Бранимир Костадинов е един от най-опитните играчи във втория отбор на Лудогорец. В кариерата си преминава в няколко тима от родното първенство, а освен това е играл в Австрия, Шотландия и Словакия. Синът на мениджъра Петьо Костадинов. Разминава се с трансфер в Манчестър Сити преди години. Бранко даде интервю пред Нострабет, в което разказа с подробности за всичко, през което е преминала кариерата му.
- Много хора са на мнение, че Лудогорец е класи над останалите отбори, не само като игра, а и като бази. Ти си част от втория отбор на тима, би ли споделил малко повече за условията, които имате за подготовка?
- Условията, с които разполага вторият отбор са абсолютно същите, с които разполага и първият отбор. Екипировка, медикаменти, апаратури за възстановяване не се различават. Терените са еднакви навсякъде, съблекалните... всичко! Както те, така и втория отбор, а също така и отборите от по-малките възрасти разполагат също със зала за видео, на което се анализират всички мачове. Медицинският екип е на ниво Първа лига. Освен материалните работи, смея да твърдя, че Лудогорец се различава от почти всеки отбор в България с начина, по който се стремят да научат всеки един кадър на школата какво значи този клуб и какво трябва да бъде поведението ти както на, така и извън терена. Макар и клуб, който да няма дългогодишната история на Левски, Славия, Локо и Ботев, клубът в момента е номер 1 по всяко отношение. Тясната връзка между Лудогорец и Лудогорец 2 е наистина голяма. Така както ние сме тренирали с тях, така доста от тях слизат да тренират с нас, а дори и да играят мачове. Като най-опитния футболист във втория отбор, смея да кажа, че разполагаме с наистина много добри млади футболисти. Не е случайно и класирането ни във Втора лига.
- Вие нямате право на класиране в елита, но сте на трето място и се явявате като арбитър в битката за елита. Покачило ли се е нивото на Втора лига тази година?
- Нивото на Втора лига не мисля, че е по-високо от миналогодишното. Като цяло нивото на футбола в България доста спадна. Мога да кажа, че една от причините е начинът, по който се подготвят отборите. Бил съм в доста отбори, но наистина толкова интензивен и постоянен процес като тук не съм имал. За пример ще дам това, че няма човек от нас, който да свърши тренировката с под 5 км. И говорим за интензивни тренировки. На мач съвсем спокойно всеки минава 10 км, защото се готвим добре през седмицата благодарение на хората, които отговарят за това разбира се. Това помага и в случаите, когато някой бъде викнат в първия отбор, той да бъде достатъчно подготвен да се справи с натоварването в отбор играещ в Първа лига. И примерите ги имаме - Димитър Митков, Иван Йорданов и Димитър Илиев. Доминик Янков е изключителен талант, Дамян Дамянов е под наем във Ботев (Враца).
- Играл си в Локомотив (София). Има ли специално чувство в теб в мачовете с "железничарите"?
- Да, изкарах една година в Локомотив София, но не мога да кажа, че има нещо специално, когато играя срещу тях. Първо, че това е било преди доста време, а и защото раздялата ни не беше от най-приятелската. Да, хората, които ръководеха клуба бяха други, което има голямо значение. Сега виждате какво се случва, г-н Василев е локомотивец и благодарение на него, отборът се върна от селските групи в професионалния футбол. Разполагат с наистина добър отбор, добри футболисти, някои от които и мои приятели като Марио Петков, Сашо Александров. Базата е доста по-добра от това, което беше, когато играехме в Първа лига.
- Често играчи от първия отбор се подвизават във втория, за да поддържат оптимална форма. Случва ли се и обратното и очакваш ли да попадаш в групата на първия отбор?
- Както казах има играчи, които слизат да играят с нас, но това не се случва много често. Мога да кажа, че тези хора са наистина за пример на младите, защото по никакъв начин няма надменно отношение към който и да е било. Един Светльо Дяков например не само е идвал с нас на обяд, но дори е отказвал лентата, защото отборът си има друг капитан. Идва, играе на 100%. Наистина повярвайте ми, това да дойдеш да играеш за втория си отбор така, както е в плюс за теб, че натрупваш игрови минути, така е много трудно да се мотивираш, защото знаеш, че идваш да играеш във втория отбор. А той, както Козмин Моци, Драгош, Терзиев, Доминик бяха пълни професионалисти и бяха мотивирани на 101%. Шанс с първия отбор получиха доста момчета, а още толкова и тренират почти всяка седмица с първия отбор. Аз също имах тази възможност, играх и контрола с тях, но като цяло моят случай е друг. Аз не съм продукт на школата и не съм дошъл тук с надежди за нещо повече от там, където се намирам. Реалист съм и мисля, че макар и не свършил, моята възраст вече напредва. Мисля, че с опита си тук помагам на доста от младите футболисти. Семейството ми е в Русе, всеки ден се прибирам вкъщи. За мен, то е на първо място.
- Играл си в Шотландия и Австрия, а за малко се размина с Манчестър Сити. Може ли да разкажеш какво се случи тогава, понеже информациите са, че заради гражданите отказваш предложение от Ланс?
- Ами шансът да бъда в Манчестър Сити наистина беше голям, но това, че България не беше в ЕС ми попречи да остана там. Хартс от своя страна се съгласиха цяла година да ми плащат и да се грижат за мен преди България да стане член на ЕС и съответно аз да получа право да играя за тях. Втория път, в който бях в Сити, те поискаха да остана като преотстъпен при тях, но доколкото знам, документално нещата не бяха изпълними. Тогава в Сити беше и Мартин Петров, който мога да кажа, че изключителен човек и дори идваше да ме вижда в хотела, в който бях. Веднъж ме взе на вечеря, отидохме в един ресторант и честно казано в него, по мои спомени, имаше доста футболисти от Висшата лига. За Ланс, това което се случи беше, че те не просто бяха настоятелни, а изпратиха договор по факса на баща ми. Това защо не го подписахме е нещо, в което няма да влизам в подробности, но да кажем, че хора, които бяха “приятели”, ни подведоха и в крайна сметка с времето разбрахме какви са. Не съжалявам за нищо, защото всяко нещо, което се е случило вярвам, че е било за мое добро.
- Знае се за финансови проблеми в доста от клубовете, през които си минал. Заради Черноморец пък отказваш на Белинцона. Това ли са най-трудните моменти в кариерата ти?
- Честно казано заминаването ми от Шотландия беше заради финансова криза, но другите клубове, в които бях, реално влезнаха в криза след моето заминаване. До този момент, и Черноморец и Дунав бяха добре финансово. Дори Черноморец бяха с проект, който Лудогорец в крайна смета реализира. Белинцона беше по-скоро нещо, което се радвам, че не се осъществи, защото нямаше и грам съмнение в мен, че не искам да бъда там. Градът беше едва 2-3000, базата беше наистина доста зле, аз говорих само английски и всичко клонеше към това да не искам да остана там. Дунав от своя страна изпадна в тази криза след като си тръгнах, по ред причини, които не искам да назовавам, но със сигурност някъде някой сбърка. Това е и отборът, към който единствено имам по-специални емоции в себе си. Виждам, че сега клубът се стабилизира лека- полека и съм сигурен, че времето, в което Дунав ще започне своето изкачване нагоре не е далеч. Отборът има база, има прекрасен стадион, градът обича отбора си, феновете които обичат отбора са зад него и го подкрепят, младите хора, които се хванаха да помагат на клуба са дунавци, вечният капитан Диян Димов е там.
А кой е най-трудният ми момент, може би това, начинът, по който си тръгнах от Дунав. Хора, които познавах с години ме използваха и накрая изчистиха ръцете си с мен, но мога да кажа, че тези хора вече не съществуват за мен. Радвам се и че не са част от клуба. Последваха 6 месеца, в които бях без отбор, много обаждания, много “изчакай, не отивай никъде”, а повярвайте ми, за един футболист да е без отбор е може би най-гадното нещо след това да бъдеш контузен. Благодаря на моето семейство, че беше до мен през този период и в крайна сметка, мисля, че всичко което последва след това си струваше.
- Мислил ли си какво ще правиш след края на кариерата си? Дали ще се ориентираш към треньорство или ще последваш баща си в мениджърския бизнес?
- Да, мислил съм с какво бих се занимавал. Имам нещо в главата си, но на този етап не искам да изпреварвам събитията, а искам още малко да поиграя. Времето ще покаже какво ще се случи. Разбира се, винаги е добре, човек да гледа и малко по-напред в бъдещето. Разговарял съм на тази тема и с баща ми, от който мога да получа полезни съвети и подкрепа.