„Двигатели на този процес са митрополитите Гавриил Ловчански, Йоан Варненски Великопреславски и Серафим Неврокопски. Митрополитите Гавриил и Йоан имат лично и злостно отношение към мен от много години насам, защото не съм се съгласил като председател на патриаршеската катедрала в София да бъда в синхрон с желания и инициативите за ремонт и реставрация на храмове с Гавриил. Митрополит Йоан никога няма да преглътне, че аз бях против неговото избиране, тъй като винаги съм бил на мнение, че Наум Русенски трябваше да бъде на негово място. Това са личните мотиви, заради които тези трима души действат срещу мен. Останалите митрополити извършват едно съучастничество в институционалното падение на българската църква. Недопустимо е БПЦ да защитава политическа партия, независимо коя е тя, а не един свой духовник, станал жертва включително и на политическо насилие“, категоричен е архим. Дионисий.
„Другото, което прави впечатление, е изключително бързата реакция и светкавичен отговор на Светия синод до ПП ГЕРБ. Писмото е внесено на 29-и март от младежката организация на партията, а на 1-ви април вече има отговор. Аз призовавам всеки да пише до Светия синод за каквото и да е, за да видим кога ще му се отговори… При условие, че синодът не се е събирал, това решение е взето по телефона, измежду някои митрополити, които според главния секретар епископ Герасим са създали кворум, за да се запише в протокола на някое следващо заседание. В днешното разделно време между мафията и народа, Светият синод взе страна и тя не е тази на народа. Между 1934-1944 г. партиите са забранени. Дори тогава, по времето на цар Борис III, политическата власт не е постигала такива ефекти върху Светия синод. Видно от това е инициативата, която двама митрополити подемат за спасяването на български евреи. Според устава БПЦ може да ми наложи забрана за богослужение за 6 месеца. В същото време някои митрополити видяха вратата на Светия синод едва когато бяха избрани за владици. Недопустимо е днес те да раздават оценки на един или на другиго. Аз съм обявен за „подсъден клирик“, но на чий съд? На такъв, който никога не се е състоял. През 2017 г. излязох на площада и се обявих срещу изгонването на отец Паоло Кортези от България. Тогава, заради мои приказки на площада, някои хора си мислеха, че ще бъда прокуден и завинаги ще забравят за мен. Това няма как да се случи, защото винаги съм с обществен ангажимент към страната си. Тогава излезе съобщение на сайта на Светия синод, според което е взето решение да ми се повдигне църковно-наказателно дело. В синода не си четат правилника за църковно съдопроизводство, според който първо трябва първо да бъда обвинен. Подобно обвинение към този момент не е повдигано никога“, каза още свещеникът.
„Днес чета, че съм обвинен в поругаване на Светото причастие – нещо, което ще оставя на техните души, доколкото все още има непродадени сред тях. Аз не хуля архиереи, а отправям обвинения срещу някои от тях, защото те не са свещена крава особено ако са станали по нереден начин. Ако по това обвинение срещу мен не се е произнесъл легитимен църковен съд, няма как да ми забранят да изпълнявам богослужения за 5 години, а само максимум до 6 месеца. Някои от владиците, прислужвайки на управляващите, забравят, че от светска страна погледнато православието е международна общност, която се управлява по свои правила. Ако тук може да се влияе върху БПЦ, на Вселенската патриаршия няма кой да ѝ се меси“, категоричен е архимандрит Дионисий.