Писател, държавник и духовен водач, той е останал в българската история като Климент Търновски
На 23 юли се навършват 125 години от смъртта на Васил Друмев – една от най-ярките личности в българската история, оставила трайна следа като възрожденец, духовник, писател, политик и общественик. Приел монашеското име Климент Търновски, той е сред хората, които изграждат основите на българската държавност след Освобождението, без да изоставят идеалите на Възраждането.
Роден около 1840 г. в Шумен, Васил Друмев още като ученик попада под влиянието на изтъкнатите възрожденски просветители Сава Доброплодни и Сава Филаретов. По-късно получава образование в Одеската духовна семинария, където се запознава с Георги Сава Раковски и възприема неговите идеи за национално освобождение.
През 1862 г. участва в Първата българска легия в Белград, където съдбата го среща с Васил Левски и Стефан Караджа. Наред с революционната дейност започва и литературното му творчество. Именно Васил Друмев е автор на „Нещастна фамилия“, смятана за първата българска повест, както и на драмата „Иванко, убиецът на Асеня I“ – първата оригинална историческа пиеса в българската литература.
Паралелно с творческата си дейност Друмев посвещава живота си на просветното дело. Работи като учител и директор на българско училище в Браила, а през 1869 г., заедно с Марин Дринов, Васил Стоянов и други възрожденци, участва в създаването на Българското книжовно дружество – предшественик на днешната Българска академия на науките.
След като приема монашеството под името Климент, той се посвещава на Българската православна църква. По време на Руско-турската война (1877–1878) допринася за спасяването на Русе от разрушение и защитава българското население от репресии.
След Освобождението Климент Търновски се превръща в една от най-влиятелните фигури в обществения и политическия живот. Като един от лидерите на Консервативната партия два пъти застава начело на българското правителство, а през 1884 г. е избран за митрополит на Търновската епархия – пост, който заема до края на живота си.
През годините той остава твърд защитник на своите политически убеждения. Заради противопоставянето си на управлението на Стефан Стамболов и проруските си възгледи през 1893 г. е изпратен на заточение в Петропавловския и Гложенския манастир. След падането на Стамболов е освободен и участва в делегацията, която води преговорите за международното признаване на княз Фердинанд от Русия.
Васил Друмев (Климент Търновски) умира на 23 юли 1901 г. в София. Днес той остава в националната памет не само като първия голям български белетрист и драматург, но и като духовник, държавник и общественик, чието дело свързва Българското възраждане с изграждането на модерната българска държава.
Още от От редактора
Преди 151 години британски капитан за първи път преплува Ламанша
Българският маратонец Петър Стойчев постави нов рекорд за преплуване на Ламанша през 2007 година
Памет за героите! На 11 август 1877 г. е решителната битка за Шипка
По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души, турците минават към отбрана,
Преди 111 години е полетял първият български самолет
Неговият създател Асен Йорданов става почетен гражданин на Ню Йорк, а името му е вписано и в паметта на мегаполиса - на летище “Ла Гуардия” поставят възпоменателна плоча с името му, а в музея “Ер спейс” са изложени негови лични вещи