Кап. Румен Георгиев
Отново сме в световните новини…. най-накрая откриха кой е виновен за глобалното затопляне и това е българската МУСАКА. Проблемът идвало от месото, използвано за кайма, а то идвало от кравите, които пък пърдели и оригвали на воля.
Оказа се, че кравешката продукция на въглероден двуокис /от оригването/ и на метан /от пърденето/ е еквивалентна на тази на автомобил, изминаващ 5800 км. за месец.
Реших да „разчопля“ тази безцеремонна нападка, граничеща с оскърбление към мусаката, но си представих за миг как великият д-р Тони Филипов /Стойко Тонев/ би го описал и за да убия това мое желание напълно, препрочетох неговото есе „Как да оцелеем по Коледа?“ от 2002 г. Дълбок поклон и мир на праха му. Липсва ни много!
Като цяло атаката не предизвика много шум, не мисля, че имиджа на мусаката пострада, но силно впечатление направи патриотичната реакция на министъра на околната среда и водите. Казах си, щом министърът защитава една мусака толкова ентусиазирано, все малко ентусиазъм ще му е останал да отвори очи и погледне нещастното Варненско-Белославско езеро, подложено на геноцид още от зората на голямата соцхимия и продължило до наши дни.
Знам, темата е „бодлива“, но сме свидетели на безстопанственост, водеща до екокатастрофи, причиняващи редуциране на биологичното разнообразие в езерото - мор на риба, застрашени от изчезване или напълно изчезнали видове от езерната флора и фауна.
Това е гореща тема и загрижено вълнува обществеността.
Накратко припомням за какво става въпрос:
1. През 2020 г. станахме свидетели на поредното сериозно замърсяване на езерото в резултат на аварирала канализационна тръба. Мега екокатастрофа, предизвикана от едногодишно, а може и повече, изливане на над три милиона кубически метра токсични, фекални канализационни води в езерото, причиняващи увреждане на живите ресурси и екологията, както и опасности за човешкото здраве и живот.
2. Удълбочаване на плавателните канали 1 и 2 и навигационното трасе през Варненско-Белославско езеро. Вложени над 400 мил. Лв. инвестиция обвита в тайнственост и секретност. Използвана е супер „законосъобразната“ „in house“ трики-рик процедура, а изискванията за „целесъобразност“, които са навременност, полезност, стопанска ефективност са или с гриф "строго секретно от особена важност" или просто ЛИПСВАТ. Това ми напомня соц лозунга „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека“, а един човечец казал тихо: „Даже знам и името на човека“ и „доброволно“ бил интерниран в Белене.
Г-н Министър на МОСВ, осъществяването на този мега проект плюс предстоящите строителни работи по развитие на настоящи и бъдещи пристанища създава широк спектър от въздействия върху флората, фауната и околната езерна среда в резултат на драгиране, строителни работи, сметища, дебаластиране на кораби, крайбрежни индустрии, товарни операции и други дейности свързани с пристанищата.
Потенциалните неблагоприятни ефекти от тези дейности обхващат замърсяване на водата и образуване на дънни утайки, загуба на дънното местообитание, увреждане на екологията на езерните води, влошен риболов, плажна ерозия, изхвърляне на отпадъци, изтичане на нефт и разлив, емисии на опасни материали, замърсяване на въздуха, шум, вибрации, визуално замърсяване и други нездравословни социално-културни въздействия.
Очаква се обема на драгиране да е от порядъка на 8 милиона кубически метра. Това са тини, глини, пясъци и чакъли които се превозват и разтоварват до вече почти запълнени депа и локации в самото езеро.
Интересно е становището на РИОВС-Варна, която реши, че преместването на тези огромни количества драгирана маса, цитирам:
„….не попада в обхвата на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и не е предмет на процедура по оценка на въздействие върху околната среда или екологична оценка по реда на същия закон“. Това е решение за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие № ВН-6-ОС/2020 г. на РИОВС-Варна.
Аварии /скъсаната фекална тръба/ стават, но анализирайки горното, сериозният „замърсител“ май се оказа ниското ниво на компетентност на институциите, които с действията си и най-вече с бездействията си доведоха Варненското езерото до състояние на поредна сериозна екокатастрофа.
Детайлите са известни и разчитаме, че министърът на околната среда и водите, като изявен природозащитник, активен участник в популярни природозащитни кампании, както и организатор и говорител на кампании по опазване на околната среда, е напълно „в час“.
Българската държава е наш длъжник и трябва да вземе необходимите мерки, за да имаме за следващите поколения едно чисто езеро, което да предоставя възможности за спорт и отдих на хората.
Със следващите предложения нека да направим крачки напред към адресиране на реалността и решения в тази насока.
За целта:
1. Необходимо е езерото да стане със специален еко-статут, за да може да се осигури адекватна защита на водния басейн. Понастоящем Варненско – Белославско езеро е защитена зона от екологичната мрежа НАТУРА 2000 само в частта за опазване на дивите птици /Директива 79/409/EEC/. Изследванията показват, че водите в езерото се намират в категория „много лошо“ и тенденцията е стабилна към влошаване на качественото състояние на водите.
2. Източниците на замърсяване на водите на Варненско – Белославско езеро са разностранни и разномащабни и имат комплексен - техногенен, земеделски и битов характер. За целта съответните институции да направят пълен списък на всички, повтарям ВСИЧКИ, юридически и физически субекти, както и съществуващи и новопредвидени пристанищни обекти, които с действията си внасят директно или индиректно замърсители представляващи заплаха за екоравновесието на езерото.
3. Във връзка с горното да се извърши детайлна оценка на риска от замърсяване от всеки един субект/обект, както и разработване на процедури за действие в случай на настъпване на еко-кризисни ситуации, породени от човешка дейност, в резултат на което се генерират вреди на природната среда.
4. Въвеждане на Екологично застраховане на стопански субекти. Понастоящем застрахователния интерес към такъв вид застраховка е нулев. Самите застрахователи нямат опит и традиции в практикуването на такъв вид екозастраховка. Необходимо е да се мисли в тази посока и да се популяризират преимуществата на екологичното застраховане, дори да стане задължително за райони с критичен еко-статут. Държавата да се включи с необходимите лостове и стимулира подобен вид застраховка. Тук виждам ролята на Българската банка за развитие.
5. Очакванията са за многократно увеличение на корабният трафик през езерото, а корабите могат да бъдат сериозен източник на замърсяване. За целта ИА Морска администрация да завиши екологичните изисквания към корабите посещаващи Варненско – Белославско езеро и принадлежащи пристанища. Например:
a. пломбиране на задбордните кранове в затворено положение предназначени за изпомпване на сантинни води, както и на отпадни води и такива третирани с AWWTS (Advance wastewater treatment system);
b. забрана на използването на AAQS /Advanced Air Quality System/ „мокър“ тип /работно наименование „скрабъри“/;
c. стриктен контрол на корабните баластни води и седименти и т.н.
6. Генерално почистване на целия езерен басейн от отпадъци и боклуци, и осъществяване на контрол за избягване на бъдещи замърсявания - добър повод и варненското кметство да се включи в спасяване на езерото.
И ако съм привлякъл поне малко вниманието на министъра на МОСВ, да има търпението и прочете:
Как държавата (не) се грижи за чистотата на родната плажна ивица?
До сега, грижата Ѝ се свежда да отдава доходоносните плажове на концесия. Създали са комплексна система на търгове, но се приказва, че на практика е запазена територия. Министерството на туризма в качеството си на концедент бълва годишно десетки заповеди, указания, съобщения, изисквания и би трябвало интереса на обикновения плажен ползвател да е защитен. А така ли е? За сметка на това интереса на концесионера е бетониран за 20 години.
Редовно се провеждаха срещи концедент /Министерството на туризма/ и концесионери; темите на разговори се свеждат основно за цени на чадъри, шезлонги и барбарони или казано по министерски: „да балансираме продукта, който се предлага“. Звучи много соц, дали си го имат написано като лозунг? Ще гледам пак „Двойникът“, може да са го взели назаем от там.
Разбира се и дума не се отваря, че плажовете са осеяни с фасове, пластмасови чаши, бъркалки, сламки, а брега периодично е замърсен от боклуци изхвърлени от морето….., картинката е до болка позната.
Летата, 20 и 21 г., посещавах повечето плажове между нос Галата и нос Емине; застоях се по-дълго на Кара дере /див плаж между Бургас и Варна/, все още непипнат и предлагащ истинско общуване с морето. Няма концесионери, хората се любуваха на морето, пазеха пясъка чист, няма фасове и пластмаси. Един пример за добро еко-отношение: края на юли 2020 година морето изхвърли бели мазни топчета палмово масло по нашето крайбрежие. Брегът на Кара дере беше побелял. Хората гугулваха този „феномен“, разбраха за какво става въпрос и почистиха брега без да се афишират . Същото правеха и когато морето изхвърляше боклуци, главно пластмаси. Просто хората се грижеха за нашето море.
До сега държавните институции не отчитаха, че обществената информираност за основните екологични рискове се е повишила. Нашата загриженост` за околната среда е придружена от промяна в нагласите, ценностите и убежденията. Това води и до промяна в поведението.
Сигурен съм, че същите хора от плажа Кара дере бяха на площадите и искаха оставки и промяна на статуквото и надеждите на обществото са за силна и отчетлива алтернатива на управлението.
Г-н министър, заявихте „промяна“……, направете я!
Как да направим плажовете по-чисти?
1. Необходимо е да се ревизира цялата философия на управление на плажните ивици. Сегашната практика води до хронично замърсяване на плажовете.
2. Концепциите за опазването на околната среда и чистота на плажовете, морската вода и пристанищата се нуждаят от преразглеждане, като водеща трябва да е екологията, а не печалбата за концедент, концесионер или “трето лице“.
3. Необходимо е създаване на държавна програма за мониторинг на чистота на плажовете, морската вода и пристанищата, с цел запазване на общественото здраве.
4. За целта държавата да ревизира и определи видове проби и стандарти за качеството на водата, които директно влияят върху здравето на човек.
5. Пробите да се вземат от независима и незаинтересована лаборатория, седмично от май до септември и цялата информация за качеството на плажната вода да е публична, като за целта се изработи електронна плажна карта; кликва се на плажа и инфото се появява на екрана.
6. Затваряния на плажове за „предпазване от замърсена вода“ - незабавно да се затварят плажовете дори преди резултатите от пробите, когато има очаквано изпускане на отпадъчни води или аварии, които достигат до плажна вода. Само да припомня за Аспаруховия плаж, когато през 2020 г., водата бе замърсена от фекалии, които създаваха благоприятни условия за развитие на патогенни бактерии като Escherichia coli, стафилококи, холерни вибриони и също е доказано, че коронавируса остава активен и в течна среда, замърсена от фекалии и битов път.
7. Отваряне на „затворени“ плажове отново и само когато два последователни резултата от ежедневните проби показват всички показатели са съгласно стандартите за качество на водата.
8. Публични предупреждения и табели на място, че контактът със замърсена вода може да причини заболяване, тъй като е извън стандартите за здраве.
9. Знам, че ще прозвучи жестоко за пушачите, но трябва да се помисли много сериозно да се забрани пушенето на плажа. Защо? Мнозинството от пушачите пускат цигарите си в пясъка, понякога дори ги заравят. Както всички боклуци, фасовете на цигари попаднат във водата и са вредни за морския живот и дори за птиците, които ги поглъщат на сушата. „Плажове без дим“ има в Австралия, Италия, САЩ, Испания, Тайланд …. Защо тази инициатива да не се принесе постепенно и в България?
10. Пълна забрана на продажба на напитки, кафе, храна в пластмасови опаковки в района на плажовете. НЕ на пластмасови сламки и бъркалки.
11. За съжаление, има хора, които замърсяват. Нарушителите трябва да бъдат санкционирани според наредбите в различните общини и това да бъде широко оповестено чрез табели на плажа.
Това са само бързо нахвърлени идеи; има достатъчно хора в министерствата, които могат да ги развият и свържат договорно с концесионерите; институциите да проверяват и контролират изпълнението.
В заключение….
Истината е това, което виждаме. Мненията са това, което чуваме. Фактите са това, което знаем. Реалността е това, което преживяваме /казал го е умен човек, не си спомням името, роден е в Зимбабве/.
За съжаление живеем в РЕАЛНОСТ, където истината, мненията и фактите /говорим за екологията/ в този случай не се зачитаха от властовите институции. Новите да докажат обратното.
Est modus in rebus /Всичко има предел/. Допълвам древния класик Хораций…… Търпението също! Тази латинска сентенция е, за да ни напомни, че има граници, които носят или ще носят срам за всеки, който ги е преминал.