Днес се навършват 45 години от покушението в Лондон над българския писател и журналист Георги Марков.

Той е бил прострелян на лондонския мост "Ватерло" с отровна сачма от чадъра на непознат мъж. Марков умира в болница на 11 септември от отравяне на кръвта, най-вероятно от рицин.

Убийството се превръща в едно от най-емблематичните престъпления по време на Студената война и става известно като "българският чадър".

Георги Марков напуска България през 1969 г. Бил е журналист в българската секция на "Би Би Си". Радио "Свободна Европа" излъчва негови критични материали, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани по-късно в сборник "Задочни репортажи за България", припомня БНР

Във филма “Накаран да замлъкне” на режисьора Клаус Дексел, посветен на Георги Марков, Франческо Голино, сочен като физически убиец на писателя, неволно изпуска фраза, която го издава като извършител на убийството, разкри преди време “168 часа”.

В документалната лента, създадена през 2013 г., която беше излъчена и по БНТ на 7 септември м.г. във връзка с годишнината от покушението в Лондон, има интервю с Голино - агент “Пикадили” на ДС. В началото му той категорично отрича да е чувал нещо за Георги Марков и се придържа строго към версията, че не знае нищо за случая.

В ироничен стил дори изнася и една кратка лекция на тема защо изобщо е нужно да се говори истината и колко “добре се живее, като лъжеш или ако не казваш нищо”.

Когато му задават директно въпроса: “Вие ли сте убиецът на Георги Марков, или не?” италианецът отговаря: “Нямам нищо общо с тази история. Съжалявам.”

Но веднага след това, на седмата минута от разговора, казва нещо, което недвусмислено го свързва с политическото убийство: “Малкото, което знам за този...Макаров...той не е... нищо важно. Разбира се, чел съм много версии... Някои се опитват да го изкарат нов Пастернак или Солженицин... или нещо подобно... Той не е нито един от тях!”

Така на практика Гулино повтаря това, което е чул от водещите си офицери от българската Държавна сигурност. Именно това сравнение, явно изпуснато случайно в интервюто, почти буквално преповтаря думите на генерал Владимир Тодоров и Мичо Генковски – поръчители и водещи офицери на италианеца, казани от тях при разговорите им в Москва, когато са искали съдействие за политическото убийство.

А за тях знаем от показанията на Олег Калугин, дадени пред следствието.

В свое интервю Любен Марков, братовчед на писателя, предава точно разказаното от емигриралия в САЩ бивш висш съветски разузнавач:

“Калугин дава по време на този разпит и допълнителна информация - година преди срещата при Андропов той е имал в Москва разговор с ген. Владо Тодоров и Генковски. Те са му говорили за вредите, които Марков нанася на социализма: “враждебно настроен и лично към Тодор Живков, като враг на властта - както Сахаров, Пастернак и Солженицин, той е враг номер едно по идеологическите проблеми. Главната вина се състои в това, че някога, бидейки близък на семейството на Живков, скъсал с тях, заминал за Англия и разпространявал клевети за тях.” Това е пак цитат от показанията на Калугин. Тогава съветският генерал е останал с впечатлението, че отношението към Марков на Живков е лично.”

Това означава, че в интервюто във филма на Дексел Франческо Голино с агентурен псевдоним “Пикадили” предава буквално това, което е чул от оперативните ръководители на убийството на Марков от Държавна сигурност.