Свят
Белград със злостна атака срещу нас: Зверовете от България избиха 700 души във Враня по време на войната
Според Зорица Йович "сърбите са се борили за запазване на тяхната идентичност и историческо минало
В сръбския град Враня, който се намира само на няколко километра от границата с РС Македония, бе отбелязана годишнината "от освобождението на града от "българските фашисти". Това е поредното пропагандно мероприятия на нашата западна съседка в опит да дискредитира България и българите с измислени тези и спорни факти, свързани с балканската история.
Събитието бе организирано от Общинския съвет в града. На него присъстваха всички официални лица от общината - кметът на Враня Слободан Миленкович и председателят на Общинския съвет в града Зорица Йович.
Сред присъстващите бяха още и държавният секретар Зоран Антич, депутатът Горан Николич, шефът на полицията Саша Неделкович, както и местният ръководител на контраразузнаването Милош Ристич.
След изпълнението на националния химн на Сърбия участниците в "научната дискусия" подчертаха, че "германските сили влизат в града на 9-ти април 1941 година, а на 22-ри същият месец те са предали Враня на българските фашисти". "Само за четири години българите във Враня извършиха ужасяващи зверства - застреляха около 700 души, а други 4000 бяха арестувани", каза един от докладчиците.
Според Зорица Йович "сърбите са се борили за запазване на тяхната идентичност и за защитата на тяхното културно-историческо минало".
Известният германски дипломат Карл Закс публикува подробна етнографската карта за състава и етническата принадлежност на населението на Враня през 1877 – 1878 г. Той е категоричен, че "жителите на Враня по това време са българи екзархисти". Той припомня, че населението от областта участва активно в борбите за църковна и национална независимост. Враня е част диоцеза на Българската екзархия. След Берлинския договор през 1878 година Сърбия придобива Враня и околността./ БГНЕС
Фактор
Събитието бе организирано от Общинския съвет в града. На него присъстваха всички официални лица от общината - кметът на Враня Слободан Миленкович и председателят на Общинския съвет в града Зорица Йович.
Сред присъстващите бяха още и държавният секретар Зоран Антич, депутатът Горан Николич, шефът на полицията Саша Неделкович, както и местният ръководител на контраразузнаването Милош Ристич.
След изпълнението на националния химн на Сърбия участниците в "научната дискусия" подчертаха, че "германските сили влизат в града на 9-ти април 1941 година, а на 22-ри същият месец те са предали Враня на българските фашисти". "Само за четири години българите във Враня извършиха ужасяващи зверства - застреляха около 700 души, а други 4000 бяха арестувани", каза един от докладчиците.
Според Зорица Йович "сърбите са се борили за запазване на тяхната идентичност и за защитата на тяхното културно-историческо минало".
Известният германски дипломат Карл Закс публикува подробна етнографската карта за състава и етническата принадлежност на населението на Враня през 1877 – 1878 г. Той е категоричен, че "жителите на Враня по това време са българи екзархисти". Той припомня, че населението от областта участва активно в борбите за църковна и национална независимост. Враня е част диоцеза на Българската екзархия. След Берлинския договор през 1878 година Сърбия придобива Враня и околността./ БГНЕС
Още от Свят
ЕП удари по проруската ос: започва проверка на путинското семейство, в която членува и „Възраждане“
Проверката ще установи дали ЕСН действително защитава принципите на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека – задължителни условия за всяка европейска политическа партия.
Линдзи Греъм: Украйна надмина всички очаквания – сега е моментът Путин да бъде принуден към мир
Сенаторът подчерта, че именно това лято е най-подходящият момент да бъде оказан максимален икономически и политически натиск върху Кремъл
Най-голямата руска петролна рафинерия спря работа след украинска атака
Омският НПЗ се намира дълбоко в Сибир. Това е една от най-далекобойните украински атаки от началото на пълномащабната война