Свят
Белград със злостна атака срещу нас: Зверовете от България избиха 700 души във Враня по време на войната
Според Зорица Йович "сърбите са се борили за запазване на тяхната идентичност и историческо минало
В сръбския град Враня, който се намира само на няколко километра от границата с РС Македония, бе отбелязана годишнината "от освобождението на града от "българските фашисти". Това е поредното пропагандно мероприятия на нашата западна съседка в опит да дискредитира България и българите с измислени тези и спорни факти, свързани с балканската история.
Събитието бе организирано от Общинския съвет в града. На него присъстваха всички официални лица от общината - кметът на Враня Слободан Миленкович и председателят на Общинския съвет в града Зорица Йович.
Сред присъстващите бяха още и държавният секретар Зоран Антич, депутатът Горан Николич, шефът на полицията Саша Неделкович, както и местният ръководител на контраразузнаването Милош Ристич.
След изпълнението на националния химн на Сърбия участниците в "научната дискусия" подчертаха, че "германските сили влизат в града на 9-ти април 1941 година, а на 22-ри същият месец те са предали Враня на българските фашисти". "Само за четири години българите във Враня извършиха ужасяващи зверства - застреляха около 700 души, а други 4000 бяха арестувани", каза един от докладчиците.
Според Зорица Йович "сърбите са се борили за запазване на тяхната идентичност и за защитата на тяхното културно-историческо минало".
Известният германски дипломат Карл Закс публикува подробна етнографската карта за състава и етническата принадлежност на населението на Враня през 1877 – 1878 г. Той е категоричен, че "жителите на Враня по това време са българи екзархисти". Той припомня, че населението от областта участва активно в борбите за църковна и национална независимост. Враня е част диоцеза на Българската екзархия. След Берлинския договор през 1878 година Сърбия придобива Враня и околността./ БГНЕС
Фактор
Събитието бе организирано от Общинския съвет в града. На него присъстваха всички официални лица от общината - кметът на Враня Слободан Миленкович и председателят на Общинския съвет в града Зорица Йович.
Сред присъстващите бяха още и държавният секретар Зоран Антич, депутатът Горан Николич, шефът на полицията Саша Неделкович, както и местният ръководител на контраразузнаването Милош Ристич.
След изпълнението на националния химн на Сърбия участниците в "научната дискусия" подчертаха, че "германските сили влизат в града на 9-ти април 1941 година, а на 22-ри същият месец те са предали Враня на българските фашисти". "Само за четири години българите във Враня извършиха ужасяващи зверства - застреляха около 700 души, а други 4000 бяха арестувани", каза един от докладчиците.
Според Зорица Йович "сърбите са се борили за запазване на тяхната идентичност и за защитата на тяхното културно-историческо минало".
Известният германски дипломат Карл Закс публикува подробна етнографската карта за състава и етническата принадлежност на населението на Враня през 1877 – 1878 г. Той е категоричен, че "жителите на Враня по това време са българи екзархисти". Той припомня, че населението от областта участва активно в борбите за църковна и национална независимост. Враня е част диоцеза на Българската екзархия. След Берлинския договор през 1878 година Сърбия придобива Враня и околността./ БГНЕС
Още от Свят
Гняв сред републиканците: Путин ни мрази, но президентът Тръмп не го вижда
В Санкт Петербург специалният пратеник на американския президент Стив Уиткоф благодари на Владимир Путин и го нарече "хуманист"
Предлагат неусвоените суми по европейския бюджет за сигурност да бъдат предоставени на България и Румъния
Мнозинството от евродепутатите изразява загриженост от отговора на българското правителство във връзка с руската заплаха;
Тръмп играе по правилата на Путин и Си - кой ще спаси свободния свят?
Западът е в криза, която може да преодолее като не мери всичко откъм икономическите ползи, а да повярва пак в демокрацията и да осъзнае, че свят, в който всеки се грижи само за себе си, не е възможен