Васил Данов*

На Бъдни вечер през 1914 г. в Белгия, в района на река Ипр, става чудо. Спира касапницата на Първата световна война. Без преговори, без пробив на фронтовата линия. След като няколко месеца са се избивали с невиждана ярост или са се свивали в калните окопи, германци и англичани внезапно отказват да участват в масовото изтребление.

Отначало в мъгливия сумрак откъм германските траншеи заблестяват стотици светлинки. После се надигат развълнуваните гласове на мъже и на момчета, пеещи спонтанно, прегракнало и нестройно "Тиха нощ, свята нощ". Изумени, поданиците на Н. В. кралицата на Британската империя наострят слух. Неколцина се прокашлят, други скришом се просълзяват, докато смел самотен глас се извисява в отговор на английски: „Silent night, holy night...” 

След минута двата враждуващи лагера се сливат в единен и величествен хор, който понася към навъсените небеса надеждата на изстрадалите войници за тиха коледна нощ, за мирен живот сред близки и любими, за обикновено човешко щастие. Отправя към идните поколения трогателен повик за прошка и за доброта.  

Известният ирландски поет и певец Крис де Бърг купува на търг

писмо, разказващо за изключителното събитие

"Това е най-паметната Коледа, която някога съм преживявал, пише неизвестен британски войник. От вчера следобед няма ни един куршум, изстрелян от нашата или от другата страна. Миналата нощ беше мразовита, но с много ясна луна, та почти веднага след мръкване си напалихме огньове и попяхме коледни песни. Германците наредиха свещи по ръбовете на окопите си и дойдоха при нас да ни пожелаят весела Коледа. Дори ни изпяха няколко техни песни. Стана истинска дружеска забава. Неколцина от нашите отидоха до техните окопи. Всички се върнаха, като изключим един от рота „Е”: без съмнение швабите са го задържали за сувенир. Въпреки огньовете, беше ужасно студено и с много мъка можеше да се спи между нощните постове. 

На сутринта бе мъгливо, затуй стояхме нащрек доста по-дълго от обикновено. Неколцина късметлии успяха да изтичат в зори за свето причастие, което свещеникът раздаде в една разрушена ферма на около 500 метра зад позициите ни.

Има нещо в това поверие за коледния дух:

днес цял ден търчим съвсем свободно край окопите, докато в други дни трябва усърдно да залягаме заради стрелбата. Пристигна и пощата. Получих колет с пуловер, цигари и топло бельо. Кралицата ни беше изпратила картички. Изпращам ви моята, за да я пазите. 

След закуска дори играхме футбол. Приятелски мач с германците, представяте ли си?! После те дойдоха при нас да си побъбрим, после пратиха отряд да погребе техен снайперист, когото  застреляхме през седмицата, защото се бе добрал до има-няма сто метра от нашите позиции. Някои от момчетата отидоха с лопати да им помогнат. 

Устроихме си църковно шествие и литургия в окопите. После се заловихме да готвим празнична вечеря. Разделихме се приятелски, като си дадохме автографи и си пожелахме щастлива Нова година. Не мога да повярвам, че през изминалите две седмици съм стрелял срещу тях. Изглежда ми твърде странно... Не съм очаквал навръх Коледа, на първа бойна линия, да стисна ръката на германец. Предполагам, че и вие не сте го очаквали от мен. Но така отпразнувахме тук Рождество Христово. 

Надявам се, че и вие сте били щастливи. Как само си мечтаехме за Англия през този ден... Предайте сърдечни поздрави на съседите. 
С много обич,
           Бой"

В някои сектори от фронта коледното примирие от 1914 г. продължава чак до Нова година, въпреки бурното недоволство на висшите командири. Особено след като двете враждуващи правителства са пренебрегнали призива на папата да сключат официално примирие по време на празниците.
Чудото от Бъдни вечер 1914-а повече никога не се повтаря. До края на Първата световна война командванията на воюващите държави издават специални заповеди за тежки бомбардировки и артилерийски обстрел на Бъдни вечер, за да не допуснат дори най-малка възможност за "деморализиращо" примирие между враждуващите страни.

На първа бойна линия поделенията постоянно са сменяни, за да не могат да влязат в случайни контакти и да се сближат с врага. През следващите години на XX век Европа умишлено забравя  и повече не допуска подобно благородство. Никога вече войниците на две вражески армии няма да си побъбрят човешки, когато димът от взривовете се разсее над окопите...

*Текстът, който е публикуван за първи път във Faktor.bg през 2017 г., звучи актуално днес, цели 110 години по-късно, когато Русия отново ни напомни какво е да живееш във война.