Памет за Васил Друмев – възрожденецът, белязал литературата, църквата и държавата

На 23 юли се навършват 125 години от смъртта на Васил Друмев – една от най-ярките личности в българската история, оставила трайна следа като възрожденец, духовник, писател, политик и общественик. Приел монашеското име Климент Търновски, той е сред хората, които изграждат основите на българската държавност след Освобождението, без да изоставят идеалите на Възраждането.

Роден около 1840 г. в Шумен, Васил Друмев още като ученик попада под влиянието на изтъкнатите възрожденски просветители Сава Доброплодни и Сава Филаретов. По-късно получава образование в Одеската духовна семинария, където се запознава с Георги Сава Раковски и възприема неговите идеи за национално освобождение.

През 1862 г. участва в Първата българска легия в Белград, където съдбата го среща с Васил Левски и Стефан Караджа. Наред с революционната дейност започва и литературното му творчество. Именно Васил Друмев е автор на „Нещастна фамилия“, смятана за първата българска повест, както и на драмата „Иванко, убиецът на Асеня I“ – първата оригинална историческа пиеса в българската литература.

Паралелно с творческата си дейност Друмев посвещава живота си на просветното дело. Работи като учител и директор на българско училище в Браила, а през 1869 г., заедно с Марин Дринов, Васил Стоянов и други възрожденци, участва в създаването на Българското книжовно дружество – предшественик на днешната Българска академия на науките.

След като приема монашеството под името Климент, той се посвещава на Българската православна църква. По време на Руско-турската война (1877–1878) допринася за спасяването на Русе от разрушение и защитава българското население от репресии.

След Освобождението Климент Търновски се превръща в една от най-влиятелните фигури в обществения и политическия живот. Като един от лидерите на Консервативната партия два пъти застава начело на българското правителство, а през 1884 г. е избран за митрополит на Търновската епархия – пост, който заема до края на живота си.

През годините той остава твърд защитник на своите политически убеждения. Заради противопоставянето си на управлението на Стефан Стамболов и проруските си възгледи през 1893 г. е изпратен на заточение в Петропавловския и Гложенския манастир. След падането на Стамболов е освободен и участва в делегацията, която води преговорите за международното признаване на княз Фердинанд от Русия.

Васил Друмев (Климент Търновски) умира на 23 юли 1901 г. в София. Днес той остава в националната памет не само като първия голям български белетрист и драматург, но и като духовник, държавник и общественик, чието дело свързва Българското възраждане с изграждането на модерната българска държава.