Стефан Иванов

За първи път след края на комунистическите режими в Европа, светът е толкова близо до война. Ама наистина. Русия струпва части на границата с Украйна и намеренията й изглеждат напълно сериозни. Окуражен от запазването на Башар ал-Асад в Сирия и в резултат на укрепването на руските позиции в Близкия Изток, както и от провала на съюзниците около САЩ в опитите за демократизация на Ирак и Либия, Москва за първи път от 35 години спира да отстъпва и 

минава в контранастъпление

 Което вече назовава поименно дори България и Румъния. И ако агресивната политика от Изток не е новост, то изненадваща е демонстрираната до момента тотална неадекватност и малодушие на голяма част от лидерите на САЩ и Европейския съюз да защитят на практика принципите на свободата и демокрацията в световен мащаб. 

Какви са параметрите и възможните решения на настоящата криза?

1. Прекалено много паралели
 намирам като историк между настоящата ситуация и годините 1939 – 1940. И тогава, както и сега, един агресивен диктатор, започва своя поход срещу суверенни държави. И тогава, както и сега, останалите световни сили се разсейваха, чакаха, умуваха, пращаха мисии (една от тях възложена лично на българския цар Борис ІІІ) за да се молят на диктатора да си вземе „малкото късче“, но да спре дотам. Е, не спря! Нито Австрия, Судетската област в Чехословакия и споделения със СССР удар над Полша стигнаха на тогавашния диктатор, нито Крим ще стигне на сегашния. Времето работи в негова полза. Икономическите санкции го изнервят, но не могат да го сломят. Как завърши „походът“ на първия диктатор знаят всички, как ще завърши този на настоящия – зависи от ответната реакция.

2. Крим беше пробата. 
Така както се пускат в публичното пространство имената на някои хора, за да се провери каква ще бъде обществената реакция, така и Крим беше пробата. Практически ответна реакция нямаше. Приказки, клетви и в резултат – нищо. Кой може да се сърди на президента Румен Радев, че каза очевидното – Крим в момента е руски и никой не си мръдна пръста, за да предотврати или коригира това?

3. Двойнствената и плашлива политика на много от западните лидери е прекрасна 
хранителна среда за тази агресия.
 Германия все по-открито застава на руска страна, а изявлението на баварския премиер и лидер на Християн-социалния съюз, че „защитата на Украйна не е работа на НАТО“, за пореден път доказва, че днешните западни лидери нямат нищо общо с техните предшественици от 80-те и 90-те години на миналия век. Тогавашните почти бяха накарали руснаците да ядат пушки (по Рейгън). Днешните пък предпочитат кротко да си правят бизнес с тях, а ние – по-малките държави – сме на косъм от това да бъдем оставени отново в ролята на няколко грама мастило на салфетката на Великите договорки. Украйна очевидно ще плати с още много кръв наивната си илюзия, че може да се вярва на когото и да било, и горко ще се кае, че се съгласи да унищожи ядрения си потенциал преди 30-ина години. Но с Украйна няма да се свърши! Това би било само началото. Ако не вярвате на мен – питайте балтийските държави, Полша, Молдова, Румъния. 

4. У нас?
 У нас почти няма кого да питате, защото сляпото преклонение пред Русия, дори и за сметка на българския национален интерес, не беше изкоренено през всичките тези години. И поради наша вътрешна обществена немощ, но и поради слабостта и малодушието на западните лидери. И в резултат нещата са такива, каквито са. Една немалка част от българите като нищо биха заели страна против България и в полза на Русия в един глобален световен конфликт. Техните предци вече са го правили и бяха горди с това. Когато тази тема се повдигаше през последните години от много хора, включително и от мен самия, ние бяхме заклеймявани, че „живеем в миналото“. Когато искахме да се осъди реално комунистическата диктатура и милионите жертви, които тя предизвика в нашата Родина и по света, когато искахме да се премахнат нейните тотеми и капища, то тези въпроси бяха частично парирани и от западните държави, които продължават да разглеждат Русия като своя съюзник от Втората световна война и да се „респектират“ от нейната сфера на влияние. Е, сега „миналото“ стана настояще!

5. Решението?
 Естествено, само дипломацията може да реши този сложен ребус. Но не смачканата като собственото им самочувствие дипломация на плашливи и разколебани съюзници, а твърда и смела линия на взаимно уважение с Русия, при ясното спазване на два принципа – никакво военно прекрояване на граници в Европа повече и право на свободен избор на всички суверенни държави, без значение  с кого граничат. Щом КНДР и още шепа държави по света искат да градят явен или скрит комунизъм – моля, живейте си го и му се радвайте! Но не казвайте на Украйна и Грузия, че не могат да са част от НАТО, защото това не е ваша работа! Всички възможни отстъпки трябва да бъдат направени, но не с изкривената физиономия на уплашеното зайче. Играчите знаят, че за да блъфираш успешно в покера трябва външно да се владееш брилянтно. А някои лидери са се разтреперили от страх още преди да са раздадени картите.

6. На нормалния свободомислещ и демократичен човек никой не му е враг.
 Той иска семейството му да живее добре, да образова добре децата си, да се развива професионално, да пътува по света и да живее според правилата. Той не иска смърт, убийства или войни. Трябва да свикнем обаче, че не всички хора са такива. За някои врагът е необходим, за да консолидира себеподобните и да отмести погледа им от това как живеят в действителност и каква жизнена перспектива имат. Това са две различни ценностни системи, два свята, между които има пропаст. И затова дипломацията е толкова затруднена, въпреки, че остава единствената алтернатива.

7. Геополитическата обстановка?
 Двете големи неизвестни са Китай и Турция. Засега Китай дава сигнали за пасивна подкрепа на Путин, а Турция - по-скоро го предупреждава да не предприема авантюри в Украйна. Дали това ще остане така и в бъдеще обаче може само да се гадае, доколкото и двете страни определят позициите си спрямо собствените интереси. Но ще бъде от основно значение за това дали и кога реални действия ще бъдат предприети.

В заключение – България, като член на ЕС и НАТО, трябва да продължи да участва активно във формирането и отстояването на общите позиции, но ни трябва и широка вътрешна разяснителна кампания. Тя включва ясно дефиниране на българския национален интерес, борба срещу хибридните фалшиви новини, изобличаване на финансираните от външни на ЕС и НАТО обществени кръгове и политически партии, консенсусен и ясен (най-накрая) прочит на тоталитарното комунистическо минало и укрепване на отбранителните способности на българските въоръжени сили като резултат на активно взаимодействие с нашите съюзници. И – разбира се – ние трябва да инициираме и демонстрираме дух на взаимно уважение и да развиваме взаимноизгодни отношения с всички, които уважават нашите суверенни решения като нация, включително – с Русия. Тези действия трябва да бъдат предприети бързо и да получат одобрението на максимален брой обществени кръгове и политически партии. Защото това ще бъде общата българска позиция, която ще ни помогне за бърза реакция и при следващи подобни геополитически кризи.