Александър Левченко*

Медиите съобщиха, че съгласно указ №132 на Александър Лукашенко от 17.04.2026 г. за призоваване на офицери от запаса, в Беларус е започнала прикрита мобилизация. В подписания от Лукашенко указ за призов на офицери от запаса през 2026 г. не става дума за проста „планова“ кадрова процедура, а за обща милитаризация на страната, в рамките на която е започнала скрита мобилизация. Според официалната версия на Минск армията се нуждае от „начални офицерски длъжности“ и надежден мобилизационен резерв. Призоваването засяга млади мъже, офицери от запаса до 27 години, които трябва да станат бойното ядро на армията, която бързо ще бъде разгърната при военна ескалация. На пръв поглед това изглежда стандартна бюрократична процедура, но с подготовката на резервистите ще се занимава не толкова Минск, колкото Генералният щаб на РФ. Беларусската армия от години се намира в състояние на непрекъснати военни учения под строгия надзор на руски инструктори, което означава интегриране на беларуските подразделения в системата за управление на въоръжените сили на Русия.

Решението на Александър Лукашенко за мобилизация потенциално превръща беларуските военнослужещи 

в „пушечно месо“ за Кремъл. 

Русия, чиито загуби в жива сила през петата година от нахлуването в Украйна достигнаха безпрецедентни размери, остро се нуждае от допълнителен човешки ресурс. Влизането на Беларус във войната ще доведе до неизбежни сериозни загуби сред най-образованата и трудоспособна част от мъжкото население на страната. Александър Лукашенко превърна територията на страната в плацдарм за руски психологически и военен натиск, което само увеличава риска беларусите да бъдат въвлечени в чужд конфликт като 

инструмент за натиск на Кремъл. 

Неговото публично признание по телевизията при обръщение към народа, че „не знам за какво да ви подготвям“, е фактическа капитулация на притиснат до стената и смъртно уплашен човек, който панически се страхува да не повтори съдбата на своите бивши приятели Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Слободан Милошевич и Николас Мадуро. Тъй като беларуската армия де факто се контролира от Генералния щаб на Русия, офицерите от запаса на Беларус скоро рискуват да станат не защитници на родината, а инструмент в агресивната война на Путин. 

През 2022 г. Беларус вече предостави своята територия и въздушно пространство на Русия за настъплението към Киев. Тогава руската армия успя да се приближи до столицата на Украйна още в първия ден на войната. При това официален Минск постоянно уверяваше Киев, че от територията на Беларус никога няма да бъде извършено нападение срещу Украйна от руски войски. Това беше пълна лъжа. 

Тогава самата беларуска армия остана настрана, а в непублични разговори беларуските чиновници само „разтваряха ръце“ и твърдяха, че не са могли да направят нищо срещу руското настъпление от тяхна територия. 

Ще се осмели ли Минск този път на пряко участие във войната 

и ще отвори ли втори фронт срещу Украйна? 

Има известни неофициални данни за възможен държавен преврат в Беларус през 2026 г. Това все по-често се свързва с деструктивната работа на руските специални служби в Беларус. Руската ФСБ активно подготвя почвата за окончателното поглъщане на страната чрез структурите на „Съюзната държава“, използвайки скритата мобилизация на офицери от запаса като един от основните инструменти за дестабилизация. Мобилизацията, провеждана под прикритието на „планови учебни сборове“, е призвана да създаде управляем хаос, в който за руските куратори може да бъде по-лесно да осъществят силов транзит на властта.

В същото време Александър Лукашенко 

заплашва със използване на ядрено оръжие 

съседните държави – Полша и страните от Балтика. Медиите съобщиха, че самопровъзгласилият се президент на Беларус в интервю за руската RT е заплашил съседните държави с възможно използване на цялото въоръжение, включително ядрено оръжие, уж в отговор на „агресия“ срещу неговата страна. При това не е ясно защо някой би планирал нападение срещу Беларус. Той подчерта, че Кремъл не може да си позволи да загуби Беларус, наричайки страната 

ключов стратегически щит между Русия и Запада, 

а също така напомни за съществуването на руско военно групиране в западните региони на РФ, готово бързо да подкрепи беларуската армия. Лукашенко също заяви, че Минск уж не планира да „напада“ Полша и балтийските страни, но в случай на агресия срещу него ще влезе във война съвместно с РФ и ще използва „всичко, което има“, включително ядрено оръжие, ако оцеляването на страната бъде поставено под риск. Не е изключено Москва заедно с Минск вече да подготвят някаква

мащабна провокация, 

за да обвинят след това съседните държави в измислен акт на агресия. Така през 1939 г. Съветският съюз започва мащабни бойни действия срещу Финландия, оправдавайки се, че уж малката Финландия е нападнала огромния СССР.

Наскоро президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че в граничните райони на Беларус се изграждат пътища към територията на Украйна и се подготвят артилерийски позиции. Става дума за възможен нов опит на Москва да въвлече Беларус във войната. В тази връзка украинският държавен глава е възложил по съответните канали за комуникация да бъде предупредено фактическото ръководство на Беларус за решителната готовност на Украйна да защитава своята земя и независимост.

Съвременна Беларус демонстрира пълна политическа, икономическа и военна зависимост от РФ, а самопровъзгласилият се президент на Беларус Лукашенко често изпълнява 

ролята на ретранслатор на руски послания

към съседните страни и западната аудитория. Това означава, че всяко негово изявление следва да се разглежда не само като позиция на Беларус, но и като елемент от политиката на натиск на Кремъл върху Украйна и ЕС. 

Лукашенко се стреми на всяка цена да задържи властта в Беларус. Неговата войнствена реторика е опит да демонстрира контрол върху вътрешната ситуация и едновременно с това да засвидетелства лоялност към Кремъл. Подобна позиция му позволява да запази подкрепата на Москва, която е ключов фактор за съхраняването на неговия режим. Със своите изявления Лукашенко фактически потвърждава, че 

Беларус не е самостоятелен играч, 

а служи като своеобразен „щит“ на Русия. За Кремъл страната има критично значение като плацдарм в противопоставянето с ЕС и НАТО, както и като логистичен хъб във войната срещу Украйна. Такава роля прави Минск напълно зависим от Москва и го превръща в инструмент за реализиране на руските геополитически интереси. Разполагането през 2023 г. на територията на Беларус на руски нестратегически ядрени оръжия, включително десетки бойни глави, съществено променя баланса на сигурността в Източна Европа. При това реалният контрол върху това въоръжение се осъществява не от Минск, а от Москва, което подчертава липсата на реален суверенитет на Беларус в сферата на отбраната. Допълнителна заплаха за Европа представлява и разгръщането в Беларус на 

ракети, способни да носят ядрено оръжие, 

включително ракети със среден обсег от типа „Орешник“, интегрирани в руската военна инфраструктура и ракетен потенциал. В случай на ескалация Минск ще действа като военен придатък на Русия, фактически превръщайки се в платформа за използване на руската ядрена сила срещу Европа, което подчертава зависимостта на Беларус от Кремъл и увеличава рисковете за сигурността на целия регион.
Ядрените заплахи от страна на Лукашенко 

имат предимно психологически характер, 

като целта им е да повишат нивото на страх в страните от ЕС, преди всичко в Полша и балтийските държави, да повлияят на обществените настроения в Европа и на политическите решения на ръководствата на тези страни. За Европейския съюз изявленията на Лукашенко означават нарастване на рисковете по източния фланг и заплаха от по-нататъшна ескалация на конфликта. Това принуждава официален Брюксел да засилва отбранителните мерки, да инвестира във военно присъствие по източната си граница и да се подготвя за сценарии, при които Беларус може да стане пряк участник във войната.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).