Свят
Белград със злостна атака срещу нас: Зверовете от България избиха 700 души във Враня по време на войната
Според Зорица Йович "сърбите са се борили за запазване на тяхната идентичност и историческо минало
В сръбския град Враня, който се намира само на няколко километра от границата с РС Македония, бе отбелязана годишнината "от освобождението на града от "българските фашисти". Това е поредното пропагандно мероприятия на нашата западна съседка в опит да дискредитира България и българите с измислени тези и спорни факти, свързани с балканската история.
Събитието бе организирано от Общинския съвет в града. На него присъстваха всички официални лица от общината - кметът на Враня Слободан Миленкович и председателят на Общинския съвет в града Зорица Йович.
Сред присъстващите бяха още и държавният секретар Зоран Антич, депутатът Горан Николич, шефът на полицията Саша Неделкович, както и местният ръководител на контраразузнаването Милош Ристич.
След изпълнението на националния химн на Сърбия участниците в "научната дискусия" подчертаха, че "германските сили влизат в града на 9-ти април 1941 година, а на 22-ри същият месец те са предали Враня на българските фашисти". "Само за четири години българите във Враня извършиха ужасяващи зверства - застреляха около 700 души, а други 4000 бяха арестувани", каза един от докладчиците.
Според Зорица Йович "сърбите са се борили за запазване на тяхната идентичност и за защитата на тяхното културно-историческо минало".
Известният германски дипломат Карл Закс публикува подробна етнографската карта за състава и етническата принадлежност на населението на Враня през 1877 – 1878 г. Той е категоричен, че "жителите на Враня по това време са българи екзархисти". Той припомня, че населението от областта участва активно в борбите за църковна и национална независимост. Враня е част диоцеза на Българската екзархия. След Берлинския договор през 1878 година Сърбия придобива Враня и околността./ БГНЕС
Фактор
Събитието бе организирано от Общинския съвет в града. На него присъстваха всички официални лица от общината - кметът на Враня Слободан Миленкович и председателят на Общинския съвет в града Зорица Йович.
Сред присъстващите бяха още и държавният секретар Зоран Антич, депутатът Горан Николич, шефът на полицията Саша Неделкович, както и местният ръководител на контраразузнаването Милош Ристич.
След изпълнението на националния химн на Сърбия участниците в "научната дискусия" подчертаха, че "германските сили влизат в града на 9-ти април 1941 година, а на 22-ри същият месец те са предали Враня на българските фашисти". "Само за четири години българите във Враня извършиха ужасяващи зверства - застреляха около 700 души, а други 4000 бяха арестувани", каза един от докладчиците.
Според Зорица Йович "сърбите са се борили за запазване на тяхната идентичност и за защитата на тяхното културно-историческо минало".
Известният германски дипломат Карл Закс публикува подробна етнографската карта за състава и етническата принадлежност на населението на Враня през 1877 – 1878 г. Той е категоричен, че "жителите на Враня по това време са българи екзархисти". Той припомня, че населението от областта участва активно в борбите за църковна и национална независимост. Враня е част диоцеза на Българската екзархия. След Берлинския договор през 1878 година Сърбия придобива Враня и околността./ БГНЕС
Още от Свят
Путин воюва с ръцете на бедните, наркоманите и затворниците
Не по-малко от 10% от контрактниците от окупирания Крим са затворници или хора, които се опитват да избегнат наказателно преследване. 5
Съпругата на Дмитрий Песков страда, че не я пускат в ЕС, иска над 2 милиона евро компенсация
Според Татяна Навка ограниченията нарушават основни права, сред които правото на човешко достойнство и правото на зачитане на семейния живот.
Спорът между демократите и Тръмп за санкциите срещу руския петрол поставя под заплаха подкрепата за Украйна
Още през следващата седмица Сенатът на САЩ може да гласува законопроекта. Преди това обаче той трябва да получи подкрепата на достатъчен брой сенатори