Така е, граждани, в детайлите се крие дяволът.
Знам и още приказки за него, например – знам какво прави дяволът с децата си, когато няма какво друго да прави. Тази обаче няма да я кажа, защото тук влизат да четат и деца от протеста, а не бива без време да убиваме красивите им крехки представи за реалността – тя самата ще ги убие, щом дойде моментът.
Но да се върнем на детайлите - ето няколко малки дяволчета в случаен ред.
1. Полет над пъдпъдъчи яйца
Министерският съвет на България бе замерян от протеста с пъдпъдъчи яйца.
Сериозно? А защо не направо със сьомга и черен хайвер? Или с кубински пури по сто кинта парчето?
За замеряния по време на тази фаза от развитието на кой да е протест си има класика – гнили домати и развалени яйца, познати като „зáпъртък”. Те вонят, правят красиви петна по стените, трудно се чистят и са напълно безплатни.
Така че не знам кой идиот измисли номера с пъдпъдъчите яйца и кой ги достави на жълтите павета - дали са дар от производител или са платени от сенките на дубайския вожд, внедрени в протеста.
Няма значение. Важното е, че за повечето от онези българи, дето избират Борисов вече три мандата, това звучи като поведение на разглезени лигльовци, лишени от социална чувствителност спрямо хората, които не ядат пъдпъдъчи яйца, защото не могат да си ги позволят дори на сън.
И сега тези избиратели ще си кажат - виж какво благоденствие донесе управлението на Борисов, защо да не го изберем пак, за четвърти мандат.
Кой от лидерите на протеста поема политическа отговорност за този избор, моля?
2. Политическото невежество като гражданско достойнство
Николай Хаджигенов заяви: „Хубаво е, че има едно поколение, което изобщо не гледа никаква телевизия и сигурно не знае други имена, извън Бойко Борисов и Гешев. Това е чудесно, защото младите хора нямат този негативен товар на гърба си”.
Не, бе, г-н адвокат, не е чудесно и прекрасно знаеш, че невежеството винаги е ужасно, а политическото невежество - често и убийствено. Лошо е за здравето на коя да е нация някое поколение да се отказва от политическо мислене и действие, да иска някой друг да му поднесе на тепсия онова, което то самото иска.
Е, да, невежеството има качеството лесно да се манипулира – но това е качество само от гледна точка на манипулатора, не и на манипулирания, който все някога разбира къде му бъркат и какво му правят там.
Не знам как разумен и нормален човек може да твърди, че е добре децата ни, които утре така или иначе трябва да управляват, да не знаят кои са Корнелия Нинова, БСП /комунисти/ и тяхната ДС, какво са причинили те на България през последните стотина години. Да не знаят кой е Румен Радев /с псевдоним Решетников/ и какво той ни готви според „плана Решетников”. Или „плана Путин” да кажем, все едно. Да не им пука, че царското мародерство роди фигурата Делян Пеевски, дала „достоен” образ на идеята за сливането на задкулисна с предкулисна власт и управлението на мафията.
Но всъщност узаконяването в България на мафиотското управление стана чрез отказа на българското общество от политическо мислене и действие, чрез целенасочено разпаления тук пожар на популизма, чрез манипулативния лозунг „няма сини, няма червени”, днес пренаписан като „няма леви, няма десни”.
Извинявайте, но многопартийната система си остава основен стълб на парламентарната демокрация. Е, не в безумния български вариант от 400 партии, това е клинична картина, не многопартийност. Но, въпреки че и по света популизмът се вихри, никой не е отменил политическото от политиката. И демокрацията продължава да се крепи на това, партиите да изразяват противоречивите интереси на различни групи хора и в Парламента да изглаждат противоречията в диалог, а не да ги изглаждаме „с камъни и дръвье” по улици и площади. Тук без приемственост, ако не помниш историята и не познаваш политиката, ако не си наясно кой кой е и за какво се бори, акулите те оглозгват до кокал и те изплюват.
Както ще стане и с основните искания на сегашния протест. Те са чисто политически и, поне в демократичното общество, не могат да се защитават с други средства, освен политически - чрез партийно представителство, стъпило на ясни принципи и обвързано с ясна програма.
Другото е манипулация. Или революция. Или диктатура.
3. Отровното трио
Някои казват, че тези тримата директори на водопад са хора на Мая Манолова. Други ги свързват с президента. Трети смятат, че са „десни”, но май Христо Иванов страни от тях. Или те не го допускат, нямам представа, пък и не ме точно интересува.
Нещо повече – изобщо не искам и няма да коментирам въпросната света троица, тях ще си ги коментира самият протест, щом се събуди и види къде са го замъкнали.
Но никога няма да забравя разговора на Васил Божков с левия депутат Паунов, дето обаче не е от БСП. Той се води на 10 юли и в него дубайската акула казва: „Да, бе, ще продължат /протестите – б.а./. Даже сега създаваме Щаб на протеста, малко да ги обединя, че, нали, виж к`ви са лумпени”.
Само да попитам – кога точно протестът, започнал като спонтанно движение на „лумпени”, се сдоби с щаба, наречен „отровното трио”, който започна да го води, да му пише нови лозунги и да му задава посоки на действие?
Какво ще кажете, граждани, дали имам право на съмнения и свързаните с тях въпроси или когато говоря за протеста, чистия и светия, трябва да мълча?
4. Виж кой ти е приятел, за да разбереш какъв си ти
Мнозина подкрепят протеста. И ако протестиращите, които смятат, че са искрени, спонтанни и честни, не разберат защо и не вземат някакви мерки, ще си навлекат дертове.
Президентът Румен Радев например няма, няма, пък току излезе или по телевизора, или направо на площада да подкрепя. Облечен в бяла риза, сякаш е сам юнак на коня и предстои три самодиви да го бързо в уста целунат.
Доскоро този човек ми приличаше на Тодор Живков на средна възраст, но онзи ден, когато вдигна юмручето, изведнъж зазвуча като Младия Тато от снимките по преврата на 9 септември. И, също като него, веднага даде акъл на протестиращите и им спусна нов дневен ред – освен оставки, да искат Велико народно събрание и промяна на Конституцията.
Какво, президентска република ли ще правим? Ами – не, благодаря, предпочитам си парламентарната демокрация, при всички нейни кусури.
Мая Манолова също подкрепя протеста и е постоянно сред него – онзи ден даже кокетно беше навлякла черно прилепнало клинче, жив да не бях. Да, имам предвид същата госпожа Жабокрек, госпожа Костинброд, госпожата, дето спаси Орешарски от резила с Пеевски за шеф на ДАНС, като призна, че тя го е предложила…
Ало, протестът, харесваш ли и таз кръшна девойка да те подкрепя, бе?
Корнелия Нинова също подкрепя усилено – и вътре в Парламента, и отвън. Къде ще ходи, горката. Тя знае, че не е готова за предсрочни избори, но вика „оставка”. Защото знае също, че нейните комунистически вълци, увити в социалистическа кожа, са вече така жадни за власт, та ще разкъсат и нея, и партията, която прекалено дълго стои в опозиция. И знае още, също като Ленин, че, в хаоса на безвластието, тя и партията все ще могат да се отъркат в някакъв властови келепир.
Но да видим и къде може нормалният българин от село да гледа протеста, тоест, кой най-много го подкрепя медийно. Доколкото виждам, две телевизии го предават практически изцяло и в детайли – „Алфа” на другаря Волен Сидеров и „Българска свободна телевизия” /тесни социалисти/, на другарката Корнелия Нинова.
Ако аз бях протестър, от този факт щеше да ме хване много срам.
5. Детайлите, глупако
Някои смятат, че като критикувам протеста, защитавам ГЕРБ и Борисов.
Дрън-дрън! Прочетете какво пиша от 15 години насам за тях, дано разберете основната ми идея - че те изобщо и изначално не трябваше да идват на власт. Камо ли да повторят и потретят.
Но не аз съм гласувал за тях. И не аз съм бил министър в тяхно правителство, докато убеждавам малкото десни хора в България, че така ще успеем да направим реформите - след като беше предварително ясно, че така няма да направим реформите. И след като времето на лозунга „избори до дупка” беше точно през 2014, когато „десните лидери”, вместо да заемат принципна позиция и да я устоят в полза на обществото, си затвориха очите за проблема, наречен ГЕРБ, и се заиграха с тях. За което после горчиво се хапеха по гъза и се извиняваха, задето били наивни.
Ами тогава ви казвах, че сте наивни, а не ме чухте.
И сега ви казвам – пак сте наивни, само че откъм обратната страна.
Така че в момента, ако бях Бил Клинтън, вместо: „Икономиката, глупако!”, щях да кажа: „Детайлите, глупако!”