2023 - благоприятна година Индия да се позиционира като лидер на световната сцена

Без Индия не може да има ефективно сдържане на Китай, което за САЩ и Запада е най-сериозното предизвикателство и заплаха

Боян Радойков*

Индия е страната, която прилага с пълна сила поговорката "вършете си работата тихомълком, а успехът ви ще се погрижи за шума".

В момент, когато светът е в дълбоки сътресения, а над Съединените щати прелитат балони, които повечето американци смятат за НЛО, когато инфлацията и икономическата криза потапят Европа в рецесия без предвидим изход в краткосрочен план, когато войната в Украйна няма изгледи да приключи с мирни преговори и когато НАТО не успява да произвежда боеприпаси за украинската армия с необходимата скорост, когато всякакви предизвикателства поразяват умовете и тревожат повечето народи, докато всичко това се случва, Индия сякаш живее далеч от грижите на този свят, завладява все повече нови позиции и си проправя уверeнo път към превръщането си в една от новите световни сили.

Тя е вече петата по големина икономика в света

при това без да дава много публичност на икономическите си проекти и успехи. По ирония на съдбата, докато тя изпреварваше Обединеното кралство в класацията на икономическите сили, начело на британското правителство за първи път застана министър-председател от индийски произход - Риши Сунак.

Индия е силна преди всичко със своята демография. През 2023 г. тя ще бъде най-населената страна на планетата и населението ѝ ще бъде 1,668 млрд. души в противовес на 1,317 млрд. души в Китай. До 2027 г. активното население на страната по отношение на работната сила ще е достатъчно голямо, за да изпревари Китай като световна работилница. Страната има и диаспора от 28 милиона души навсякъде по света, които всяка година превеждат 90 милиарда долара на семействата си, което спомага за балансиране на платежния баланс.

От десетилетия насам индийците играят централна роля и в успеха на технологичните корпорации в световен мащаб. Изграждането на лидери за най-влиятелните компании в света е нещо, с което малко нации могат да се похвалят. Изпълнителните директори от индийски произход заемат висши постове в най-големите ИТ компании по света като Google, Alphabet, Microsoft, Adobe и IBM.

В момент, когато повечето страни изпадат в рецесия, Индия показва

завидни икономически резултати.

Например през 2022 г. икономическият растеж е 8,7 %, а през 2023 г. ще бъде около 7 %, като до края на десетилетието се очаква устойчив растеж от около 6 % годишно. Индийската икономика изглежда по-добре подготвена да устои на насрещните ветрове, пред които е изправен светът, отколкото другите водещи икономики.

В политическото пространство също всичко върви добре. Нарастването на икономиката и международния й авторитет утвърждават многопосочният подход на Индия към геополитиката под знака на ребалансирането на международната система в полза на глобалния Юг. Индия е добре подготвена, за да играе водеща роля в международен план и вече има нужната силна икономическа позиция, за да може да упражнява това лидерство. 

За нейно щастие икономиката на Индия през 2023 г. би трябвало да осигури необходимото вътрешнополитическо пространство, за да може правителството на Моди да се съсредоточи върху външната политика.

Ръстът на БВП на Индия през 2023 г. ще надхвърли прогнозирания икономически растеж

и се предполага, че той ще бъде с около 60% по-голям от този на Китай и многократно по-голям от този на Япония и САЩ.

Индия е председател на Групата на 20-те (Г-20) и ще бъде домакин на нейната среща на върха през септември. Тя е и ротационен председател на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и ще бъде домакин на срещата на държавните глави на ШОС, вероятно през август. Освен това Индия свика виртуална среща на 75-те държави от глобалния Юг и ще бъде домакин на срещата на министрите на външните работи на страните от Четиристранната инициатива. Също така, Индия се е позиционирала между НАТО и Русия по отношение на Украйна и разполага с лостове за влияние и в двете направления.

Темата на индийското председателство на Г-20 е "Vasudhaiva Kutumbakam" - в свободен превод "Светът е едно семейство", или както индийското правителство я формулира на уебсайта на Г-20: "Една Земя - едно семейство - едно бъдеще". Това възвишено намерение, което е изписано на хинди над входа на сградата на индийския парламент, е в противоречие със склонността на Индия да разглежда нахлуването на Русия в Украйна като европейски, а не световен проблем.

Проблемите, пред които са изправени Г-20 и ШОС, не бива да бъдат разделени на икономически и на политически въпроси, като принципът "Една Земя - едно семейство - едно бъдеще" да е приложим единствено към икономическите въпроси, които не са свързани със сигурността, а регионалната реалполитика - към политическите въпроси, свързани със сигурността.

Независимо от това, постепенно Индия се превръща в магнит, който привлича все повече и повече важни лидери и заинтересовани страни на масата, която тя е подредила. Ето защо голямото изкушение за Индия при ръководенето както на Г-20, така и на ШОС през 2023 г. ще бъде да избягва радикално разделящите въпроси, за да постигне поне повърхностен консенсус,

но реален напредък в изграждането на мир и стабилност

с оглед на действията на Русия и Китай няма да е лесна задача.

Всички тези фактори, взети заедно, превръщат 2023 г. в благоприятна година за да се позиционира Индия като световен лидер. За да реализира всички тези свои намерения обаче, Индия ще трябва да насърчава с малко повече ентусиазъм световния мир и сигурност, но и да продължи да се реформира. Рискът би бил, че в името на жаждата си за реванш срещу бившите колониални сили, тя допринесе за появата на регионална, а след това и на глобална система, доминирана от китайския тоталитаризъм.

Очевидно е, че за да се противодейства на аспирациите за световно господство на Пекин, сближаването на Индия със Запада е неизбежно. Затова и САЩ, и Европа трябва да поставят Индия в основата на съответните си стратегии в Азия, тъй като без Индия не може да има ефективно сдържане на Китай, а това остава приоритет номер едно в международните политически планове на големите демокрации за предстоящите години.

*Боян Радойков е бивш международен служител на ООН и доктор по политически науки.