"Като че ли целта е да не изпълним изискванията и да не можем да влезем в еврозоната, като че ли индиректно се саботира приемането на страната в еврозоната", заяви пред БНР макроикономистът проф. Ганчо Ганчев, преподавател в Благоевградския университет.
По думите му дори да има опасност от фалит - министърът на финансите е последният, който трябва да говори за това.
"От гледна точка на инфлацията, всичко ще зависи от това, което става в еврозоната. Там се забелязва процес на забавяне на инфлацията. Дори се счита, че е възможна дефлация. Въпросът е до каква степен този процес ще се пренесе тук. Това, което става в ЕС, след няколко месеца се пренася при нас".
Най-сериозният проблем с днешна дата обаче според него е абсурдният бюджет, предложен от служебното правителство. Заложеният дефицит от 6% е нереален и недопустим. Дяволът е скрит и в приходната, и в разходната част."
"Основният проблем са мерките, свързани с намаляването на данъчното бреме, увеличаване на размера на регистрация по ДДС и други мерки водят до свиване на приходите на държавата от порядъка на 2-3% от БВП. Ако тези мерки бъдат премахнати, би следвало да се набележи допълнително нарастване на приходите от ДДС и другите данъчните приходи. Запазват се много разходи, свързани с компенсирането на бизнеса от високите цени на газа и тока. Тези мерки имаха смисъл, ако бизнесът беше поел ангажимент да не вдигат цените." - коментира проф. Ганчев.
Той посочи като проблем ниската събираемост на приходите от двете държавни агенции по събиране на данъците.
Според него компенсирането на бизнеса бързо трябва да бъде прекратено, а излишните данъчни облекчения - премахнати. Трябва да се подобри събираемостта на данъците.
По думите му първата работа на евентуалното ново правителство е да преразгледа бюджета, да съкрати част от раздутата държавна администрация и да си вземе "забравените пари от ЕС".
"Ако се състави правителство и се работи сериозно върху приходната и разходната част е възможно да имаме бюджет с дефицит до 3%. Това парламентарно мнозинство трябва да е единно по отношение на виждането им за бюджета." - подчерта макроикономистът.