Момчил Дойчев*
Присъединяването от новото правителство на България към усилията на международната демократична общност за предоставяне на военна помощ за Украйна, доставките на оръжие, икономическата, хуманитарната и всякаква друга помощ е не само морален акт на съпричастност към жертвата на бруталната руска агресия. Това е и акт на самосъхранение на България като модерна европейска нация, скъсала с комунистическото иго и рецидивите от съветската окупация. Все повече се осъзнава, въпреки бясната руската хибридна агресия и против нас, че съветският комунизъм върна с десетилетия назад нашето развитие. Както се казваше дори в комунистически среди към края на комунизма
"ние се оказахме не само назад, но и встрани от световното развитие".
В крайна сметка не ние започнахме тази мръсна хибридна война на престъпния путински режим. Започна я Русия, която иска реставрация на тоталитарните проруски режими не само в Украйна, но и в цяла Източна и Централна Европа. Жертва на руската хибридната агресия в този смисъл е не само Украйна - след 24.02.2023 г. там руската хибридна агресия прерасна в класическа унищожителна война. Жертва на руската хибридна агресия сме и ние и това е видно поне от опитите за политическа дестабилизация на България през 2014 г. и особено след 2020 г.
Затова и военната и всякаква друга помощ за Украйна е не само наш дълг, но и в наш национален интерес. Без помощта на цивилизования свят, Украйна нямаше да постигне това, което постигна досега в спирането на на руските нашественици и преминаването в контраофанзива. Тази война ни отвори очите - на нас като неотделима част от НАТО и ЕС. Ние излязохме от състоянието на "будна кома" - следствие и на хибридната агресия, която Русия води против нас от установяването на режима на Путин до днес. Днес България като неотделима част от ЕС и НАТО насочва енергията си към това, което отдавна трябваше да се случи – осъзнаването на реставрацията на комунистическото мракобесие в Русия и подготовката и за война с целия цивилизоват свят с нови хибридни средства. На второ място преодоляването на политическата, енергийната и суровинната зависимост от Русия. И на трето място разбирането,
че политически бизнес с престъпни авторитарни и тоталитарни режими винаги завършват зле
за тези, които вярват в тяхната добра воля.
Който жертва свободата в името на сигурността, в крайна сметка остава и без двете. Вече е напълно ясно – помощта за Украйна струва скъпо, но отказа от нейното предоставяне ще струва всичко. Поставена е на карта нашата свобода и нашата сигурност, и затова не може да се говори за мир с агресор, който е готов на всичко, за да ни унищожи. Затова говорим за победа в тази война, отворена от кремълските неонацисти и мракобеси. Без победа, няма да има мир - това урок, който вече е научен и разбран. Всякакви преговори с агресор, който не е разгромен и принуден за се прибере в границите си преди агресията, са безпредметни и контрапродуктивни. Реставрация на руско-комунистическото мракобесие в България няма да допуснем. Затова ще помагаме на Украйна и на себе си докато можем и докато постигнем победа - и срещу външния и срещу вътрешния враг на българската свобода и независимост.
*Текстът и публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg