Българските компании остават в групата на най-недисциплинираните в Европа с това, че плащат със закъснение голяма част от издадените им фактури. Това показват данни от десетото поред проучване "Навици на плащане в Европа" 2017, съобщава "Дневник". То е изготвено от колекторската компания EOS съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS, като обхваща 3200 компании в 16 европейски държави.

Навременните плащания в Европа в момента са на ниво от 78% от всички издадени фактури. След като цяло положителното развитие на показателя през последните 10 години, навиците на плащане през последните 3 години по-скоро стагнират, като не отчитат значително подобрение.

В България тенденцията е сходна – 74% от издадените фактури се погасяват в уговорения срок (при средно 76% за Източна Европа и 72% за България през 2016 г.), 22% се плащат със закъснение (при 23% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани
изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2016 г.).

Българските бизнес клиенти отново се нареждат в групата с много лоша дисциплина на плащанията – 27% от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват при средно за Европа ниво от 23%. Другите страни със сходен дял нередовни плащания са Гърция (28%), Русия (27%), Румъния (27%) и Хърватия (27%).

Закъснението, с което бизнесът у нас се разплаща, е средно 23 дни след падежа на фактурата (при 21 дни за Източна Европа). Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса в това отношение – средно 24% от фактурите се плащат със закъснение или остават неплатени (при 23% за Източна Европа), а средното закъснение е 15 дни след падежа.

Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите. Основните негативни последици от тях са намаляване на печалбите (56%), по-високи разходи за лихви (46%) и липса на ликвидност (44%). През 2017 г. повече компании твърдят, че усещат тези последици в сравнение с година по-рано.

Тези проблеми в крайна сметка могат да доведат и до крайно негативни резултати – 24% от фирмите в България твърдят, че се чувстват застрашени от фалит поради просрочени вземания на фона на средно 17% в Европа и Източна Европа.

В същото време компаниите предприемат и редица мерки вследствие на проблемите, произлизащи от просрочията, които се отразяват и на потребителите – 27% от анкетираните ограничават инвестициите, близо една четвърт от компаниите (23%) съкращават служители или не наемат нови, а 22% увеличават цените за произвежданите от тях стоки и услуги, за да компенсират негативните ефекти.

Компаниите намират решение на проблемите, произтичащи от забавени и отписани вземания, в партньорството със специализирани агенции за управление на дългове – 42% в България ползват услугите на външен експерт (при средно 41% за Европа).

Анкетираните декларират, че колекторските агенции им възстановяват 9% от годишния оборот. Тези средства се връщат обратно в икономиката, тъй като компаниите ги използват за погасяване на собствени дългове (56%) и създаване на нови работни места (45%) или за различни видове инвестиции – в разрастване на пазарния дял (41%), научна и развойна дейност (34%) или инвестиране на финансовия пазар (30%).

Изследването е проведено през пролетта на 2017 г. сред 3200 компании в шестнадесет европейски държави: Австрия, Белгия, България, Великобритания, Гърция, Германия, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Хърватия, Чехия и Швейцария. Анкетираните компании са разделени според вида на клиентите си – граждани/крайни потребители (В2С) и бизнес клиенти (В2В).