Денко Малевски*
Някои хора не разбират, че всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти.
Германският министър на външните работи Бербок сподели мнението си с македонския външен министър Муцунски, че ветото трябва да бъде изключено от процеса на вземане на решения за приемане в ЕС, но това не променя факта, че ветото съществува днес. След това Бербок посъветва да не гледаме на единодушието при вземането на решения в ЕС като на несправедливост, а като на начин за вземане на решения. С други думи, като факт.
Чуваме едно и също предупреждение
от всички страни, от независимостта до днес.
Преди 32 години, през 1992 г., на заседание на Конференцията за Югославия словенският президент Кучан предаде на нашия президент това, което лорд Карингтън му е казал в частен разговор. Започнал с "горкият ми стар приятел Глигоров", след което добавил, че не знае как ще се реши проблемът с Гърция. Добавил, че лично той е в много трудна ситуация, след като комисията Бадентер пише в правното си становище, че Македония и Словения отговарят на условията за признаване от ЕК, но признати остават само Словения и Хърватия. Карингът обяснил, че правният принцип влиза в противоречие с принципа на единодушие при вземането на решения на ЕК. И точка.
Лично лордът много съжалявал и според него не трябвало да бъде така, но нямало как да се избяга от факта, наречен единодушие. Морално възпитание: в международната политика
не можете да плачете колко несправедлив е този факт, вие го приемате
и с оглед на това, а не според вашето мнение, формулирате външната политика.
Хареса ли ми първото вето след правното становище на "комисията Бадентер" на Конференцията за Югославия, в което вложихме толкова много усилия? Разбира се, че не. Исках правото и справедливостта да триумфират, но политиката, водена от интереси, победи. Оттук и моето мнение, че външната политика на Македония трябва да бъде формулирана съобразно този факт и изисква компромис. Приказките, че ще променим фактите, които не ни устройват, само ако хората гласуват за нас, слушаме от десетилетия. С такива мисли в главата, в очакване на по-добри времена, когато няма да има вето,
пропуснахме "златните години" на ЕС и Европа.
Дочакахме след руската агресия срещу Украйна да видим на дело превъзходството на политиката на силата над правото. Фактът, че днес имаме симпатии и разбиране сред останалите 26 членки на Съюза, както казва новият премиер след посещението си в Берлин, не променя факта, че няма как да бъде взето решение "без един член". Още в началото на 90-те години имашее големи, дори огромни симпатии към нас, но това не реши проблема с членството ни в НАТО и ЕС - организации, които вземат решения с консенсус.
Откъде идва този отказ да се изправим пред фактите?
Ребека Уест, англичанка, пътеписец от миналия век, в книгата си "Черно агне и сив сокол" пише за нас, балканците, че приемаме фактите само когато са в наша полза и нищо друго. Това ли е същото психическо състояние и при нас днес, което прави мнението за несправедливостта на ветото по-силно от факта, че така се взимат решенията в ЕС? /БГНЕС
......
*Денко Малевски e първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малевски призоваваше публично за бързото му разрешаване. През 2018 г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Тогавашният президент Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства".
Малевски е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Анализът му е публикуван в „Либертас” със заглавие "Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти".