Черни знамена се спуснаха от сградите на БАН по повод „ликвидационния” според академията Бюджет 2018. В него научната организация получава 83 млн. лв. – с около 5 млн. повече в сравнение с тази година, но и с близо 7 млн. по-малко от това, което преди година бе лансирано като идея, преди да бъде блокирано от управляващото мнозинство на второ четене. Академиците са категорични, че парите са недостатъчни.

Националната стратегия за развитие на научните изследвания е очертала „тревожна картина за състоянието на българската наука”, посочи пред камерата на bTV проф. Бояджиева от БАН. По думите й анализът показва, че вече изоставането от останалите в ЕС не е само на равнище заделяни пари от бюджета, но и при качеството на научната работа.

„Петте милиона представляват 6% увеличение на субсидията. Изменението на минималната работна заплата е 11%. Увеличението на бюджета е на половината на увеличението на МРЗ”, коментира проф. Малиновски. Той посочи, че при средна заплата в БАН от 755 лв. увеличението ще е около 45 лв. и така се постига ниво, по-ниско от средното за страната и два пъти под средното за София.

Професорът обясни, че БАН печели програмно финансиране, но едва 10-20% от него може да отива за възнаграждения, докато от субсидията се плащат ток, вода и парно за 15 млн. лева. Затова и той предложи държавата да поеме тези разходи.