Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Не, бе, граждани, за никаква Полина и никакъв секс няма да говорим. Просто това е поредната коледна простотия, която роди главата ми и реших да направя и аз като някои водещи български медии – да я ползвам като звучно заглавие за привличане на читатели. И май действа – щом още четете този текст.
Иначе, ако е истина, че започва реален демонтаж на МОЧА, това убива интереса ми към всякакви Полини и поляни. Да се отървем от руския призрак на Злото, размахал, както винаги прави с любимите си народи, автомат над главите ни насред София, е действие освободително за духа и оздравително за характера на целокупния български народ. А типажи като Нинова, Шаранкова, Копейкин, Григорова, Радев и останалите звани и незвани русолюбци, да ходят да си гледат „паметника“ и да му се кланят там, където ще бъде преместен – на „място тихо, място злачно, място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка“, както гласи прочутата заупокойна молитва.
Само че да ви открехна, граждани – няма да ходят. Те искат наглият окупаторски паметник да стърчи физически в центъра на българската столица не само, за да ни напомня постоянно жалката ни зависимост, а и за да има публичен ефект от техните метани пред него. От една страна, целта им е да продължат да заблуждават разни и без това несвестни и умствено жалки българи, като по този начин ги превръщат или поддържат за свой електорат. От друга – да се докарат максимално пред началството от руското посолство, а чрез него и пред самия Кремъл, като най-самоотвержени приятели на Русия. А като няма да има камери наоколо, пред които нашите страстни русофили да веят руски знамена и да пеят частушки, като няма да се издигат хибридни лозунги и да става публичен скандал в руска полза, като няма никой руски посланик да ги види и да им подаде мръсен императорски ботуш за целуване – защо да се хабят хорицата…..
Тия същите русолеви в момента са се захванали и с друго българско патриотично дело в руска полза – да саботират колкото могат приемането на бюджета и назрелите, дори презрели, промени в Конституцията. За тях, също както и за кремълските им патрони, е по-добре тук да има винаги
високо ниво на напрежение, хаос, суматоха, неяснота –
така най-лесно се реализират гнусните им цели.
Тези нашенски пишман патриоти от ляво не обичат в България да има финансово спокойствие и стабилност, които неизбежно дава един нормален, навреме приет бюджет. Заложените в този за 2024 параметри от 3 на сто дефицит, ниска инфлация и увеличение на заплатите и в частния, и в държавния сектор, дразнят почитателите на хаоса. Току-виж, хората в страната вземат да усетят, че е по-добре да управлява сложно съставена и трудно поддържана, но, в крайна сметка, проевропейска и „пронормална“ „сглобка“, отколкото безгръбначен и безхаберен служебен кабинет, въртян пряко в руска полза и българска вреда от малкия пръст на президента.
Тези нашенски пишман патриоти от ляво, заедно с присъдружните им ченгета и мафиоти, още повече не обичат да има промени в свещената им крава – Конституцията. През 1990 те затова я създадоха обтекаема и заложиха капани - за да саботират нормалното развитие на страната и да плетат своята кошница. Правят го вече над 30 години, а сега усещат заплаха някои удобни конституционни инструменти да им се изплъзнат от ръцете.
В интерес на истината, граждани, аз също имам забележки и по бюджета, и по конституционните промени. Всъщност, пряко по бюджета не толкова - не съм сведущ по тази материя, за да я коментирам с нужната увереност. Има обаче проблеми с редица закони, свързани с бюджетната тема, които засягат монополното положение на цели сектори в страната.
Българските банки например, вместо като всички нормални банки да работят с лихвите, включително да се издържат от тях, имат неограничени права да взимат такси. И ги взимат, имам чувството, че ме таксуват всяка сутрин, щом си обуя чехлите. Отстрани погледнато, банковата ни система е стабилна, печели, плаща чинно солидни данъци на държавата и всички са доволни. Но тази система е чурук и това се вижда от годишните банкови баланси, където печалбите от такси са ненормално голям процент. Тоест, системата се крепи на директна кражба, гарантирана от монополното положение на сектора и от държавната подкрепа, която той получава, за да изглежда стабилен.
Друго безумие е свързано с „ВиК“ и пълното нарушение на конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост. Визирам възможността, дадена на водния монополист от Парламента, да се разпорежда с личната собственост на всеки български гражданин под формата на водомер. Да, водомерът си е мой, аз съм го купил и съм платил за монтажа - за да може „ВиК“ да отчита използваната вода и да ме таксува. Това само по себе си не е ОК, но има и по-лошо - „според закона“, на всеки десет години монополистът ме задължава да купя и монтирам нов водомер. Значи – „ВиК“ ми влиза в къщата и се разпорежда. Ми те утре ще започнат да ми казват и с жена ми какво да правим в леглото, бе, граждани.
Този закон със сигурност е в тотално нарушение на Конституцията, така че добре е тъй нареченият омбудсман да вземе мерки. А още по-добре депутатите да решат въпроса директно, като накарат „ВиК“ да купят и монтират у всеки потребител електронни водомери и веднъж завинаги да свърши цялата драма. Така направи Енергото и вече години наред спокоен и здрав сън имам откъм тази посока.
Ама много било скъпо „ВиК“ да подмени водомерите – вика мой приятел от върха на местния воден монополист. Само че, викам, аз не съм длъжен да ви мисля дали имате пари - точно както вие изобщо не ме мислите аз имам ли.
Колкото до конституционните промени, смятам, че част от сегашните предложения са недостатъчно категорични и след време ще се наложи отново да се занимаваме с тях. Например служебният кабинет като инструмент трябваше тотално да бъде изхвърлен от системата на властта, а не да се въвеждат компромисни ограничения. Питам се също
какво продължава да прави прокуратурата в съдебната система
И ако тя е там, то защо адвокатурата не е, по логика и тя би трябвало да бъде „част от съдебната система“ и да има думата, нали.
Толкова е просто – независими трябва да бъдат само съдиите и съдилищата, наистина независими, защитени и прочие. Оттам нататък имаме две страни – защитата представя интересите на клиента, обвинението – на държавата, тоест, прокуратурата трябва да е към изпълнителната власт. Може в тази рамка да има някаква автономия, но не повече, тя не трябва да има дори минимална възможност да кадрува в самия съд или да налага там каквито и да било други решения. Докато това не се оправи, всички промени са половинчати – и, колкото и да ги ограничаваме, винаги ще имаме главни прокурори, които своеволничат.
Та такива ми ти неправилни работи, граждани – и мисля, че съм прав.
Не е прав обаче Герхард Карнер, австрийски министър на вътрешните работи, по темата за България и Румъния в Шенген. От една страна – похвално, Австрия най-после скланя да направим първа реална стъпка с тъй наречения „въздушен Шенген“, тоест, когато пътуваме със самолет, да не подлежим на гранични проверки в ЕС. Добро според мен е и едното австрийското условие, свързано с темата - ЕС експертно и финансово да вземе мерки за засилване охраната по външната за съюза българска и румънска граница. ОК, но второто условие е безумно - откъде накъде му хрумна на въпросния Карнер да поиска
България да приеме „бежанци“, приоритетно от Сирия и Афганистан,
нямам идея, а и не мога да се сетя, колкото и да се напъвам. Това е голям парадокс - вместо да пазим външните граници на ЕС от навлеци, поставя ни се изискване да приемем навлеци.
Да, може да звучи политически некоректно, но съм сигурен, че австрийският вътрешен министър е наясно със ситуацията и перспективите – Европа е длъжна да ограничи тотално приема на тъй наречените „бежанци“ откъдето и да било, ако иска да оцелее като демократична и свободна общност. Защото в това отношение вече има признаци, че сме стъпили на наклонената плоскост.
А в допълнение пък самата Австрия – особено в лицето на нейния компетентен вътрешен министър - трябва да заработи малко по-сериозно по линия на руския шпионаж, щото дори аз знам, че той много обича Виена било като център за подготовка на операции, било като междинна спирка за укритие, било като гнездо за финансови операции в цяла Европа.
Така, де, не само австрийците могат да имат претенции към нас, и ний към тях можем да предявим -особено сега, като бутнем МОЧА и по този начин символично изритаме окупатора от страната и сърцата си.
Някак като се замисля обаче, зад всичко казано май все пак прозира някаква си Полина, полегнала на поляни. Или се лъжа?