Ние виждаме структурата, която е предложена в Бюджета и тя е тази, която съответства на очакванията, т.е. на опита на управлението да измести финансирането към извънболнична помощ постепенно, защото не може да бъде рязко. Нашите предложения при преговорите с НЗОК ще бъдат свързани с конкретни идеи къде и как да бъдат насочени тези допълнителни средства.

Това заяви председателят на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

По отношение на това на кое място се намира България по процент от БВП, отделен за здравеопазване спрямо останалите държави членки на ЕС, д-р Маджаров коментира: “В сравнение със страните в ЕС сме на последно място. Някъде според 4-4,5% според различните данни от БВП се отделят от обществени средства. За да достигнем средното за Европа - 8-9%, се доплаща от българските граждани от техните финанси.”

По думите на д-р Маджаров, а конгреса на БЛС, който се проведе в петък и събота, е станало ясно, че “ние не сме най-черната овца в света".
"Оказа се, че дори и най-богатата държава, отделяща най-много средства в света за здравеопазване, каквито са САЩ, имат своите проблеми. Там отчитат твърде бързо нарастване на цените и разходите без достатъчна ефективност. В крайна сметка с нашите 4,5% от обществените средства, достъпността която осигуряваме на българските граждани и възможността да използват съвременните достижения на медицината, не е лоша.” - смята той.

Председателят на БЛС препоръча да се направи анализ какво би се случило след 5-10 години, като задължително да се отчетат предизвикателствата в кадровата политика.

“На първо място, с липсата на медицински сестри, и след това застрашаващата липса на лекари, защото не е тайна, че и към момента вече сме в криза със специалистите по здравни грижи. Лекарите, може би до 4-5 години най-късно, ще усетим тази криза. Мисля, че което и да е управление, което и да е мнозинство, трябва да се обърне с лице към кадровата си политика в здравеопазването, и след това като структура да се опита да предприеме необходимите мерки за изместване на тежестта на здравните грижи към първичната помощ, към извънболнична помощ, към еднодневните услуги за българските граждани.” - посочи той.

Д-р Маджаров коментира, че не е имало проблем с електронните рецепти, а е имало ненавременно внезапно въвеждане на задължение за два типа медикаменти без преди това да са отчетени проблемите, които са съществували в двегодишния период на вече създадена електронна рецепта. “Трябваше някой да си направи труда първо да анализира защо не се използва, и тогава да се опитва да я въведе задължително за даден тип медикамент.“

“Мисля, че за този тип предписания, ако правилно се постъпва следващата година, няма да говорим като за задължително, а като приоритетно и предпочитано от всички лекари и фармацевти”, смята д-р Маджаров. /БГНЕС