След него още 32-ма родолюбиви българи преписват "История славянобългарская", последният е от 1880 г. и е известен като Банския препис
На днешната дата преди 260 години възрожденецът Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на "История славянобългарская". Реално това е човекът, изпълнил пръв завета на Паисий:
„Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!”.
По-късно примерът му е последван от още 32-ма родолюбиви българи. Последният препис е от 1880 г. и е известен като Банския препис. Направен е от Ив. Д. Чучулаин в гр. Банско, където историята била донесена от Г. х. Русков.
Четвърт хилядолетие по-късно делото на нашите възрожденци е почти забравено, а заветът на Хилендарския монах, запалил българското Възраждане - е сякаш ненужен и вехт. Националните ценности удавихме в гръмката идея за глобален свят и сега сме на път да пристъпим и второто предупреждение на Паисий: „...пазете я да не изчезне!”.
Истината е, че в света на супер технологиите, "История славянобългарская" няма нужда от буквално преписване, а от препрочитане и осъзнаване, защото тя е просто българското ДНК. Изчезне ли, утре няма как да разпознаят труповете ни.
Още от От редактора
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас
По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части
Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги
Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.
Памет за Учителя – 162 години от рождението на Петър Дънов
Той е създател и предводител на Всемирното бяло братство през 1922 година, чрез което демонстрира цялостния подход към така наречените окултни науки за себепознанието