Според някои западни анализатори външното и вътрешното недоволство, насочено към властите в Китай заради пандемията, изострят идеологическия тон и цялостното поведение на Пекин в международен план. Част от тази тенденция са и отношенията с Европа. Миналата седмица първият дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел призова страните-членки да изградят общ подход спрямо азиатската страна. Причината са действия, наблюдавани в рамките на кризата - антиевропейски послания от китайски дипломати, заплахите за прекъсване на медицински доставки за Нидерландия и използването на фалшиви видеа при пропагандирането на китайска помощ за Италия.
„Китай вече е твърде обвързан с почти всички от техните най-важни политически и икономически избори, за да е възможно това“, казва в свой доклад анализаторът от Европейския съвет за външна политика Андрю Смол. Според него Евросъюзът трябва да преосмисли както идеологическия си подход спрямо Пекин, така и икономическата си зависимост от азиатската страна.
"Видяхме досега непозната идеологическа враждебност от китайска страна. Това се случва в пик на криза, в много чувствителен политически момент за Европа. Пример е ситуацията в Италия, където Китай пропагандираше своята медицинска помощ за страната по такъв начин, че да повлияе на италианските представи за европейските страни и самия Европейски съюз. Китайкси туитър-ботове разпространяваха антиевропейски съобщения", каза в интервю за БНР Андрю Смол. "Много страни, които бяха изнесли медицинско и друго производство в Китай, установиха, че достъпът до тези продукти е ограничен, а Пекин изисква благодарност, за да направи доставките. Всички тези фактори показват голяма промяна в китайското поведение в сравнение с това по време на кризата в еврозоната, ситуацията около Брекзит и бежанската криза. При тях Китай имаше дискретна роля, докато сега открито се противопоставя на Европа", посочи още Смол.
На въпрос настъпи ли нова фаза, при която в Брюксел на Китай ще се гледа приоритетно като на противник, анализаторът заяви: "Винаги ще има сфери, в които Китай ще е партньор на Европа, особено в икономиката. Продължава да има международни въпроси, като климатичните промени, за които съдействието на Китай е от ключово значение. Но балансът се променя. Във все повече сфери, както споменава и Жозеп Борел, ще се проявят форми на открито идеологическо противопоставяне. Това се дължи на поведението на Китай, защото Европа дълго време се опитваше да не тръгва по този път."
По-нататък Смол коментира: "Китай предприема стъпки, които са невъзможни за Европейския съюз. Например, да спаси сръбската металургия като политическа услуга, и в замяна да получи високоскоростна влакова линия, знакова за китайските интереси в Европа. Съюзът не действа по този начин, присъщ за много от проектите по инициативата "Пояс и път", и това не е въпрос само на мащаб и на политическа ангажираност. Част от наратива е "на вас не ви трябва Европейския съюз", "търсете други партньори". Понякога това е Русия, друг път Китай. Заплахата за Европа от подобни проекти понякога се представя като по-голяма, отколкото е. Но определено Брюксел трябва да обърне по-сериозно внимание на Западните Балкани чрез отделяне на повече средства и политическо внимание. Преговорите за разширяване на Съюза са един пример - трябваше да се обърне внимание на региона, вместо самото разширяване да се поставя под въпрос."