Представям си как подготвям някаква антология на световната поезия и ми се обажда министърът на културата. „Слушай, пич – вика – имаме постановление, според което половината от представените в книгата поети, без значение от нивото на поезията им, задължително трябва да бъдат българи!”
Какво смятате, че ще му отговоря аз?
Познахте, първо ще му обясня кротко, че качеството на поезията не зависи от националност, етнос, религия или пол. Второ, че той не е министър, за да командва българската култура, а да служи на културата на българите. И трето, че така ограничава не мен, а всички българи в достъпа им до поетични имена и думи, които може би не са чували и чели досега, като вместо това им пробутва за поети пълни лаици, повечето от които дарени със скромен талантец и провинциално мислене.
Чак след това ще тегля на министъра и едно вековно, красиво българско сквернословие, взето директно от съкровищницата на народната памет.
Не се заблуждавайте обаче, казаното тук за поезията се отнася и до всеки друг продукт на пазара, включително доматите и краставиците. Затова идеята на земеделското министерство 50 на сто от всяка група стоки, предлагани в големите търговски вериги, да бъде задължително българско производство, наистина заслужава да се окачестви като
напълно идиотска
Как това ще се реализира за групата стоки „цитрусови плодове” например, акълът ми не стига. Или за онази група, наречена „сини сирена”, която така предпочитам за мезе на червеното вино, но която, пусто, не се въди по нашите земи. Същото се отнася до разните му там скариди, морски дарове, сьомги и други, които, кой знае защо, отказват да плуват из българските три морета и тихите, бели Дунави. Напук, вероятно, на умния министър на земеделието и още по-умните му чиновници.
Но да се върнем на доматите. Сега в магазина обикновено имам избор между испански, италиански, турски, гръцки, македонски, нидерландски и български домати – различно качество, различни цени, всеки клиент се справя според вкуса и джоба си. Българските не са най-доброто качество – ще станат такива, чак когато излезе летният розов домат и тогава наистина ще го пазарувам всеки ден. Сега обаче не искам.
Не искам, бе, г-жо министър!
Искам си възможността да избирам!
И не ме убеждавайте, че чуждите домати имали пластмасов вкус, а българските не. И че тези от Турция имали пестициди три пъти над нормата – сякаш българските нямат. Или че цената на българските е по-ниска при сравнимо качество, защото изобщо не е така.
Цените на вносните и българските домати могат да се сравнят реално, чак след като се сметнат и приспаднат всички мита, такси, транспортни разходи, складов престой и прочие на вносната продукция. Нашето министерство това не го прави обаче, защото ще лъсне отдавна известният факт, че българското земеделско производство, което е за вътрешна консумация е доста скъпо, но за сметка на това - не особено качествено.
Да не говорим, че в идеята на земеделското министерство има сериозен логистичен проблем. Как големите вериги всеки ден ще водят преговори за количества и цени със стотици и стотици дребни български производители, половината от които не могат да се подпишат, другата половина произвеждат по 10 кила криви краставици на седмица, а третата половина не искат изобщо да продават на веригите, защото тогава ще трябва да плащат и данъци.
Всички тези половини български производители заедно пък, насред щурата епидемия от коронавирус, вероятно ще се скупчват на тълпи, за да водят преговори с веригите и до си докарат стоката в приемателните пунктове. Освен онези от тях, чиито символичен „Москвич” постоянно закъсва и трябва самите вериги да им ходят на крака, за да прибират безценната им стока.
Това не е пазар, бе, г-жо министър, това е антипазар!
Ама трябва да защитим българския земеделски производител в условията на криза – убеждават ни.
И защо? Някой да се е загрижил за защитата на българския поет? На българския журналист на свободна практика? На българския художник?
Те как оцеляват?
Питам, защото май твърде отдавна сме забравили, че след кризата домати можем да внесем отвсякъде, дето се вика, една година можем да минем и изобщо без домати - обаче поети и художници няма откъде да си внесем.
Това не е призив да подпомагаме творците, аз винаги твърдо съм вярвал – и близо 40 години практикувам вярата си - че тези хора трябва да се оправят някак си, щом са се нагърбили с тежката духовна работа, която извира от самата душа.
Но това е призив да не се лигавим с показна грижа за „производителите”, само защото са „български”. Крайно време е самите земеделци например да вземат най-после мерки за собственото си оцеляване и възход, а не да живеят и работят, както са го правили прадедите им по времето на цар Калоян. Или бащите им по времето на „развития” социализъм.
Могат например да се научат най-после, че доброволното и умно сдружаване в кооперации, които им продава доматите на едро или – още по-добре – прави кетчуп и с него залива американския пазар, е по-добро решение, отколкото да се оплакват всеки поотделно пред портите на държавната хазна, че кризата ги е засегнала и някой трябва да ги подпомогне. Кооперациите не са социализъм, а важен елемент от модерните принципи за производство и търговия със земеделска продукция. Точно обратното е социализъм – да се чака на
подаяния от държавата
Добра идея е също българските производители сериозно да подобрят качеството на продукцията си, за да е тя реално конкурентноспособна. Защото това, което се вижда през последните 30-ина години е, че поляците се научиха да произвеждат домати, а ние се отучихме.
Именно за да стимулира тези и други подобни процеси в отрасъла съществува земеделското министерство в България – не за да въвежда антипазарни механизми, които ще разрушат самата тъкан на нещо добро, което е постигнато.
Както виждаме, търговската мрежа в страната, и то най-вероятно точно заради стабилността и порядъка, създадени покрай големите вериги, в момент на криза показа добра устойчивост, прояви гъвкавост и не само не позволи да се развият панически тенденции в обществото, но и поддържа вече втори месец конкурентен пазар без липси и ограничения.
Сега искаме да срутим тази крехка постройка, като ѝ наложим изкуствени, абсолютно непазарни задължения и ограничения, родени в главите на малоумници, които май мислят повече за политическия си имидж пред „българските производители”, а не за реалната българска икономика и благоденствието на българите.
Много моля това да не се случва!
Твърде глупаво е, а и тази игра вече сме я играли – резултатът е винаги негативен за всички участници.