Д-р Любомир Канов
Още в самото начало на войната в Украйна имах две опасения:
Първото беше, че постепенно светът ще свикне с ежедневните руски зверства и ще настъпи “умора на съчуствието”. Войната ще заглъхне в съзнанието на западните общества и ще бъде заместена от потока на други ежедневни събития, беди и сензации, представяни от медиите. Това би притъпило интензитета на помощта към украинците, а особено опасното би било забавянето на ефективната и превъзхождаща руснаците военна подкрепа. Затлачването в продължителна изтощителна битка, превръщането ѝ в позиционна
хронична война е в полза на агресора.
Втората опасност се корени в това, че руснаците винаги са воювали безогледно, не само срещу противника, но и срещу собственият си народ и срещу собствените си войници. Те никога не са жалели човешкия материал, безразлично са жертвали своите войници и не са спазвали никакви морални или законови правила на воюване. Не е такъв случая при украинците. Всяка жертва от тяхна страна е много по-скъпа и се преживява много по-болезнено. В дълготрайна война това може да се окаже ерозиращ фактор за украинския народ като цяло, защото те не могат да понасят загубите на своите бащи и синове с такова безразличие, както го правят орките. Украинската майка
не може да целува портрета на Путин и да му благодари,
че е направил убитият ѝ син “герой” и че за награда ѝ е подарил кола.
Накратко: Западът трябва извънредно спешно да достави масивно количество превъзхождащо въоръжение и без изобщо да се колебае и страхува от дребният престъпник Вова, да нанася удари по командните ганглии и центрове на агресора, включително и в самата Русия. Предполагам, че легитимна цел би била дори заводите за дронове в Иран. Израелците знаят как се правят тези неща. Разбира се, длъжен съм да допълня, че моите разсъждения са на един лаик, без пълната информация за цялата обстановка. Но по инстинкт и по достъпния за мен анализ разбирам, че проточването на войната до калта на есента и зимата или още по-нататък, става все по-опасна за Украйна.