Поради нехайството на България и РС Македония и вследствие на обилните дъждове в последните седмици, част от родната къща на писателя Димитър Талев - символ на българската история, се срина.
Къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година, е първообразът на дома на фамилията Глаушеви от прочутата четирилогия на Талев, чийто първи роман "Железният светилник" е един от най-издаваните и четени български романи.
За тежкото състояние на къщата първа алармира още през септември 2022 г. Снежана Аческа - сегашната собственичка на къщата на Димитър Талев в Прилеп. Тогава тя обясни, че този символ на българщината, се руши с всеки изминал ден, и призова българската държава да я откупи, за да бъде възстановена в автентичния си вид.
Интервюто с Аческа предизвика буря от емоции в българското общество, множество граждани изразиха готовност да помогнат на държавата да я придобие, но оттогава до ден-днешен на практика нищо не се случи. Не само това, но и наследниците на писателя от години молят българските политици и държавници да вземат единственото правилно решение и да съхранят родната къща на един от най-достойните македонски българи.
Димитър Талев се смята за връх в българската книжовност и един от най-популярните и най-четени писатели в България. Тези, които са го чели знаят, че тежестта на неговите дела не се измерва с изписаните от него думи, а с емоциите, които той талантливо поставя между редовете. Разкривайки душата си, предавайки цялата си творческа енергия, Талев оставя зад себе си творби с неизмерима величина и трайност. Търпеливото му изследване и описването на събитията създават бурни разкази за едно време и едни съдби, които той успешно съживява.
В личен план, обаче, особено трудни за големия писател стават годините след преврата на 9 септември 1944 г. Тогава той попада под ударите на така наречената „народна власт“ заради борбата си за българска Македония. На младини Димитър Талев се увлича от левите идеи, впоследствие започва да пише за българската кауза в Македония. През 20-те и 30-те години на миналия век писателят критикува както комунистическата идеология, така и ролята на Комунистическата партия и Коминтерна по отношение на борбата в Македония.
Димитър Талев е част от десницата във ВМРО в качеството си на главен редактор на вестник „Македония“, един от приближените на Иван Михайлов. След затварянето на вестника от 19-майците, започва да работи във вестник „Зора“, чийто издател е един крупен български журналист от Прилеп Данаил Крапчев, убит от комунистите. Заради тази му дейност и позиции след 9 септември Димитър Талев е изключен от Съюза на българските писатели, заедно с още 29 души, сред тях са Фани Попова-Мутафова, Богдан Филов, Чавдар Мутафов, Змея Горянин, Любомир Владикин.
Впоследствие Талев е арестуван и хвърлен в лагери в Свети Врач, Перник, Дупница до 1945 г., когато е освободен. През 1947 г. по повод на визитата на югославския диктатор Йосип Броз Тито и по повод на актуалната тогава идея за създаване на южнославянска федерация, което на практика означава България да се включи в Югославия и да се откаже от своя суверенитет, отново е прибран в лагерите. Обвиненията тогава срещу него са, че е виден михайловист, великобългарски шовинист.
Това е много тежък период за писателя. Той прекарва много тежки месеци в лагерите Богдановдол, Куциян, развива тежка язва и е на крачка от смъртта. Бил е принуден да яде варени зелеви кочани – диетата на концлагеристите. Непосилни за неговата физика и здраве са трудовите норми. Неговите сълагерници са му помагали да ги изпълнява, дори веднъж го спасяват от сигурна смърт, когато изнемощял припада и е затрупан от купчина въглища, но по чудо го намират и оживява. Оцелява след като съпругата му тайно разтопявала бучки захар на карамел, слагала ги в буркани, отгоре лепяла етикети и ги замаскирвала като лекарства, и ги изпращала в лагера.
Когато го пускат от лагерите, Талев се прибира при съпругата си напълно изтощен – жълто-зелен на лице, с отекли крака и на тегло 46 кг.
Цялото му семейство е изселено в Луковит, поставено е в изолация и следено. Неговите книги не се издават, няма средства за нормален живот и лечение. В резултат на всичко това писателят ще отключи раково заболяване, от което ще почине по-късно през 1966 г.
С промяната през 50-те години на политиката на БКП по македонския въпрос Димитър Талев е реабилитиран, става член на СБП, народен представител.
Четирите книги – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“ – са останали в нашата литература с прозвището „Преспанската тетралогия“. Когато пише тетралогията, Талев е в разцвета на творческите си сили и в изключителна зрялост като писател. Тя представлява мащабно описание на бита на българите в Македония от онова време, на техните борби, на тяхната непримиримост и отдаденост на българската кауза. Освен изключително майсторски изваяните образи и картини от живота на българите, тя е свидетелство както за българския характер на населението на Македония, така и за самите виждания на Талев. /БГНЕС