръбската и Българската църкви и укрепването на Руската църква, са постигнати с активното съдействие на Киприан.

Киприан се изявява като успешен дипломат. През 1373 – 1374 г. е изпратен с първа мисия в Киев, за да помири руския митрополит Алексий с княза на Твер и последния - с литовския княз Олгерд. Поради политическата неумелост на Алексий Киприан моли патриарх Филотей да раздели Руската митрополия. От името на литовските князе той пише писмо до Цариград «да го назначат митрополит, иначе те ще си вземат друг от латинската църква». Цариградският патриарх Филотей го ръкополага за митрополит на Киев и Литва в Цариград на 2 декември 1375 г., «за да се запази древното устройство на Русия и в бъдеще, т.е. тя пак да се намира под властта на един митрополит, да се подчинява на съборните закони, та след смъртта на кир (на гръцки: господин) Алексий кир Киприан да получи цяла Русия и да бъде единствен митрополит на цяла Русия».

Още през 1381 г. Киприан въвежда почитанието на св. княз Александър Невски. През 1382 г. играе важна роля при превземането на Москва от хан Тохтамиш. Едва през 1386 (или 1390, при Василий I) той заема официално митрополитската катедра в Москва. Според преданието по времето на митрополит Киприан Москва е спасена по чудо от нашествието на хан Тамерлан (Тимур или Темир-Аксак). Когато Тамерлан се приближава на брега на Дон, Киприан изпраща духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Богородица. Когато шествието с иконата наближава Москва, митрополит Киприан, духовенството и народът я посрещат с молитви. Това събитие е сюжет на много руски икони. Легендата разказва, че Богородица се е явила насън на Тамерлан и му казала да си върви.

Най-хубавото като литературна творба и най-ценното като исторически паметник за Киприан е надгробното слово за него, известно като "Похвално слово за митрополит Киприан", написано от племенника му Григорий Цамблак.Той го създава през 1409 г. и го произнася на гроба на Киприан в Успенския събор в Москва вероятно по случай тригодишнината от смъртта му.