Без слух, но с „по-остро“ око: Как глухотата пренастройва мозъка ни

Дълбоката глухота от ранно детство може да променя начина, по който мозъкът обработва зрителната информация, като насочва повече невронни ресурси към периферното зрение. Това показва ново изследване, публикувано в списание „PNAS“ и цитирано от „ScienceAlert“.

Екип от британски учени е установил, че тази адаптация настъпва изненадващо рано по пътя, по който зрителната информация достига до мозъка — още преди сигналите да стигнат до основния зрителен център.

Изследователите са използвали структурен и функционален магнитен резонанс, за да сравнят мозъчната активност на 16 възрастни с ранна и дълбока глухота и 16 чуващи участници на сходна възраст.

Фокусът е бил върху две ключови структури — латералното геникуларно ядро (ЛГЯ) в таламуса, което предава зрителна информация към мозъка, и първичната зрителна кора (V1).

Резултатите показват съществена разлика в начина, по който тези структури обработват зрителните сигнали. При хората с ранна дълбока глухота се наблюдава по-силно представяне на периферните части на зрителното поле. При чуващите участници, обратно, преобладава представянето на централното зрение.

Това не означава, че зрителната система на глухите хора просто става „по-голяма“. Общият обем на изследваните мозъчни структури не показва значими различия между двете групи.

Според учените става дума по-скоро за преразпределение на невронните ресурси — периферното зрение получава по-голямо представяне за сметка на централната част на зрителното поле.

В допълнителен анализ, който изследователите определят като статистически ограничен, най-силно изразено предпочитание към периферното зрение е установено при участниците, които са научили британския жестомимичен език като свой първи език.

Това откритие подкрепя идеята за значителната пластичност на човешкия мозък — способността му да променя начина, по който използва наличните си ресурси, когато едно от сетивата е сериозно ограничено още в ранна възраст.

Учените обаче подчертават, че все още не е ясно как точно възникват тези промени. Възможно е те да са свързани не само с мозъчната пластичност, но и с изменения в самата ретина.

Част от участниците са били с генетично обусловена глухота, докато при други причината за състоянието не е била установена. Това означава, че са необходими допълнителни изследвания, за да се изясни ролята на генетичните фактори, зрителния опит и жестомимичния език за промените в зрителната система.

Изследването показва, че когато мозъкът загуби достъп до един вид сетивна информация в ранна възраст, той не остава непроменен. Вместо това може да пренареди начина, по който разпределя невронните си ресурси, като засили обработката на друга налична информация.