През миналата седмица стана известно, че Федерацията по гимнастика на Русия е изпратила официално писмо до президента на техническия комитет по художествена гимнастика към Европейска федерация по гимнастика Елисо Бедошвили във връзка със съдийството на Европейската купа по художествена гимнастика, проведена в Баку от 30 април до 3 май 2026 г.

Според информацията руската страна е поискала да бъдат проверени оценките на България и Израел – двата отбора, които завършиха пред руския ансамбъл във финала на съчетанието с три обръча и два чифта бухалки. Българският ансамбъл спечели златните медали, Израел остана със среброто, а рускините, които участваха под неутрален флаг, се класираха трети.

От Европейска федерация по гимнастика потвърдиха, че е получено писмо от руската федерация, но уточниха, че „въпроси, свързани с оценките на други гимнастички, не се разглеждат“.

По информация, цитирана от sportal.bg, жалбата е подписана от генералния секретар на руската федерация Снежана Шаталова. В документа Москва изисква „техническо разяснение“ относно съдийството във финала, който определи разпределението на медалите.

Русия настоява за проверка на крайните оценки на трите отбора медалисти: България с 27.350 точки, Израел с 27.050 и Русия с 26.800 точки. В писмото се твърди, че българският и израелският ансамбъл са допуснали „значителни технически грешки“, които според руската страна не са получили адекватно отражение в оценките.

Според документа треньорите на руския отбор са подали контестация по компонентите „трудност с тяло“ и „трудност с уред“, но поставените оценки са останали непроменени. В панела за „трудност с тяло“ са били българката Християна Тодорова и беларуският съдия Лариса Лукяненко, а в панела за „трудност с уред“ – Ела Самофалов от Израел и Наталия Еремина от Украйна.

Руската федерация настоява да получи конкретно разяснение „кои грешки са били установени“ в компонентите за трудност, изпълнение и артистичност, за да може „подготовката на отбора да бъде съобразена с тях“ в бъдеще.

Случаят предизвика сериозни реакции и сред българските фенове на художествената гимнастика. В социалните мрежи и форумите мнозина коментираха, че Москва трудно приема победи на конкурентни отбори и продължава да гледа на спорта през призмата на политическо и съдийско влияние. Потребители припомниха и множество предишни случаи, в които руски гимнастички са били поставяни на първо място въпреки видими грешки, докато други състезателки са оставали ощетени.

Не липсват и паралели с реакцията на Русия след Олимпийските игри в Токио, когато руската федерация също оспори победата на българския ансамбъл и съдийството във финала.

Спорът идва в момент, в който самата система за оценяване в художествената гимнастика е подложена на дискусии. По-рано през май Inside The Games съобщи, че опростяването на правилника на Международната федерация по гимнастика е насочило дисциплината към „по-балансирана и по-малко сложна“ система, при която рискът и високата трудност невинаги носят същото предимство, както в предишни олимпийски цикли.

Междувременно международният спортен контекст около руските състезатели също започва да се променя. Според информация на The Insider от 18 май, световната федерация по гимнастика е разрешила на руски и беларуски спортисти отново да се състезават под националните си флагове и химни. Забраната беше в сила от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Решението обхваща всички пет дисциплини под егидата на международната федерация – спортна гимнастика, художествена гимнастика, скокове на батут, акробатична и аеробна гимнастика. Очаква се първото състезание с официалното завръщане на руските символи да бъде Световната купа по акробатична гимнастика в България между 29 и 31 май.

От началото на 2024 г. руски и беларуски спортисти вече получиха право да участват като „неутрални“ атлети в олимпийски квалификации. В последните месеци обаче редица международни федерации постепенно започват да смекчават ограниченията. На 15 май федерацията по борба UWW премахна всички рестрикции за руски и беларуски състезатели, а през април World Aquatics също сложи край на режима на неутрален статут за плувците от двете държави.

Международният олимпийски комитет от своя страна заяви, че в условията на „нарастваща глобална нестабилност и увеличаващ се брой конфликти“ трябва да бъде запазена „глобална спортна платформа, основана на ценности“. Въпреки това МОК уточни, че Руският олимпийски комитет остава със спрени права, докато продължава правният преглед на случая.