Акад. Коцарев от РСМ: Договорът с България е източник на нестабилност в региона

акад. Люпчо Коцарев

акад. Люпчо Коцарев

"Източникът на всички проблеми от жизненоважно значение за РС Македония са документите, които не са съобразени с основните принципи на македонизма, като Договора за добросъседство с България и Преспанското споразумение". Това заяви председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) акад. Люпчо Коцарев, в изказването си пред Годишното събрание на МАНУ. Той подчерта, че казаното от него е лична позиция.

Пред Скопие има три основни предизвикателства: Македонското оцеляване, евроинтеграцията и бъдещето на страната, подчерта Коцарев.

Според него, Договорът с България, Преспанското споразумение и промяната на Конституцията взети заедно са източник на нестабилност в региона. Причината за това е, че „всяка държава, която гради своето бъдеще върху незаконни или недостойни документи, каквито са трите документа – резултат от геополитическите игри на големите държави, е обречена“.

Република Македония през 2018 г. беше призната от 130 от 193-те държави-членки на ООН или около 80% от жителите на Земята, включително и трите суперсили Китай, Русия и САЩ. Преспанското споразумение не само заличи тези факти, но и показа, че САЩ са готови да жертват една малка пешка срещу по-голям геополитически интерес, дори ако това означава сблъсък с мечтите от миналото на нашите съседи, което може да доведе до разпадането на Македония и нов регионалния ред, каза в речта си председателят на МАНУ.

„Именно заради оцеляването на Македония и предвид многополюсния модел в света, геостратегическият мироглед на Македония трябва да включва възпитание на принципно и достойно отношение към трите суперсили“, подчерта Коцарев.

От дълго време Европейският съюз демонстрира липса на принципи и на желание за разширяване, като изпраща ясни сигнали до Македония и до останалите балкански държави, че пълноправното членство в ЕС, според много анализатори, ще остане неосъществена мечка, каза той, коментирайки европейската перспектива на Скопие.

„Ако чрез ветото на един от своите членове, като условие за започване на преговори, ЕС поиска от Македония не само да заличи част от историята си, свързана с борбата за освобождение от българския фашистки окупатор, но и да ревизира израза „фашистки окупатор“, което за съжаление се подкрепя от някои от македонските политици, но и от македонските квазиисторици, не допринася ли това за унищожаването на македонската държава? Следователно възниква въпросът: какво е посланието, което ЕС изпраща към Македония? Дали всъщност вратата на семейството на ЕС за Македония ще бъде затворена за много дълго време или завинаги?“, каза в речта си председателят на МАНУ.

Той коментира и третото предизвикателство пред страната – нейното бъдеще. Според Коцарев, основната предпоставка за изграждане на просперираща Македония е да се промени изборният модел, т.е. един избирателен район, и да се промени моделът на формиране на изпълнителната власт.

„Ако Македония е гражданска държава, ние трябва завинаги да изоставим сегашния хибриден модел на управление, смесица от етноморфна и консоциетална демокрация, и да го заменим с гражданска консенсусна демокрация. При консенсусната или пропорционалната демокрация партиите участват във формирането на правителството с процент от спечелените гласове. Македонските правителства, но особено през последните 10 години, са резултат от пазарлъци и изнудване, те са партийно-етнически, некомпетентни, корумпирани и нефункционални, което води до подчинена роля на парламента, институциите и съдебната система“, каза. Коцарев. Според него е необходимо отслабване на позициите на изпълнителната власт на централно и местно ниво.

В заключение председателят на МАНУ заяви, че оцеляването на страната е неразривно свързано с науката и изкуството и призова политиците заради бъдещето на Македония и за благополучието на нейните граждани "да спрат завинаги своите арогантни, ненаучни и нарцистични стъпки към бъдещето", и вместо партийни и лични интереси, науката да прерасне в истинския водач към бъдещето.

БГНЕС припомня, че председателят на академията неведнъж е подчертавал своите виждания за отношенията между София и Скопие и е демонстрирал откровено негативно настроение срещу България.

Той е един от застъпниците на виждането, че терминът „български фашистки окупатор“ не трябва да се премахва от учебниците в училище, а по повод 30-годишнината от от обявяването на независимостта на РСМ и 80 години от македонската антифашистка борба през септември 2021 г. Коцарев заяви, че в продължение на на над един век е Македония е била под българско робство и въпреки че македонците 1000 години са била подчинени на „четирима господари“, те са се съхранили като народност и език.