Търсеният резултат е ГРИПЕН НА ЛИЗИНГ.
Целта е договор за дългосрочен лизинг, поне 10 годишен. И като пари няма да струва никак евтино, така че на практика може да се наложи да платим толкова, колкото да си ги купим.
Вариантът за купуване на самолети е само за отвличане на вниманието и да създаде шум, на чиито фон лизингът да изглежда като по-приемливия от двата варианта. Стар колкото света
търговски трик
Освен това, опитът и на Полша, и на Румъния показва, че постигането на начална и пълна оперативна готовност на Ф-16 отнема години. Тук нашите ВВС едва ли ще са високо мотивирани да въведат колкото се може по-бързо новите Ф-16. По-старите пилоти няма до могат да преминат на тях от МиГ-29, но на Грипен ще имат по-добри резултати, следователно и ще имат перспектива по-дълго да летят. Затова Грипенът е изкушение, на което трудно ще устоят. Грипен гарантира работа на тези пилоти, които не стават за Ф-16. За американските самолети трябват млади пилоти, а не такива, вече свикнали безвъзвратно на старите съветски.
Грипенът за тях е спасение
Не на последно място, заиграването с бройката също работи за лизинг на Грипен. По договора от 2019 г. трябва да получим само 8 самолета, а още осем ще придобием, ако сключим нов договор. ВВС ще настояват, както отдавна го правят, че имаме нужда от 16 самолета, за да можем ефективно да пазим небето си. Да не забравяме, че преди войната в Украйна лобито на МиГ-29 на това разчиташе, за да оправдае оставането на въоръжение на старите съветски самолети до 2028-2029 година.
Сега с МиГ-29 не става, но с Грипен се надяват да мине номерът. Хич да не се надяват!
Две платформи са бедствие за бюджета на МО, но за това трябва да има грамотно политическо ръководство с визия, което да постави най-накрая ВВС на мястото им.
Какво трябва да се направи?
Вместо подобни лобистки еквилибристики, които ще източат и без това оскъдните ресурси за отбрана и ще поставят на изпитание проектите за модернизация и на останалите видове въоръжени сили, докато получим оперативни способности на първите осем нови Ф-16, трябва:
1. Да осигурим мисия на НАТО по air policing за времето докато получим пълните оперативни способности на новите Ф-16. Това значи, че мисията може да бъде в един момент едновременна усилена, докато от начални преминем към пълни оперативни способности на Ф-16.
2. Инвестиции в обучение на още млади и перспективни пилоти за Ф-16. Те са бъдещето. Безполезно е да се търсят самолети за такива, които вече са твърде стари, за да могат да се научат да летят на Ф-16.
3. Незабавно снемане от въоръжение на МиГ-29 и СУ-25 и предаването им на Украйна, в замяна на подкрепа от страна на нашите съюзници, като например осигуряване на съюзния air policing безплатно, както и закупуване на вторите нови Ф-16 с отстъпка.
Още сега можем да изпратим на Украйна 7+7 ремонтирани съветски самолети в Руската федерация и Беларус (бяха по осем, но вече, за съжеление, загубихме по един и от двата вида), плюс останалите неремонтирани машини, които могат да послужат за резервни части най-малкото.
А за надбавките старшите и висшите офицери по щабовете и в МО да не се безпокоят повече. Това е бреме, от което отдавна им е време да се отърват. Път на младите!
Път на бъдещето!
Така ще им олекне и на съвестта.