Bellingcat за първи път съобщава за присъствието на членове от част 29155 на ГРУ в България по времето, когато български производител на оръжия изпада в кома в резултат на отравяне с неизвестно вещество. По същото време синът на предприемача и ръководителят на производството в неговата фабрика също бяха отровени. Евентуално второ отравяне - отново с припокриващо се пътуване до България от членове на част 29155 на ГРУ - изглежда е било опитано да бъде извършено месец по-късно, дни след като Гебрев и синът му са били изписани от болница.

• По-рано разкрихме и описахме операции на елитна диверсионна единица в рамките на част 29155 на ГРУ. Това звено провежда тайни операции в чужбина и преди това идентифицирахме участието му, в допълнение към поредицата от отравяния в България, в анексирането на Крим (2014) , опити за дестабилизация в Молдова (2014) , неуспешен преврат в Черна гора (2016), свързани с WADA операции за наблюдение в Швейцария (2016-2017) , възможни операции за дестабилизация в Испания по време на референдума за независимост в Каталуния (2017 ) и опит за убийство на бившия руски шпионин Сергей Скрипал в Солсбъри, Великобритания (2018).

• В първата част на това разследване идентифицирахме общо шестима оперативни работници от тази единица на ГРУ, които бяха пряко или косвено свързани със саботажа на складове за боеприпаси в Чехия през октомври 2014 г. и, вероятно, също през декември 2014 г. Bellingcat също откри, че ген. Андрей Аверянов - командирът на 29155 - пътува под прикритие до Австрия и вероятно до Чехия по време на операцията. Това е участието на най-високопоставен служител на ГРУ в нелегална операция, разкрито досега.

• Това разследване е проведено в партньорство с The Insider и Respekt.cz

В предишната част на това разследване Bellingcat разкри, че експлозиите през 2014 г. на складовете за боеприпаси във Врбетице са плод на безпрецедентна по своя мащаб и участие на висши офицери мисия на ГРУ. За нейното улесняване в Централна Европа бяха разположени минимум шест висши агенти на ГРУ от подразделение 29155, включително командирът и двама офицери под дипломатическо прикритие. Най-малко двама от участниците, Александър Мишкин и Анатолий Чепига, получиха най-високата държавна награда на Русия – Герой на Русия и поне четирима членове на екипа получиха безплатни апартаменти от правителството непосредствено след операцията, което допълнително подкрепяше важността на тази мисия на руските власти.

Два отворени въпроса остават обект на спекулации в пресата: Първо, дали диверсионната операция в Чехия през 2014 г. е свързана с отравянето на производителя на оръжие Емилиян Гебрев и други двама български граждани през пролетта на 2015 г. - връзка, направена от чешките власти, но оспорвана от компанията „Емко” на Гебрев. Второ, каква е могла да бъде основната мотивация на саботажната операция - и на последвалия опит за отнемане живота на Емилиян Гебрев.

Данните, анализирани от Bellingcat, подкрепят хипотезата, че експлозиите през 2014 г. в Чехия са били част от дългосрочна операция на ГРУ, целяща да наруши способностите на Украйна да си набавя оръжия и боеприпаси, критични за отбраната й срещу руските войски и подкрепяните от Русия бойци във войната в Източна Украйна. Изглежда, че операцията е започнала малко след юли 2014 г., когато руските власти подчиниха под контрола и военния надзор на ГРУ бойните групи, подкрепяни от Русия, в района на Донбас, Източна Украйна. Мисията, която изглежда е била ръководена от подразделението за подривна и диверсионна дейност 29155 на ГРУ, включва няколко операции, сред които експлозиите в депата на Врбетице, атентатът срещу Емилиян Гебрев и, с растяща степен на вероятност, поне една от трите експлозии в складове за муниции в България в началото и в средата на 2015 г.

Тази версия на събитията се потвърждава от припокриването на малкия саботажен екип в чешката и българската операция; непрекъснатите задачи на членовете на екипа в двете страни; и връзките с „Емко” - важен фактор в отбранителната стратегия на Украйна през 2014 г. и началото на 2015 г. - и в двата комплекта операции. Нещо повече, телефонните записи, анализирани от Bellingcat, показват, че няколко членове на 29155 комуникират активно с руски военни офицери, разположени в Донбас, както и с местни командири на бойци срещу централното правителство в Киев през 2014 и 2015 г.

Тази хипотеза също звучи разумно, като се има предвид, че по това време единствената продължаваща широкомащабна военна дейност на Русия е била в Украйна. Едно подразделение за диверсии, ръководено от Министерството на отбраната, естествено се очаква да даде приоритет на намаляващите отбранителни способности на руските противници във военно време.

В същото време анализ на кореспонденцията между „Емко” и оператора на склада Imex от 2014 г. показва, че целта на диверсионната операция на ГРУ може да не е била (единствено) боеприпасите на Гебрев. Данните, прегледани от Bellingcat, хвърлят съмнение и върху чешката официална версия на събитията - напоследък популяризирана от чешкия президент Милош Земан - според която подразделението на ГРУ е планирало експлозията да се случи на българска територия след репатриране на боеприпасите, закупени от „Емко”.

Мотивите за атаките на ГРУ в Чехия

След обявяването на заключенията на чешките власти, че диверсионните операции във Врбетице са насочени към запаси, притежавани от българския производител на оръжия и търговец „Емко”, които според чешките официални източници са били предназначени за износ за Украйна, компанията публикува изявление в пресата, оспорвайки тази версия. Тя заяви, че по време на експлозиите компанията не е възнамерявала да прехвърля никакви муниции от складовете във Врбетице в България, нито да ги изнася, в която и да е държава, намираща се в състояние на война - било то Украйна или Сирия.

В предишни съобщения за медиите „Емко” заяви, че продажбите му на боеприпаси за Украйна са ограничени по мащаб и време.

Тези изявления на компанията изглежда съответстват на фирмени документи и кореспонденция с оператора на склада IMEX Group, получени и разгледани от Bellingcat. Към октомври 2014 г. „Емко” не планира да репатрира или продаде нито един от запасите си, съхранявани в Чехия. Това беше изрично потвърдено и от представители на Imex, с които се свърза чешкият разследващ партньор на Bellingcat Респект.

Както обаче самата българска компания призна още през февруари 2019 г., тя е продала боеприпаси на Украйна в края на 2014 г. и е била близо до получаването на военни поръчки през 2014 и 2015 г., когато териториалната цялост на страната е била заложена на карта. Това твърдят два източника, пожелали анонимност. Най-важното е, че, според тези източници, „Емко” е една от двете компании в ЕС, които са се специализирали в производството на модерни боеприпаси, съвместими с оръжия от съветската епоха, особено с голям калибър (120 мм до 152 мм). Според един от източниците през 2014 г. е имало само два завода, които са произвеждали съвместими боеприпаси. Единият е била под „ефективен руски контрол“, така че „Емко“ е бил единственият възможен доставчик на боеприпаси за украинската армия от чужбина.

Един от източниците също описва практика на руското военно разузнаване, която има за цел да се изкупят боеприпасите, съвместими с украинската артилерия, на цени значително над пазарните, за да се предотврати тяхната доставка за Украйна. Източникът също така описва три кораба с боеприпаси, произведени или модернизирани от „Емко”, които са били успешно внесени в Украйна, въпреки че източникът не уточнява дали самата „Емко” е продавала на Украйна или боеприпасите идват от трета страна.

„Емко” потвърди пред Bellingcat, че Украйна е внесла нейни боеприпаси от 120 мм до 152 мм в периода декември 2014 г. - февруари 2015 г., въз основа на договор, подписан на 10 ноември 2014 г. Компанията казва, че част от договора е останал нереализиран, тъй като тя се е въздържал от доставка до Украйна след подписването на споразумението за деескалация Минск-2 през февруари 2015 г.

Bellingcat получи списък на боеприпасите, договорени с „Емко” през ноември 2014 г., от един от бившите източници, свързани с доставките в Украйна. По-голямата част от боеприпасите, включително 5000 големи снаряда 152 мм, са изнесени през януари 2015 г., като последната пратка е реализирана на 26 февруари 2015 г. Само 152-мм снаряди са произведени от „Емко”; докато останалата част от боеприпасите е доставена от други български държавни производители на оръжие.

Общата стойност на договора беше над 25 милиона евро. Не всички договорени обеми обаче бяха продадени на Украйна. Последните две позиции в списъка, които представляват близо 20 милиона евро от стойността на договора, никога не са били изнесени.

Когато се обърна към Bellingcat, „Емко” потвърди верността на списъка с боеприпаси, включително видове и количества. „Емко” отрече съобщенията в медиите, че е изнасяла допълнителни боеприпаси по маршрути през трети държави.

Независимо от точния обем на изнесените боеприпаси, усещаното значение на производството на „Емко” като решаващо за отбранителните нужди на Украйна по време на войната й с Русия не само по отношение на вече реализираните пратки, но и с оглед на общата стойност на договора и на потенциалния внос в бъдеще, вероятно, би бил достатъчен, за да обясни интереса на ГРУ да саботира запасите на компанията, както и последвалия опит за покушение срещу Емилиян Гебрев и на производствения директор на „Емко”.

Складове на прицел

Ако „Емко” не планира да изнася боеприпаси от складовете си в Чехия за Украйна, както предполага кореспонденцията между „Емко”, IMEX, видяна от Bellingcat, възниква въпросът: защо ГРУ атакува склад №16 във Врбетице и унищожи, наред с други, инвентара на „Емко”?

Представителите на IMEX потвърдиха, че „Емко” е една от общо четирите компании, които са съхранявали мунициите си в това депо през 2014 г. (две са български, а останалите две са чешки). В дните, предхождащи експлозията, двамата загинали служители на IMEX са сменили надписите на сандъците на един от двамата чешки собственици. Според IMEX само този запас е бил предназначен да бъде изваден от склада през следващите дни, но не са известни планове за износ.

По същия начин боеприпасите, съхранявани в склад № 12, които експлодираха на 3 декември 2014 г., са съдържали стока, притежавана от няколко компании, включително „Емко”. Нищо от този инвентар не е било предназначено за износ през 2014 г., казаха ни от IMEX.

Липсата на каквито и да било планове „Емко” да репатрира запасите си, поставя под съмнение твърденията на чешките власти, че ГРУ е планирало да детонира боеприпасите на „Емко” по-късно, след като запасите бъдат преместени в България.

Поради това е възможно ГРУ да не се е насочило конкретно към боеприпасите на Емко”, а към всички запаси, съхранявани във Врбетице, като превантивна мярка срещу търговци на оръжие от ЕС, изнасящи за Украйна. Това е правдоподобна хипотеза, като се има предвид, че Чехия и България са изнасяли боеприпаси за Украйна.

Алтернативно обяснение може да се крие във факта, че ГРУ е имало невярна информация и очаквания относно намеренията на „Емко” във връзка с нейния инвентар, съхраняван във Врбетице. Кореспонденцията между компанията и IMEX Group от началото на октомври 2014 г., получена от Bellingcat, показва, че IMEX се е опитал неуспешно да убеди българската компания да вземе и репатрира своите боеприпаси.

В писмо от 3 октомври 2014 г. изпълнителният директор на IMEX Петр Бернатик пише до председателя на „Емко” Емилиян Гебрев, за да се оплаче, че „Емко” все още не е влязла в притежание на боеприпасите, които компанията е закупила преди това от чешкия търговец на оръжие. Той иска плащане на просрочени такси за съхранение и призовава „Емко” да репатрира запасите си от складовете до 15 октомври 2014 г. По-специално, Бернатик също така информира Гебрев, че до IMEX са се обърнали „няколко клиенти“, заинтересовани от по-голямата част от запасите на „Емко”, съхранявани в Чехия - приблизително 10 000 от 120-милиметровите снаряди на „Емко” и над 16 000 от големите 152-мм снаряди (според други писма, разменени между двете компании, това представлява всички запаси на „Емко” в Чехия, с изключение на приблизително 5000 125-милиметрови снаряда).

Бернатик пита Гебрев дали ще продаде този запас обратно на IMEX за по-нататъшна продажба на неразкритите клиенти.

В отговор от 7 октомври 2014 г., Гебрев ги уведомява, че не желае да продава наличните запаси. Той също така пише, че не планира да транспортира запасите до България и предложи да го премести в друг чешки склад, ако IMEX не желае да продължи да ги съхранява:

Чешкият партньор на Bellingcat Respekt се обърна към IMEX Group и попита дали „заинтересованите клиенти“, посочени в писмото от 3 октомври 2014 г., са тези, за които се предполага, че представляват Народната гвардия на Таджикистан. Както чешката полиция и медии съобщават, тези потенциални купувачи всъщност са агентите на ГРУ Александър Мишкин и Анатолий Чепига, които са използвали фалшиви молдовски и таджикски самоличности, когато са регистрирали интереса си да посетят депото.

IMEX отговори, че този въпрос е предмет на текущи криминални разследвания и че компанията няма право да отговаря на този въпрос без одобрение от прокурорите. Въпреки това, времето на непоисканата оферта (което според „Емко” е необичайно и не се е случило преди или след този инцидент), както и фактът, че един ден след отказа на „Емко” шест членове на подразделението на ГРУ са потвърдили своите резервации за полети до Чехия, подсказва, че "офертата", може да е била част от начина на действие на ГРУ, за да се опита и да се предотврати продажба на Украйна, като превантивни оферти, както е описано от украинския източника. Отказът на „Емко” да влезе в дискусия за продажба може да е предизвикал заключението на ГРУ(очевидно невярно), че този запас е бил предварително ангажиран за продажба на Украйна.

Чешките власти смятат, че експлозиите в склада на Врбетице са били предизвикани преждевременно, а планът на ГРУ е бил специално да се взривят боеприпасите на „Емко” на по-късна дата, когато ГРУ смята, че запасите ще са в България. Чешките служители обаче все още не са представили доказателствата, които да ги доведат до такъв извод. Малко вероятно е тази констатация да се основава на откриване на каквито и да било закъснителни действия или експлозиви с дистанционно задействане, открити на местопрестъплението, тъй като мащабните експлозии вероятно не биха оставили забележима следа от електронно устройство. Възможно е подобно заключение да се основава просто на предположение, че е съществувал план за репатриране на инвентара в България. Всъщност, както се вижда от кореспонденцията между „Емко” и IMEX, чешката компания изглежда не желае да съхранява българските запаси допълнително и кани Гебрев да организира тяхното вземане. Въпреки това отговорът на „Емко” изглежда отрича подобни планове за репатриране.

Освен това в последващо писмо на Imex до „Емко” от ноември 2014 г. се посочва, че дори след експлозиите „Емко” не е инициирала никакво извеждане на (всички оцелели) боеприпаси в България.

ГРУ на лов за Емилиян Гебрев

Независимо дали ГРУ е възнамерявало да взриви боеприпасите в Чехия или в България и дали запасите на „Емко” са били единствената цел на саботажа им, несъмнено е, че същата част от подразделение 29155, свързана с експлозиите във Врбетице, впоследствие пренасочва основния си фокус към България, и по-специално към Емилиян Гебрев.

Както вече съобщихме, в навечерието на чешката операция от 25 септември 2014 г. двама членове на подразделение 29155, Денис Сергеев и Егор Гордиенко, заминават за логистичната база на ГРУ, разположена недалеч от френско-швейцарската граница. Веднъж пристигнали, те често си взаимодействат с генерал Андрей Аверянов, командир на подразделение 29155. На сутринта на 13 октомври 2014 г., когато диверсионната операция във Врбетице навлиза в критичната си фаза, тези двама агенти не се присъединяват към своите колеги в Чехия, а вместо това се връщат в Москва. Ден преди това, както показват данните за пътуване, Емилиян Гебрев е кацнал в Москва, придружавайки съпругата си, страдаща от рак в късен стадий, за спешно медицинско лечение. Двамата агенти остават в Москва по време на пребиваването на двойката там. Поради дългото време, изминало оттогава, Bellingcat не е получил геолокирани телефонни записи, за да хвърли светлина върху това дали Сергеев и Гордиенко са били ангажирани с наблюдение над Гебрев (технически, ГРУ няма мандат да провежда операции на руска територия).

Независимо от това, точно същите двама офицери (придружени от трети офицер под прикритие - Сергей Лютенко) отлитат за България на 15 февруари и, според констатациите на български разследващи, остават една седмица в хотел „Хил” в съседство с офисите на „Емко”, като поне един от тримата е поискал стая с изглед към входа на подземния гараж на компанията. При последващо посещение на тримата служители на ГРУ под прикритие - от 24 до 29 април, те отново имат зрителен обсег на офиса на Гебрев в хотел „Кемпински“, като единият от тях резервира стая с изглед към сградата на „Емко”.

Седмица след заминаването на триото на 22 февруари, в София пристигна нова смяна техни колеги от същото звено на ГРУ. Този екип включва един от ключовите членове на чешката диверсионна операция: Николай Йежов, офицерът, придружаващ генерал Аверянов по време на престоя му в Австрия и Чехия, и се завръща в Русия едва на 3 ноември, малко повече от две седмици след първата, и месец преди втората експлозия при Врбетице.

Както при предишната смяна, триото отсяда в хотел в близост до офисите на „Емко” и отново иска стаи с подходяща гледка. Забележително допълнение към тази втора смяна е полк. Иван Терентьев, пътуващ под прикритието на „Иван Лебедев“. Както се вижда от автобиографията на Терентьев, получена от Bellingcat, по това време той е бил командир на специалните операции на част 29155 - всъщност заместник на ген. Аверянов за тайни операции. Подобно на генерал Аверянов, заместникът му полковник Терентьев не е бил чест нелегален пътешественик и присъствието му в София през 2015 г. за пореден път потвърждава значението на тази мисия за ръководството на ГРУ.

Това трио отново остана в България десет дни и се завръща в Москва на 8 март 2015 г.

Дипломатическата торбичка 2.0

Както беше съобщено по-рано, третото посещение на това звено на ГРУ през тази година става почти фатално за Емилиян Гебрев, неговия син и производствения директор на „Емко”. На 23 април 2015 г. Сергеев, Гордиенко и Лютенко се завръщат в София. Според разследващите Лютенко е резервирал любимата си стая с изглед в хотел „Хил“ - стая № 305 - а другите двама са намерили апартамент на пешеходно разстояние. На 28 април 2015 г. единият от тримата, вероятно Сергеев, е заснет от охранителни камери, дегизиран като на кино, сред автомобилите в подземния гараж, където Гебрев и служителите му държат автомобилите си. Няколко часа по-късно Гебрев, синът му и ръководителят на производството му ще се сринат със симптоми на тежко отравяне. Изглежда, че е направен втори опит за отравяне месец по-късно, по време на който двама от тримата служители на ГРУ, споменати по-горе, отново присъстват в България.

Българските следователи са убедени, че на 28 април 2014 г. един от тримата служители на ГРУ е нанесъл смъртоносен токсин от органо-фосфатната група - към която принадлежи Новичок - върху дръжките на вратите на коли, използвани от Гебрев и неговия директор на производството, г-н Тахчиев. Синът на Емилиян Гебрев вероятно е бил изложен на токсина чрез инцидентен контакт с колата на баща си през този ден. Все още разследващите не са открили как токсинът е внесен в страната.

Един възможен отговор на този въпрос може да се крие в още едно, неразкрито досега пътуване на член на звено 29155 до място в близост до местопрестъплението. В предишната част на това разследване съобщихме, че двама членове на диверсионната единица на ГРУ са пътували под дипломатическо прикритие до Будапеща в навечерието на експлозиите на чешкото депо и са се върнали в Москва в деня преди саботажа.

Един от същите двама офицери от ГРУ - полковник Алексей Капинос - пътува в навечерието на априлските отравяния, отново под дипломатическо прикритие, до място, което е на малко над три часа път с кола от София. На 25 април 2015 г. полковник Капинос отлита за Солун. В този момент неговите колеги Сергеев, Гордиенко и Лютенко вече са били в София, на 300 км. Записите на руския граничен пункт, видяни от Bellingcat, показват, че Капинос е посочил „посещението на дипломатическа мисия“ като цел на пътуването си. Обратният билет, закупен от Капинос, е за 28 април 2015 г. Това е денят, в който тримата българи бяха отровени.

Българските гранични регистри не проследяват преминаването на дипломати в страната, поради което не е възможно да се установи дали Капинос е преминал в България на 25 април. Това, което обаче е сигурно, е, че Капинос не е взел планирания обратен полет от Солун, поставяйки под съмнение „посещението на дипломатическата мисия“. Всъщност вечерта на 28 април 2015 г. в 8:55 той се появява далеч във Финландия на летище Хелзинки, откъдето взема полет на Аерофлот до Москва, според руските гранични регистри. Все още не е установено местонахождението на Капинос между пристигането му в Солун на 25 април и появата му в Хелзинки във вечерта на отравянето (28 април).

Награди и апартаменти

Bellingcat успя да установи, че много от участниците в чешките и българските операции са получили различни престижни военни награди в периода от ноември 2014 г. до май 2015 г. Bellingcat вече съобщи, че и Мишкин, и Чепига са получили най-високото военно и политическо отличие в Русия, „Герой на Русия“, връчен с тайни президентски укази в края на 2014 г. Снимките на Гордиенко и Терентьев показват, че до май 2015 г. двамата са получили редица медали, включително Орден за смелост. Автобиографията на Лютенко, видяна от Bellingcat, показва, че той е получил този медал през 2015 г. Освен това потвърдихме, че поне четирима от екипа на ГРУ, участвали в тези две операции - Мишкин, Чепига, Гордиенко и Владимир Мойсеев (който използва самоличност „Владимир Попов” по време на операция ГРУ в Черна гора) – получават безплатно апартаменти, три от които в един и същ жилищен комплекс в Москва, в периода между ноември 2014 г. и май 2015 г.

Преди това тези апартаменти са били собственост на община Москва. Според руското законодателство получателите на наградите „Герой на Русия” имат право на различни допълнителни обезщетения, включително общински апартаменти. Следователно е вероятно не само Мишкин и Чепига, но и други членове на двете операции на ГРУ да получат награди „Герой на Русия“, още повече подкрепяйки високия приоритет на тези мисии в Кремъл. 

(Източник: БГНЕС)