Една стара дъвка се разтегна предизборно, но отговорите на въпросите са като в парапсихологията
Димитър Иванов
Новият скандал с подслушване на политици от опозицията е пълна шизофрения. Една стара дъвка, но с други играчи, пак се разтегна предизборно, докато ченетата ни умалея или се схванат от безсмислие.
Аферата тръгна от изявление на ген. Атанас Атанасов, лидер на ДСБ, по-малкия партньор в коалицията „Демократична България“. Атанасов е доказан майстор в подобни хибридни операции. Но ако цялата пушилка не е просто за политическа употреба и пиар, то е необходима конкретика и ясни отговори, които за сега са на ниво парапсихология.
Потъвайки
под тъмното наметало на конспирацията,
че се е вършило нещо страшно тайно и опасно за демокрацията, всъщност никой не задава най-простия въпрос, от гледна точка на държавността - ако е имало подслушвания на политици, законно или незаконно е ставало това?
Ако се касае за законно подслушване, в интерес на националната сигурност, то службите трябва да бъдат приветствани, че са си вършили работата. Когато се подслушва законно обаче има заявител. Но кой е той? Ако се касае за противодействие на престъпността, това е МВР. ДАНС няма функции да заявява подслушване на случаи, свързани с битовата и криминална престъпност. И обратното - МВР няма как да е искала СРС-та по линия на националната сигурност.
Твърди се, че 32 опозиционни политици са били обект на контрол, но никой не казва кои са те, от кои формации. БСП и ДПС, примерно, опозиционни партии ли си, тоест има ли слухтене и в техните редици? Мъгла е и кога се е случило всичко това, както и за какъв период е било подслушването – 20 дни, два месеца, 6 месеца и т.н. Никак, ама никак не става ясно дали въпросните 32 политици са били обект на отделни СРС-та или имената им протичат просто в някаква друга разработка?
Запознатите уж с аферата твърдят, че са били разработвани от ГДБОП и „Вътрешна сигурност“. Но отново няма обяснение – от кога двете служби разполагат с такава техника, след като от 2013 специализираната Дирекция „Технически операции“ в МВР беше преструктурирана в Държавна агенция „Технически операции“. Ако са подслушвали ГДБОП и „Вътрешна сигурност“, с каква техника са го правили, а и на кого е тя?
Не по-малко любопитен става казусът, ако въпросните 32 опозиционери са били
обект на незаконно подслушване
Търси се отговор – държавни структури ли са извършвали това престъпление или частни? Ако са държавни, пределно ясно е, че винаги остава следа, когато вземеш техника за прилагане на СРС. Тя е видима в регистрите и на заявителя, който може да бъде МВР, ДАНС или прокуратурата, но и в документите на структурата, която прилага СРС-тата, каквито са ДАТО и ДАНС.
Факт е, че въпреки скандалите от този род, през последните 20 г. не се намери служител, който да си позволи да наруши закона, при все че се знае, че е престъпление, което се наказва по НК.
Тази специфична технология няма как да не е ясна на Бойко Рашков, та нали е бил цял мандат шеф на бюрото за специални разузнавателни средства. Всъщност той и сега като министър може в рамките на един ден да поиска и получи справка от регистъра на МВР за исканията за подслушвания през последните месеци. Интересно е, че по закон министърът на МВР има право да получава информация и за прилаганите от ДАНС и ДАТО СРС-та. Любопитно е, ако е поискал и му е предоставена такава справка, дали е била обобщена за брой лица и комуникатори. В противен случай, от къде е узнал имената на конкретните лица?
Доста по-притеснително е, ако родни политици са били обект на частни структури, които се занимават с шпионаж. А такива безспорно съществуват, свързват ги с корпоративни, политически, а и мафиотски интереси. А за лице, свързано с подобна дейност, сега се знае, че е получил важно назначение в служебното правителство.
Особен привкус доби скандалът, след като се промуши информация, че и премиерът Стефан Янев е набутан в голямата фуния за подслушване. Днес Специализираният съд обяви официално, че не е давал разрешение за подслушването му. Играта около него навярно може да се окаже много любопитна. Янев сигурно не е бил обект на СРС-та като министър председател, а като съветник на президента Радев, тоест доста преди изборите на 4 април. Подозрителни са и твърденията, че е влезнал в полезрението на специализираните структури заради аферата с Грипените и предишното служебно правителство, когато беше военен министър. Доста по-правдоподобно основание за оперативен интерес от службите може да бъде разразилият се през март шпионски скандал в полза на Русия. Тогава прокуратурата арестува и повдигна обвинения на шестима, сред които троянски коне, работили в Министерство на отбраната и Народното събрание. Именно за един от тях полк. Петър Петров, който все още е в ареста се твърди, че е издигнат от експерт за зам. –шеф в дирекция "Планиране, програмиране и бюджет" по времето на служебния министър Стефан Янев.
Съвсем обяснимо е заради Петров Янев да е бил обект на особено внимание от страна на службите. Но да вярваме, че всичко се е случвало по закон. Със Стефан Янев вероятно са говорили по телефона хора от „Демократична България“, „Има такъв народ“, „Мутри вън“, БСП и т.н. Протекли са в СРС-то, а Янев е бил човекът за контакт между тях и държавния глава. Така покрай президентския съветник са станали обект на подслушване. По същата схема преди година стана ясно от разсекретена информация на прокуратурата, че слушайки ген. Цанко Стойков е засечен негов разговор с президента Радев. Възможно е да е прихванат и в разговори със свои колеги от президентството, които са били обект на други разработки.
Така че, ако е било в интерес на националната сигурност въпросните 32-ма няма защо да се чувстват жертви. Все пак това са
само хипотези,
които дори и да звучат правдиво, трябва да бъдат доказани и потвърдени от компетентните органи, които да установят истината.
Из политическите централи броди и съмнението, че аферата с подслушванията е поръчана от бившия служебен вътрешен министър Пламен Узунов, съветник на президента Радев. Узунов е обект на проверки и разследване, заради нерегламентирана покупка с европейски пари на джипове за МВР. Със сигурност в телефонните му разговори са се навързали и много политици. На края да не се окаже, че между законно подслушване се прави опит да се пробута димката за някакъв български „Уотъргейт“.
Истински класик в този скандал се оказа острието на „Демократична България“ Иво Мирчев. По време на предизборната кампания през март опитаха нескопосано да го лансират като енергиен експерт, а сега се изявява като спец по секретни операции. Та Мирчев внушава авторитетно, че за да се прикрият следите на аферата с подслушванията, доказателствата били унищожени след наводнение. Къде е това наводнено мазе или хранилище - естествено на се уточнява. То навярно витае някъде в софийските подземни потайности. Мирчев обаче пропуска специфични особености - хартиеният носител на информация може да бъде унищожен, но техническите средства, на които свалят СРС-та не могат. Но на кой му пука за тази фактология – важното е дъвката да се разтяга предизборно, да се клатят и овладеят специалните служби, но не за да станат по-независими и ефективни.