Бивш конституционен съдия: Като че ли този парламент е ударил дъното...

Можем само да се забавляваме с това, което ни очаква да видим в следващите месеци, коментира проф. Пламен Киров

"Като че ли този парламент вече е ударил дъното и оттук нататък можем само да се забавляваме с това, което ни очаква да видим в следващите месеци". Това коментира преподавателят по право и бивш конституционен съдия проф. Пламен Киров пред Нова ТВ.

Повод за оценката му станаха промените в т.нар. Закон за референдумите, в който бе записано, че всички въпроси, които са от компетентността на Великото народно събрание, вече ще могат да бъдат подлагани на референдум.

"Тези хора успяха да профанизират патриотичната идея и това ще бъде много зле за бъдещото развитие на политическия живот в България", каза проф. Киров.

Според конституционалиста промяната при референдумите е "повече от скандална".

"Това издава намерението на едни хора да загърбват върховенството на закона и върховенството на Конституцията, като се опитват да прокарват други политически идеи и да ги налагат на обществото", коментира бившият конституционен съдия.

Проф. Киров очаква президентът да наложи вето на тези текстове, а ако това бъде преодоляно, да сезира Конституционния съд.
Според него обаче дори да има инициатива за провеждане на референдум по въпроси, свързани с промени на основния закон, то тези въпроси биха могли да бъдат отхвърлени от Конституционния съд.

"Глава IX на действащата конституция е много категорична за начина, по който се изменя основният закон. Ако някой си мисли, че с референдум ще може да промени действаща Конституция, ми се струва, че се лъже в очакванията си", каза още той.

С промените в Закона за референдумите управляващите вкараха фундаментално законодателство в абсурден режим. Според конституцията Великото Народно събрание е органът, който приема нов основен закон, решава въпроса за изменение територията на страната, решава за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление, решава за основните права на гражданите.

Приетата поправка означава, че вече ще може да има референдуми по всяка една от тези теми – например дали България да стане президентска република. Дори евентуален бъдещ референдум да е успешен обаче, за изпълнението му ще трябва бъде свикано Велико Народно събрание, защото само то може да промени тези текстове от конституция.

За да бъде свикано ВНС, трябва да има подкрепа от повече от 160 депутати в обикновен парламент, които не са задължени от референдума да правят това.