Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Сериозна пандемия от оставки внезапно нагази най-патриотичните и компетентни български областни управители.
Всички като един, сякаш под строй, точно в един и същи ден, подадоха оставки. И всички като един, сякаш са си плюли в устата, викат – ами това си е мое абсолютно самостоятелно решение, никой не ме е карал да го взема, никой не ми се е обаждал да ме подтикне. И още други честни слова.
Айде, бе! – ще кажат скептиците, които смятат, че това е организиран опит да се саботира правителството „Денков“.
Скептиците обаче не разбират от статистика, а аз съм се докосвал малко до тази странна наука и съм склонен да вярвам в честната дума на областните управители. В края на краищата, природата на зловещите заболявания е сложно статистическа. И не подбира. Щом може от 22 души на един футболен терен поне 2 -3 да са родени на една и съща дата, защо да не може заразното зло да удари 28 от 28 областни управители. Просто такава ни е Вселената – причудлива и своенравна.
Ей такива мога да си ги дрънкам до второ пришествие, граждани, но стига глупости. Тази работа с оставките изобщо не е майтап и в нея има
поне три лоши и една добра новина
Първата лоша новина е самият факт на оставките. Те наистина заплашват малко или много да объркат работата на правителството – от една страна, защото то остава без един от важните си инструменти за получаване на информация относно положението в страната, а от друга – защото остава без възможност да реагира адекватно на евентуални кризи.
Втората лоша новина е, че оставките са масови, тоест, правителството само по себе си е поставено пред криза. Дори две кризи едновременно. Първата е кризата на доверието – защото това е съзнателен акт, насочен към подкопаване, ако не и пълно разрушаване, на общественото доверие и доверието на външните ни партньори в съвсем новия кабинет. И втората криза е свързана с факта, че ПП нямат достатъчно експертен потенциал по места, не познават достатъчно добре хората в провинцията и съответно – трудно ще им бъде бързо да намерят и назначат заместници. Освен ако не се доверят повече на ГЕРБ, които имат такъв потенциал, но пък нямат достатъчно доверие от страна на ПП.
И третата лоша новина е, че всички тези оставки наистина няма как да са спонтанен индивидуален акт на самите областни управители. Това с хрумването на една и съща идея едновременно в 28 глави и веднагическата ѝ реализация, са пълни ченгеджийски глупости и въдици за лов на наивници.
С други думи – в момента сме свидетели не на нормален политически ход или на поредица индивидуални морални актове, каквито са обикновено оставките, а на
организиран и
целенасочен акт на саботаж и дестабилизация
на българското управление. Този акт застрашава пряко националната сигурност и трябва да бъде сериозно, издълбоко и истински разследван.
Ако прокуратурата и другите компетентни органи поне малко са си на мястото, трябва да прегледат последните комуникации на областните управители и веднага ще стане ясно кой е вдъхновител и координатор на тяхната организирана престъпна група, която цели да саботира управлението.
То не, че половината български народ не знае кой е организаторът, а втората половина не предполага обосновано - но друго е да се произнесат компетентните органи. Или онези, които сами се величаят така, макар доказателствата за тяхната компетентност, които и без това не са много, все повече да се стопяват с времето и развитието на събитията в страната.
Аз лично например подозирам, че зад цялата трогателна история с масовите, но иначе напълно индивидуални оставки, стои президентът Румен Радев чрез свои хора от служебното правителство и/или от своя съветнически екип. Подозирам, защото всичко прекрасно се вписва в поредица от президентски думи и действия през последните месеци, насочени първо към това да се саботира самото създаване на редовно правителство в страната, а после –
към неговото бързо разрушаване
Както се вижда, в офанзивата пряко са включени всички налични сили на злото, а техните нишки са в ръцете на Радев.
Виждаме, че служебният кабинет, макар да се прави на гълъб, като истински ястреб моментално уволни всички заместник-министри, за да попречи на новото правителство да поеме властта нормално.
Виждаме как се активизират шпицкомандите на тъй наречената партия „Възраждане“. Тези типове се чувстват свободни – не, а направо длъжни – да безчинстват по улиците на столицата и никой да не им търси сметка. Добре, че са повече жалки, а оттам - смешни, отколкото опасни.
В акцията самоотвержено се включва и вечната руска курва БСП, нищо, че Корнелия Нинова онзи ден пак изкара калъчката и посочи Радев като враг. Но не враг на демокрацията в България например, какъвто е всъщност, а враг конкретно на левицата, защото иска да овладее нейния електорат.
Нали се сещаме, че това са
дребни закачки между кръвни роднини,
целта им е да се вдигне пушилка и да се объркат политически невинните граждани в България за това кой е добър, кой лош, тоест, кой кой е в българската политика и дали българската политика изобщо е българска политика.
За услужливите на Радев медии няма какво да говоря. Те не просто по всякакъв начин опитват да омаловажат факта, че след две години пълзяща президентска диктатура, най-после има шанс в страната да се възстанови крехката парламентарна демокрация. И шанс да измием срама от лицето си, като помогнем искрено на Украйна с каквото можем. Да вземем реални мерки срещу инфлацията и икономическите проблеми. Да направим още две крачки към дълбокото на Европа – влизането в Шенген и еврозоната.
Не, на тези патриотични медии не им пука за тези истински патриотични стъпки, напротив – не ги искат и
помагат на тъмните сили, за да не ги постигнем
Те буквално кроят интриги, насъскват една част от управляващите политици срещу друга част от управляващите политици, канят по студията основно политически трупове и прочути с продажността си „коментатори“, целенасочено объркват публиката, като смесват важни теми с всекидневна плява – изобщо, държат се не като истински медии, а като слугинаж на мафията. Какъвто, впрочем, са отдавна.
Доста сложна координация се изисква, за да се случва всичко това едновременно и този факт още веднъж трябва да ни накара да се замислим докъде стига „паралелната държава“ у нас, какви територии владее тя, по какви конкретни механизми се ръководи, как успява във важните моменти да съчетае иначе несъчетаеми интереси на клановете, за да се противопоставят ефективно на обща за тях опасност.
Такива нещица ми се ще да научим за делата на истинската мафия в България, която не просто – като всяка нормална мафия - седи в сенките и върши престъпления с цел печалба. Не, българската мафия в голямата си част е видима, практически през целия преход тя е на позиции да управлява страната, добре организирана е, безпощадна и последователна в отстояване на своите интереси. Единственият парадокс е, че всъщност нейните интереси са преди всичко руските, а чак след това или поне паралелно с това – и собствените ѝ.
Усещам обаче как някой умник вече тръпне в очакване да чуе коя е добрата новина, свързана с оставките на 28 областни управители. Ами добрата новина са самите оставки.
Не, не греша, като в началото казвам, че тази новина е лоша, а сега – че е добра. Лоша е в тактически план, за няколко дни, докато отмине шокът и бъдат назначени нови хора на мястото на саботьорите. В стратегически план обаче новината е добра, защото кабинетът Денков няма да работи с тия типове и занапред да се чуди дали да не остави някой от тях на поста. Просто вече знае, че който и от тях да остане,
ще продължи да мъти водата и занапред
И е добра тази новина също, защото дава поредният ясен знак, поредното предупреждение към редовното правителство да не се отпуска, а постоянно да очаква удари под пояса. Те няма да спрат, това с оставкаджиите не е последен ход на руско-българската мафия в защита на общите им интереси.
В същото време обаче има и доза оптимизъм в ставащото. Радев може и да не си дава сметка, но той вече е не „Биг бос“ в държавата, а по-скоро „Полетият поливач“, както се казва първата комедия в света, дело на пионерите на киното, братя Люмиер.
Неговите очевидни, но доста жалки всъщност опити да саботира кабината „Денков“, мобилизацията на всички тъмни сили, могат да имат само обратен ефект – да сплотят за общи действия ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ. Даже да породят известно доверие между тях, ако останат хладнокръвни и не се поддадат на интригите – което всъщност е шансът им да оцелеят като управление достатъчно дълго, за да свършат поне нещо полезно.
Така че – давай, каубой!
- да видим какво още може да измисли бандата зелени чорапи, овладяла България. Дали няма да оставят Гешев, както е започнал, да се вихри с още искания за оставки, дали няма да опитат чрез „Възраждане“ да нахлуят в Министерския съвет и да си вземат пак властта, дали пък няма направо да поискат от Москва руски специалисти по борба с безредиците, за да овладеят антируските безредици в България? Загадка е засега. Но е факт, че с всеки изминал ден, когато тъмните сили се провалят, силата и обществената им подкрепа отслабва, докато накрая се спихнат като пробит мях.
De Profundis: "Полетият поливач" или какво губи Радев, когато смята, че печели
