Кирил Дрезов
На 21 март 1923 г. българският делегат в Обществото на Народите протестира с нота за интернирането/ заточаването на българското население от Западна Тракия от страна на гръцките власти в беломорските острови и в Тесалия. Така едно грижливо подготвено и тайно проведено
етническо прочистване
е направено публично достояние на тогавашната международна общественост. Ето как го описват Корф и Де Роовер, делегати в смесената гръцко-българска комисия по изселването: “Изпращанията в изгнание се проточват в продължение на много седмици през месеците февруари и март 1923 г. и от всяко село изпращането е ставало внезапно. Неприготвените селяни са тръгвали на път без багаж, напущайки всички свои имоти и посеви. Така около 1500-2000 семейства са били изпратени на заточение по островите и в Тесалия. […] През есента на 1923 г. останалите живи българи от изпратените в изгнание са върнати от островите и Тесалия в мизерно и плачевно състояние. […] Kогато се завърнаха въ роднитe си места, намeриха къщите си празни и умираха от глад и студ.”
През 1923 г. България и Гърция не са във война повече от 4 години, но въпреки това цели български села в Западна Тракия са планомерно ограбени и безсрочно изселени по островите и стара Гърция, за да освободят място и ресурси за гръцки бежанци от Турция. На това население е наложено колективно наказание в нарушение на вътрешните гръцки закони и международните договори, по които Гърция е страна, вкл. Ньойския. Нарочените села едно по едно са блокирани от войска и всичките им жители са изселени само с ръчен багаж; домовете, нивите и добитъкът им са разграбени; карани са пеш под охрана (която стреля по опитващите се да избягат) до най-близката гара или пристанище; натъпкани са при ужасни условия в параходи, които пътуват с дни по Егейско море, като труповете на умрелите се изхвърлят всяка нощ в морето; накрая са захвърлени по голи острови или в маларична Тесалия, където мнозина
измират от глад и болести
Най-неприятното е, че всички забравиха тази страшна стогодишнина, даже и тракийските дружества и техният съюз. Няма инициативни комитети и патронаж от президентство и партии, няма декларации и шествия, няма чествания, няма даже и една-едничка статия. Отделно че 99% от днешните българи не са и чували за тази депортация, защото и в учебниците я няма. Почти отсъства и в научните изследвания, има само епизодични споменавания покрай много по-разработената тема за погроми и изселвания на гръцки общности от България. Останала е само в записаните спомени на депортираните и в няколко изследвания на тракийски общественици.
Ето непълни сведения за изселвания и жертви от няколко от тези села, като в бройката за измрелите са включени само точно идентифицираните с имена (преполагаемите цифри са значително по-големи):
Чобанкьой (Συκορράχη, Сикорахи) изселено 13 февруари в Суда и Ханя, Крит; 44 жертви
Калайджи дере (Κασσιτερά, Каситера) 70 къщи; изселено 17 февруари на остров Китира; 15 жертви
Дервент (Άβας, А̀вас) изселено 22 февруари 328 семейства/1478 души в Ретимно, Крит, 122 жертви
Еникьой (Ιάνα, Яна) 200 къщи, изселено 10 март 1923 г. Фарсалска околия, Тесалия; 60 души жертви
Доган Хисар (Αισύμη, Есими) изселено 23 март 1923, Лариска околия, Тесалия; 71 жертви
Домуз дере (Νίψα, Нипса) 200 къщи и 977 души; изселено 24 март 1923 г. Волоска и Лариска околия, Тесалия; 147 жертви
Кайбикьой (Χαμηλό, Ксамело) 30 семейства изселено във Велестиноска околия, Тесалия.
Много животи са спасили американските дипломати в Атина, представляващи българските интереси там преди завръщане на българското посолство; местни представители на Червения Кръст на САЩ и Британия; влиятелният руски императорски консул в Крит; неколцина благородни гърци предимно по островите (в Китира един такъв 6 месеца тайно подпомага с храни селяните от Калайджи дере, което рязко намалява смъртността сред тях в сравнение с други заточени села).
