Боян Радойков*
Предизвикателствата пред един свят в хаос не са нещо ново. Както често става, с поглед насочен към миналото, виждаме какво точно оставяме назад, а в същото време неизвестното пред нас тревожи, оформяйки контурите си.
2022-2023 са две години, които
потвърдиха демонтажа на света,
какъвто го познавахме след края на Втората световна война. Вече не съществува никакво регулиране, макар и минимално, на използването на сила между държавите - нито чрез тежестта на свръхсилите, нито чрез консенсуса за мъглявото зачитане на международното право.
Този контекст води до разсейване на властта за влияние между множество опорни полюси - Запада, Съединените щати, Русия, Китай, Турция, Иран, Египет, Саудитска Арабия и т.н. - и спомага за увеличаване на броя на преструктурираните конфигурации и алианси.
Така например,
2023 г. е една от най-конфликтните години в света
след края на Втората световна война. Само за дванадесет месеца политическото и военно насилие се е увеличило с 27% по интензивност и честота. Смята се, че всеки шести човек в света е бил изложен на конфликт през последните дванадесет месеца.
Усещането за безнаказаност и незачитането на международното право се засили. Не само в Газа или в Украйна. Войната в Нагорни Карабах или поредицата от преврати в шест африкански държави са ясна илюстрация на този момент в историята на дерегулация на употребата на сила, който е логичното следствие от потъпкването на международните правни норми през последните десетилетия.
Това води до заключението, че през 2024 г. жизненоважният въпрос ще бъде този за
демокрацията, застрашена от всички страни
Западните страни се провалиха в преразпределянето на плодовете на глобализацията с останалата част от света. По същия начин те се провалят в борбата с наркотрафика и корупцията. Без нова мобилизация провалът им в Украйна е само въпрос на време. Освен това, стратегическите маневри които имаха за цел да допринесат за отслабването на враговете на Запада чрез увеличаване на икономическите санкции (срещу Иран или Русия) са още един провал. Руската икономика се справи много по-добре от очакваното, демонстрирайки вътрешен ресурс, който бе напълно пропуснат като важен и определящ фактор от западните анализатори.
Демокрацията показва тревожни признаци на слабост и на недостиг на енергия за справяне с конфликтите, а ред демократични институции бяха разтърсени от грандиозни скандали за корупция и търговия с влияние.
През 2024 г., повече от 4 милиарда души ще отидат до урните в 76 държави, което представлява близо 51% от световното население. Докато повечето от хората в тези страни ще гласуват в демократчини условия, един на всеки четирима избиратели ще участва във вот организиран от авторитарни режими. В страни като Русия, Тунис, Алжир, Беларус, Руанда или Иран лидерите ще използват тези избори за да заздравят властта си.
Поредицата от избори през 2024 г. ще бъде решаваща за това дали протестите, фрагментацията и възходът на политическия екстремизъм, които промениха демокрациите по света, ще се засилят, или системата ще издържи, без да се огъне.
В Съединените щати мобилизирането на младите латиноамериканци ще бъде от особено значение. Повече от 4,7 милиона латиноамериканци получиха право на глас през последните няколко години и те ще играят важна роля в ключови щати като Невада или Аризона. Поляризацията в Съединените щати е по-видима сред политиците, отколкото сред техните избиратели. Страхът от нечестни избори се е увеличил драстично (от 49% през 2021 г. до 61% през 2023 г.). Въпреки че американските избиратели все още възприемат икономическото неравенство като основна заплаха (69%), вероятно най-голямото предизвикателство в тази предизборна надпревара е присъствието на двамата едни и същи кандидати от предишните избори - Джо Байдън и Доналд Тръмп.
Американският политически естаблишмънт доказа своята
импотентност в обновяването си
и в намирането на кандидати, които да са малко по-свежи. Във Франция, например, общата възраст на президента Макрон и на неговия министър-председател Атал е по-ниска (80 години) от тази на президента Байдън (81 години). Що касае Доналд Тръмп, непосредственото му бъдеще е все още в ръцете на съдилищата.
Бъдещето на Европейския съюз също ще бъде решено на изборите. Освен изборите за Европейски парламент, които ще се проведат от 6 до 9 юни 2024 г., до урните ще отидат и 12 държави членки. Общите избори в Белгия, Португалия или Австрия ще бъдат показател за силата на крайната десница, която се очертава като един от победителите в изборите за Европейски парламент. Ако вотът през 2019 г. означаваше край на голямата коалиция, която гарантираше на социалдемократите и християндемократите мнозинство в пленарната зала от самото начало на Европейския парламент, сега големият въпрос е не дали, а
колко надясно ще завие Европейският съюз
Последните прогнози показват значителни резултати за групата "Идентичност и демокрация" (ИД), в която членуват крайнодесни партии като тази на Марин Льо Пен и Алтернатива за Германия (AfD), която според прогнозите ще изпревари другото семейство на радикалната десница - Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), ръководена от италианския министър-председател Джорджия Мелони.
Обществата са все по-уморени, претоварени от пренасищане със съдържание и изтощени от скоростта на промените, които трябва да асимилират. Политическата и изборната несигурност и многобройните конфликти, които ще определят 2024 г., само ще увеличат дистанцията между обществата, институциите и политическите партии.
Броят на хората, които казват, че "избягват" новините, остава близък до най-високите си стойности за всички времена и е особено висок в Гърция (57%), България (57%), Аржентина (46%) и Обединеното кралство (41%). Основните причини за това са прекомерното повтаряне на някои новинарски истории и емоционалното въздействие, което те оказват върху психичното здраве на населението. Според Ройтерс, тази умора е предизвикана от теми като войната в Украйна (39%), националната политика (38%) и новини, свързани със социалната справедливост (31%). Образите на насилие, свързано с войната, и икономическото въздействие на тези събития върху все по-неблагоприятния жизнен стандарт на населението засилват тази тенденция към откъсване от света.
Рискът от широкомащабна война е реален
Независимо дали става дума за Близкия изток или за Китай, който се стреми с всички средства да върне Тайван обратно под негово влияние, войната на всички континенти вече не е нито абстрактна, нито хипотетична. Обикновените хора с право се тревожат че са подложени на събития, които са напълно извън техния контрол. Все по-често управляващите се възползват от тази апатия, от това изоставяне на ролята на активния и информиран гражданин, за да вземат решения и да провеждат реформи в ущърб на населението, които засилват усещането за безсилие.
В края на краищата, дори и демокрацията да не сработва винаги, дори и светът да е наясно с нейните слабости, тя остава единствената реална алтернатива, така както и върховенството на закона. Всички аватари, отразяващи социално, икономическо или политическо решение, произтичащо от автокрация или полудиктатура, трябва да останат в миналото.
"При демокрацията всяко поколение е нов народ", пише Алексис дьо Токвил. Затова е важно всеки ден, всяка година и без отдих да се полагат същите усилия, за да се възпитат новите поколения в ценностите, които са се доказали през вековете и които ще им гарантират бъдещето.
* Авторът е дипломат, бивш международен служител на ООН и доктор по политически науки в Сорбоната.