Средствата, които се наливат в НДК, под формата на придобиване на 8000 новоемитирани акции, се взимат от бюджета на Министерството на културата за тази година.
Според лаконичното съобщение на пресцентъра на МС необходимите средства на НДК са за "съхраняването и опазването му като национален културен център, както и за цялостно преструктуриране и адаптиране на дейността на НДК в условията на продължаваща епидемична обстановка".
На практика държавата отпуска спасителен транш на Двореца на културата, който години наред отчита финансови загуби въпреки постоянните смени на ръководството му. През лятото министърът на културата в служебното правителство Велислав Минеков съобщи, че до 1 януари загубата на НДК за периода 2017-2020 г. е 86,5 милиона лева.
Съветът на директорите на НДК уточни, че загубите за последните десет години от оперативна дейност възлизат на 9,466 млн. лв. , а 77 млн. лв. са амортизационни загуби. Настоящото ръководство се оправда, че в средата на 2017 г. е поело управлението с празна каса. Оттогава до този момент всяка година приходите били увеличавани, , разходите за издръжка - оптимизирани. За първи път през 2019 г. приходите от основната дейност надвишили тези от отдаване под наем на офисни и търговски площи. "Дори и в периода на ковидкризата, която нанесе тежки щети върху финансовото и стопанското състояние на НДК, сме успели да сведем загубите до по-ниски нива от годините на активна дейност и благоприятна пазарна среда", заявиха от НДК.
Ръководството на НДК се оплака през лятото, че като държавна фирма са лишени от възможността за ковид-помощи и единствено са кандидатствали за оборотен и инвестиционен кредит в размер на 10 млн. лв. от ББР, с които да се стабилизира и съхрани дейността на дружеството и то да бъде предпазено от фалит.
В ковид-кризата, която удари целия културен и конгресен сектор, сме предприели редица активни мерки, с които да съхраним дейността и служителите на НДК, посочиха оттам. И уточниха: само за 2020 г. директните финансови щети от ковидкризата се определят на 6 млн. лв.