Христо Грозев: След поражението на Русия предстоят големи промени!  Крим може да бъде освободен преди Донбас

Крим може да бъде освободен преди Донбас, а до края на годината Украйна да постигне военна победа. Това прогнозира Христо Грозев в интервю за UA NEWS. Според него развитието на войната зависи в значителна степен от това дали Западът ще продължи да подкрепя Украйна.

„Прогнозата за хода на войната в значителна степен зависи от това доколко Западът, доколко светът ще продължи да помага на Украйна, а това зависи от резултата от изборите в Америка.“

„Но ако всичко продължи по начина, по който го виждаме сега, аз виждам военна победа на Украйна до края на тази година. В смисъл – с освобождаването и на Крим, и на Донбас.“

Грозев смята, че Крим има по-голям шанс да бъде освободен преди Донбас.

„Дори мисля, че Крим е по-вероятно да бъде освободен преди Донбас. Защо? Защото мотивацията на украинския човек по отношение на Крим е толкова силна, че съм уверен, че той ще бъде приоритет.“

По думите му при Донбас ситуацията е различна и цената може да бъде много по-висока.

„А Донбас може да бъде освободен, но за това трябва да се вземе решение и да се поиска, а и да се плати човешка цена. В това не съм сигурен.“

Грозев посочва и географски фактор:

„Освен това там има граници. Крим е по-лесно да бъде изолиран, да бъде отрязан и съответно снабдяването му да бъде прекъснато, докато Донбас постоянно ще бъде снабдяван от Русия.“

Той цитира и руски наемник, с когото периодично разговаря, за да получава информация за настроенията сред бойците.

„Той преди беше голям оптимист – че утре сме в Киев, вдругиден сме в Киев и така нататък. Последния път, когато му зададох въпроса „Какво мислиш, че ще стане сега?“, той каза: „До края на годината войната ще приключи, но животът в Русия никога няма да стане по-добър“.“

Какво ще стане с Русия след поражението?
Грозев допуска сериозни политически сътресения в Русия при евентуална украинска победа и не изключва възможността за промяна на режима.

На въпроса дали е възможно поражението във войната да доведе до сваляне на Путин или дори до гражданска война, той отговаря:

„Мисля, че да.“

Според него обаче много ще зависи от поведението на руските икономически и силови елити.

„Но ако целият елит – политическият, макар че тогава политически елит няма да има, защото ще бъде напълно компрометиран, но икономическият и дори елитът на силовиците – ако действат в собствен интерес, тогава те трябва да предложат на света приемливо решение.“

Грозев смята, че това решение би трябвало да включва сериозна политическа промяна.

„Тоест решение, което не е диктатура, а има значителен демократичен елемент, за да се договорят със Запада, да се договорят със Запада за помощ, дори за план „Маршал“.“

Той завършва прогнозата си с надежда, че част от руските елити ще започнат да действат независимо от досегашния модел.

„Затова много се надявам, че икономическият елит и елитът на силовиците в Русия ще действат в собствен интерес.“

Все по-лесно се добиват данни от руските спецслужби
Според Грозев войната не е направила руските спецслужби по-защитени от течове на информация. Напротив – огромният брой операции, корупцията и несигурността за бъдещето създават нови пробойни.

„И двете. Разбира се, има опит от страна на държавата за периода на войната да подчини тази корупционна система за продажба на данни, която преди някак си устройваше всички, защото служители на ФСБ получаваха подкупи, за да прикриват млади търговци на данни и така нататък.“

„Сега има опит да се образуват дела, да се арестуват полицаи, но има и обратен процес. Същите тези хора, същите служители на ФСБ, същите полицаи, които вземат данни, не знаят какво бъдеще ги очаква, не знаят изобщо дали ще имат пари и колко ще струва рублата след няколко месеца. Затова се опитват да спечелят пари сега.“

По думите му това вече улеснява достъпа до информация.

„Затова може да се каже, че в крайна сметка сега дори е малко по-лесно да се добиват данни.“

Според Грозев се увеличават и случаите, в които недоволни от системата хора доброволно предоставят секретна информация.

„Освен това има изтекли данни, които недоволни хора вътре в системата дават напълно безплатно. Преди това не се случваше или се случваше много рядко. Сега наистина има източници, които са готови да предоставят информация.“

Той обаче признава, че за журналистите подобни течове са по-трудни за използване.

„Разбира се, за нас, журналистите, е по-трудно да използваме това, защото трябва да разберем доколко това е неконтролиран теч на информация и доколко информацията е истинска.“

Грозев разказва и за случай, при който е търсил информация за високопоставен служител на руското военно разузнаване.

„Наскоро ми се наложи да търся информация за високопоставен служител на ГРУ, представител на военното разузнаване на Русия. Страхувах се, че тъй като информацията трябваше да дойде от източници, които я получават от полицията или от ФСБ, когато видят за кого става дума, ще откажат.“

Вместо отказ обаче получил неочакван отговор:

„Получих следния отговор: „Да, с удоволствие ще предоставим тази информация и то с отстъпка“.“

„Войната всичко прикрива“
Грозев говори и за мащаба на корупцията в руската армия.

„Хората са различни. Но по принцип войната е време за кражби. Нивото на кражбите и корупцията в руската армия нараства по време на войната.“

„Във всяка война има такъв взрив на корупция от всяка страна на фронта. Просто защото войната всичко прикрива. Но в Русия със сигурност става дума за милиарди – кражби, присвояване.“

Като пример той посочва опита на руски генерали да създадат алтернатива на ЧВК „Вагнер“.

„Ще дам един пример. Генералите от ГРУ се опитаха в началото на войната да спечелят от създаването на алтернативна ЧВК „Вагнер“. Те създадоха такава структура от свои хора, като поставиха свои роднини на ръководни позиции, и получиха именно бюджетите, които иначе в началото щяха да отидат за „Вагнер“.“

По думите му хора, работили по проекта, са дали конкретна оценка на размера на присвоените средства:

„Те казаха, че 90 процента от парите са били откраднати, преди да стигнат до фронта, до хората.“

Грозев посочва и един от начините, по които според неговите източници е била извършвана измамата:

„Те са наемали вече убити хора. Мъртви души. История като от Гогол.“

Провалите на руските шпиони в Европа

Според Грозев Русия е засилила разузнавателната и диверсионната си дейност на Запад, но именно това е довело до повече грешки.

„Русия по време на войната засилва разузнавателната и диверсионната си дейност на Запад. Да, тя се опитва да прави това. Затова допуска и повече грешки, отколкото обикновено в мирно време.“

Той свързва това с поредицата от разкрити руски шпиони и провалени разузнавателни мрежи.

„Затова толкова често започнахме да чуваме за арестувани и задържани шпиони, за някакви феноменални през последната година провали на резидентурите. Просто всяка седмица идват новини: „Това посолство беше разкрито, онова посолство беше разкрито“.“

По думите му Русия вече разполага с по-малко шпиони.

„Преди Русия имаше много повече шпиони. Сега те са много по-малко и затова трябва да бъдат използвани много по-интензивно.“

Грозев припомня разкритията около руските агенти Боширов и Петров.

„След като ги разкрихме, се появи цяла серия паспорти, от които около 50, а може би и повече. Аз лично знам за 50 шпиони, които вече не можеха да пътуват по света.“

След това са били експулсирани и разузнавачи под дипломатическо прикритие.

„След това започнаха да експулсират дипломатическите шпиони, тоест шпионите под дипломатическо прикритие в различни посолства, защото те винаги са били известни на западните спецслужби, просто са били търпени.“

„Но след като Русия започна да убива и да трови хора зад граница, започнаха да ги изгонват. Така те загубиха около 600 шпиони в Европа – общо между дипломатите и тези краткосрочни шпиони под прикритие, които пътуваха.“

Това е принудило руските служби да използват по-активно така наречените „спящи“ агенти.

„Остава им или да обучават нови, което е трудоемко и отнема много време, а и те са некачествени, или да използват „спящите“ агенти, които не трябваше да излизат на повърхността.“

„Те трябваше да си стоят там, да живеят нормален живот, да работят в туристическа компания или в академични институти и просто да предават информация за това, което виждат около себе си.“

Войната обаче е променила задачите им:

„Но се наложи да ги включат в по-активни операции, в които трябваше да вербуват хора или да снимат. Тогава се появяват грешките и западните правоохранителни органи могат да ги идентифицират и арестуват.“

Грозев обръща внимание и на корупцията сред самите руски шпиони.

„И плюс, разбира се, вероятно отново същата тази повсеместна корупция. Имаше тези шпиони, които пътуваха, тровеха, убиваха, взривяваха. Тъй като аз проследявах движението им, телефонните им разговори и така нататък, виждах, че те купуваха с корпоративните кредитни карти на ГРУ огромни скъпи подаръци за любовниците си, за вторите си семейства и така нататък.“

Около една трета от служителите в руските посолства?
На въпрос каква част от служителите в руските посолства според него се занимават с разузнавателна дейност, Грозев отговаря:

„Като процент – вероятно, грубо казано, около 30 процента. Тоест около една трета от служителите в посолствата по един или друг начин се занимават с разузнавателна дейност.“

„Всяко посолство, разбира се, има разузнавачи под дипломатическо прикритие. Обикновено те са до 10 процента. Русия е приблизително три пъти над това.“

Грозев смята, че западните служби вече могат да идентифицират голяма част от руските разузнавачи, използвайки същите методи, с които работят разследващите журналисти.

„Днес всичко е много по-прозрачно. Около 95 процента са известни на местните спецслужби. Защо? Защото спецслужбите започнаха да използват същите средства, с които работят разследващите журналисти.“

„Те започнаха да търсят информация в отворени източници, започнаха да търсят изтекли данни.“

Според него дори дипломатическото прикритие не може да скрие миналото на един разузнавач.

„Всеки представител на ГРУ във всяко руско посолство, независимо дали е под прикритието на втори секретар по културните въпроси или първи секретар по икономическите въпроси, може да бъде проверен и да се установи, че някога е бил регистриран на определено място, че адресът му е общежитие на академията на ГРУ или общежитие на училището на ГРУ.“

„И плюс човек оставя тази цифрова следа. Тук се е обадил, тук е платил с кредитна карта, тук е попаднал на камера за наблюдение. В XXI век просто е невъзможно да останеш напълно анонимен.“

Опасността от нова вълна на хибридната война
Според Грозев може да се очаква засилване на руската диверсионна и хибридна дейност, ако ресурсите, които в момента са насочени към войната в Украйна, бъдат освободени.

„В момента, в който кинетичната фаза на войната, както я нарече ти, очевидно не е печеливша и е загубена, те ще започнат да се занимават именно с това.“

„В момента всички ресурси на хакерите от ГРУ, ФСБ и на тези хибридни воини на дезинформацията, които представляват доста голяма система, са насочени към бойното поле, ангажирани са в Украйна, на територията на Украйна.“

Това според него е една от най-сериозните опасности за Запада:

„Страхувам се от момента, в който техният ресурс се освободи и те започнат да се занимават именно с дестабилизацията на Запада, защото това ще бъде единствената възможност да намалят позора от поражението в Украйна.“

Грозев допуска и действия срещу руски опозиционери и журналисти в чужбина.

„Допускам всичко това, още веднъж – когато няма репутационна цена, когато има желание просто да докажеш на началника си, че не си симпатизант на опозицията, например, тогава си готов на всичко.“

„Затова може да се очакват от разузнавачи несанкционирани действия, за които те знаят, че ще бъдат наказани. Те могат сами да отмъщават на журналисти и опозиционери.“

Според него опасността се увеличава заради отслабването на централизираната система за контрол върху насилието.

„И това е много повече, отколкото преди. Тази структурираност на насилието, тази система на насилие, сега изчезва и това е много опасно.“

„Олигарсите, които също имат своя система за насилие, преди бяха много по-зависими от централизирана система за подаване на заповеди, а сега и те започват да мислят за себе си, поемат повече рискове заради децентрализацията на процеса на насилие.“