Елица Капушева, dveria.net
Арцах е арменският топоним за Нагорни Карабах. Mакар употребата му да се смята за спорна и подриваща неутралността, в настоящата ситуция това е най-малкият жест на солидарност, който можем да отправим към хилядите, които се борят за съществуването си.
Не толкова тихомълком в продължение на вече девет месеца пред очите ни на забавен кадър се случва втори арменски геноцид. Новини от и за Арцах циркулират с различна интензивност в международното медийно пространство. В България те са много оскъдни, появяват се предимно в моменти на ескалация и запазват добрия тон на неутралност. Причините за такова отразяване са много и са обвързани със сложната история и дългата продължителност на конфликта. Все пак важно е да се подчертаят няколко. Първо, западният дискурс през филтъра на евроатлантическата цивилизованост се отнася към бившите съвтски републики, с изключение на Балтийските държави и отскоро Украйна, Молдова и Грузия, като по калъп, поради което нямаме възможност да вникнем в разгръщащите се политически и социални процеси на място отвъд аргумента за кукловдството на Русия. Второ,
етикетът „регионален конфликт“ е много мощен инструмент
който ни позволява с чиста съвест да извърнем поглед. Все пак новини за нови размирици в турбулентен регион не звучат толкова страшно, както мантрата, че „войната се завърна в Европа“ (напр. тук). И трето, не трябва да забравяме, че Азербайджан в лицето на Илхам Алиев се превърна в надежден партньор за редица европейски държави и ЕС като цяло. Едно партньорство, което въпреки разследванията, разкриващи в какви мрежи на зависимости Алиев е инвестирал през последните 25 години, продължава да бъде легитимирано и оттам неговата вътре- и външнополитическа бруталност да бъде безнаказана.
На 19 септември под претекст „антитерористична“ операция Азербайджан започна нова война срещу Арцах. Макар и шокиращо, това нападение не беше изненада за никого нито в Армения, нито в Арцах, нито сред експертите и журналистите, които от седмици алармират, че Азербайджан се подготвя за мащабна ескалация. Нападението е кулминацията на деветмесечна блокада, която
превърна Арцах в затвор на открито
и постави основите за систематично етническо прочистване на региона. Водещи правозащитници заявиха еднозначно, че ставаме свидетели на нов геноцид и че международната общност трябва да се намеси, най-малкото с присъствие на терен.
От 12 декември Азербайджан 2022 г. държи пълен контрол над Лачинския коридор или както го наричат арменците в социалните мрежи „#Road of life“ (Пътят на живота), тъй като това е единствената връзка между Армения и Арцах след споразумението за примирие от войната през 2020 г. През тези девет месеца достъп до Арцах имаха само Международния комитет на Червения Кръст (МКЧК) и Руския миротворчески контингент. Доставките на храна, лекарства и други стоки от първа необходимост се превърнаха в хуманитарна помощ. Арцах получава газ от Армения, но тръбите минават през територии, контролирани от азербайджанските военни сили, които произволно спираха кранчето, оставяйки хората без основен източник на електроенергия в продължение на дни. Ситуацията се утежни до краен предел на 15 юни, когато Азербайджан изцяло преустанови достъпа на хуманитарна помощ и разрешаваше минимална евакуация на тежко болни от Арцах за лечение в Армения, транспортирани отново от МКЧК.
Има много какво да се каже за блокадата, има и много какво да се каже за политическите процеси, протичащи в региона и в Армения, и в Арцах, и в Азербайджан поотделно. Само че в момента единственото, за което трябва да се говори, е оцеляването на 120 000 арменци в Арцах. На 20 септември по обяд де факто управляващите региона обявиха, че капитулирайки, ще сключат примирие с Азербайджан. Резултатът на тази еднодневна война е капитулация с опрян в главата пистолет и примирие и преговори по принуда.
Макар и Азербайджан да обяви, че ще се целят единство във военна инфраструктура, в рамките на тези 24 часа основни мишени са цивилни инфраструктури и населени места. Два дни след примирието все още не е ясно какво се случва с цели села, попаднали под контрола на Азербайджан и какъв е реалният брой на жертвите. Десетки хиляди са вътрешно изселени от домовете си и в момента се намират в столицата Степанакерт без достъп до храна, вода и нормални условия за хигиена. Снимката по-долу показва евакуираните от различни населени места, пребиваващи на летището в Степанакерт. Някои наблюдатели коментираха, че снимката им напомня за сцените от летището в Кабул през 2021. Разликата е, че от Кабул излетяха самолети. Летището в Степанакерт в момента се ползва като база на руските миротворци, а последният цивилен самолет, излетял оттам, е от преди началото на първата Карабахска война.
В момента хората, които в продължение на девет месеца са били систематично подлагани на глад и психически терор, са заложници и зависят изцяло от азерските войници и руските миротворци. Първите са директно отговорни за случващото се, а вторите – послушни съучастници. Критичната опасност от геноцид се изостря още повече от факта, че основната идеология, ръководеща азерската държавност и националност при Алиев, а оттам и поведението на азерските сили на терен, е арменофобия. Документирани са десетки случаи на мъчения, екзекуции и жестоки пресъпления, извършени не само над арменски военни и паравоенни, но и над цивилни. Безнаказаността на Алиев се пренася и върху обикновените азери, някои от които военнослужещи, които в интернет разпространяват видеа, в които се гаврят с трупове на арменци или подбуждат към насилие. Тази година изглежда, че правителството на Алиев е взело мерки, тъй като достъпа до Тик-Ток, една от най-популярните платформи за разпространение на такова съдържание, в Азербайджан беше ограничен на 19 септеври. И все пак азерските сегменти в социалните мрежи продължават открито да заплашват цивилното население в Арцах. Все още десетки хора са в неизвестност, голяма част от тях са деца, тъй като нападението започна в часовия диапазон, когато те се прибират от училище. Социалните мрежи са пълни с постове на родители и семейства, които търсят своите близки. Скрийншотове на тези постове вече циркулират и в азерските телеграм канали с призиви за злоупотреби, вариращи от награди за изчезнали деца и съобщения за масови убийства на жители, които отказват да напуснат домовете си, което повишава паниката и води до трескави усилия на цивилното население да се евакуира преди пристигането на азербайджанските военни.
Омбудсманът по човешките права в Арцах за сведения, които получава.
Снимки от азерска кампания, целяща да покаже как полицаи помагат на пострадали цивилни. Скрийншотовете показват част от реакциите.
Коментари под снимки от 1 септември, първият учебен ден в Арцах. Правителството реши, че въпреки блокадата трябва да се опитат да не затварят напълно училищата поне до началото на студените месеци.
Никой не знае със сигурност какво се случва на място. Марут Ванян и Сирануш Саркисян са арменски журналисти, които документират блокадата от ден първи и кошмарът през последните три дни, но те имат ограничен достъп само да Степанакерт. Вече постъпва непотвърдена информация за зверства и обезглавявания в населените места извън столицата, но тъй като телекомуникационната инфраструктура беше отчасти унищожена, а енергоподаването продължава да е възпрепятствано, достъпът до интернет и съответно до източници на място става все по-оскъден. В същото време основната причина ситуацията да се сравнява със Сребреница, е, че по-голямата част от мъжете в Арцах са обявени за престъпници в Азербайджан поради свързаност с Армията на отбраната на Арцах. В ситуция на конфликт жени, деца, болни и възрастни хора са диспропорционално уязвими към насилие и несигурност. В конкретния контекст обаче мъжете, включително момчета над 14 години, са изложени на сериозна опасност да бъдат задържани, малтретирани, изтезавани и дори убити.
Арменците в Арцах са готови за масово изселване в Армения, но към момента няма нито изгледи за отваряне на хуманитарен коридор, нито за международно присъствие, което да им гарантира някаква базова сигурност и основни човешки права под управлението на Азербайджан. Според изявления на Алиев единствното решение е интеграция на арменците от Карабах, за да живеят като пълноправни азерски граждани. Макар и де факто управлението на Арцах със сигурност да имаше много трески за дялане, особено след войната през 2020 г., все пак опитът им за демократичност имаше някакъв успех. В същото време Азербайджан е безспорна диктатура. Малкото (и – важно уточнение – смели!) азерски активисти и колективи, които се обявиха срещу геноцидната блокада и война на Алиев, превантивно са били подлагани на тормоз от различни проправителствени структури и са били директно таргетирани от полицията в дните преди и по време на войната. Когато Алиев обещава интеграция и граждански права, това са правата, които обещава, а интеграцията е в пропито от арменофобия общество.
На 21 септември, докато международната общност отбелязва Международния ден на мира в Ню Йорк в рамките на Генералното събрание на ООН, в Евлах, Азербайджан се проведоха първите директни преговори между Баку и Степанакерт. Това не са преговори между равноправни, а между агресор и жертва. Ако нещо не се направи сега, за да се гарантира сигурността на хилядите арменци в Карабах, непосредствените последиците ще бъдат ужасяващи и войната ще потуши и малкото останали надежди за мирно съжителство.
Призив на арменец от региона:
Уважаеми журналисти,
През последните девет месеца ви молехме да отразите блокадата в Арцах, бяхме заети със събирането на доказателства и свидетелства, които вие продължавахте да игнорирате. Само малцина от вас установиха контакт с нас и понякога бях толкова уморен, че трябваше да откажа, но винаги ви молех да използвате това, което имах в дневника си.
Днес, когато всичко е трагично, нямам нито достатъчно батерия, нито достатъчно енергия, за да дам интервюта на всички ви. Казвайки това, имам едно свидетелство за всички вас:
Ние, хората от Арцах, се нуждаем от хуманитарен коридор, за да напуснем. Не сме готови да живеем с държава, която ни измъчваше с глад, а след това ни убиваше. НУЖДАЕМ СЕ от този коридор.