Ньойският договор, една от най-пагубните спогодби в цялата българска история, е подписан преди 103 години – на 27 ноември 1919 година.
Най-тежкият сценарий за България обаче е предотвратен от американския президент Удроу Улисън, който се застъпва за българската държава, като заплашва да напусне конференцията.
В края на Първата световна война, българската държава е от страната на загубилите най-големия дотогава световен конфликт. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа. Той поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.
Ньойският договор е наказанието за избора, направен през лятото на 1915 г. от цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов, които вкарват България във войната на страната на Тройния съюз, казва историкът акад. Георги Марков пред БГНЕС. Това, според него е стратегическа грешка на управляващите. Но цар Фердинанд се прибира в Кобург, Васил Радославов намира убежище в Баден-Баден, а плаща българският народ. Този договор е поредната национална катастрофа за страната. Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнемането на Южна Добруджа, житницата на България.
В края на 1919 г. българска делегация, начело с министър-председателя Александър Стамболийски е изпратена във Франция. Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил изключително ограничен, като още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение.
11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават извън границите. Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка.
Според Ньойския договор губим Южна Добруджа, но и Струмишко и Западните покрайнини. Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан-Ремо през 1920 г. Антантата я предава на Гърция с уговорката тя да осигури на България свободен и безмитен излаз на Бяло море - нещо, което никога не става.
От военна гледна точка на българите е забранено да притежават тежки въоръжения, да притежават наборна армия, а професионалната войска е ограничена до 20 000 души. С течение на времето родните политици успяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски.
Малко известен факт е, че териториалните претенции на съседките Сърбия, Гърция и Румъния са били много по-големи и е имало план за цялостна подялба на България и заличаването й като суверенна държава. Решителната намеса на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това.
Категоричното заявление на президента Уилсън, че той по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало, възпира тези агресивни претенции и в крайна сметка, макар и териториално орязана, страната ни оцелява и запазва своето самостоятелно съществуване. Достойното поведение на президента Уилсън във френската столица е основната причина той да стане Нобелов лауреат за мир през 1919 г.