Андрей Пионтковски, Каспаров.Ру
През последните няколко дни бяха изказани много противоречиви версии относно драматичните събития в Русия на 23-24 юни.
Редакторите на Kasparov.Ru ме поканиха да изразя своята гледна точка. Приех с удоволствие, още повече че вече го направих преди около месец с текст, с визионерското заглавие „Денят на Пригожин“. И този фрагмент в буквалния смисъл е релевантен към настоящия момент.
На 28.05.2023 г. Путин загуби контрол над конфликта между ЧВК „Вагнер“ и Министерството на отбраната, който той съзнателно създаде преди година, за да обвини генералите за поражението в отприщената от него (Путин) война. Днес Пригожин изпълнява НЕГОВАТА поръчка. Дори само защото със своя зверски инстинкт осъзнава, че това е неизгодно за него. Нито като бизнесмен, нито като лидер на банда.
И не става въпрос за случайно подхвърлена от него ремарка за щастливия дядо, пълен егоцентрик. Трябва да сте абсолютни ексцентрици, за да не чуете какво точно бръщолеви и крещи из града и по света този харизматичен персонаж, доста характерен за острите обрати в историята на Русия.
„НЕ НИЕ измислихме (и кой точно, чудя се ?!) тази специална операция и отприщихме безмозъчната педерастична братоубийствена война. НЕ НИЕ грубо газихме с ботуши по цялата територия на Украйна. НЕ НИЕ бяхме прецакани край Киев, Суми, Чернигов, Харков, Херсон.
НИЕ дойдохме да спасим Родината, когата бяхме призовани. НИЕ освободихме Артемовск и МО трябва да прозре това. Шойгу и Герасимов трябва да бъдат разстреляни. Или ще ги обесим на Червения площад.
Децата на елита затръстяват, а децата на обикновените хора – отиват в траповете, разкъсани на парчета. Както през 1917 г., когато всичко завърши с революция. Войниците ще се разправят с тези, които ги хвърлиха в тази трагедия. Ще настъпи Вартоломеевата нощ."
Украинците ще възстановят границите си до 2014 г. и ще го направят лесно
Разпространяването на последните гръмки речи на Пригожин не е по заповед на Путин, а ефективно реализирана многостранна хибридна операция, която има за цел да подготви населението на Руската федерация за неизбежно поражение във войната (връщане на Русия в границите от 1991 г.). „Човекът от народа” Пригожин е изключително добър избор за фронтмен на тази операция. Но се извършва от една група хора, които разполагат с не по-малко власт и финансов ресурс, с които разполага Пригожин. Тяхната цел е да запазят властта и огромната собственост (която имат в страната) след поражението на Русия във войната. Нещо повече, те дори ще се увеличат в резултат на престъпно преразпределение на имуществото на националните предатели, които вече са нарочени за виновници за бъдещото поражение. Затова пугачовско-ленинските призиви на Пригожин „да одерем кожите на изедниците“ на Рубльовка, не са случайни. Дране на кожи със сигурност ще има, но не стихийно, а изключително според списъка, одобрен предварително от Комитета за национално спасение. Между другото, имението, в което живее семейство на Пригожин в Санкт Петербург, не отстъпва с безвкусния си лукс на най-предизвикателните модели на Рубльов.
На Пригожин му е поверено да играе решаваща роля в цялата тази операция
30-те милиона руски наборници ще посрещнат с облекчение и дълбоко чувство на задоволство първия указ на новото правителство - отмяната на указа на Путин за мобилизацията - и завинаги ще останат негови горещи поддръжници. Няма проблеми с тях. Но около 10-15% от населението – убедени Z-патриоти, са истински шибани руски фашисти. Как могат да приемат идеята за поражение и в същото време да запазят властта? В това именно е незаменим Пригожин. Цялото това полупрестъпно племе вижда в него себе си, ентусиазирано приема антиелитарното мислене на бандита-милиардер, жадно поглъщайки неговата настояща истина. И тази Истина тактично и внимателно ги приближава до идеята за капитулацията. И накрая той тържествено ще им обяви, че публичната екзекуция на предателите на родината Шойгу и Герасимов е историческа победа на руския дух в нашата Трета отечествена война срещу нападението на 60 държави: англосаксонците и техните сателити. Ние спасихме Родината си. И слава Богу, до ядрени оръжия не се стигна. Така колективният Пригожин ще успее да успокои собственото си население и не на последно място Запада. Неговата много разбираема постоянна антиядрена реторика е първият външнополитически сигнал към „новото“ руско правителство (urbi et orbi)
И така, за кого или по-скоро с кого работи Пригожин?
Първото предположение е кандидатурата на Юрий Ковалчук, най-близкият приятел на Путин, неговият геополитически гуру, вдъхновил владетеля в този дързък план - да преобърне световната история с едно хвърляне на зара - да отмъсти на Запада за поражението на СССР през Трета световна война (студена). Сега, когато големият план на Ковалчук се провали, е напълно безсмислено да се стремим към някакви малки парчета земя от украинска територия. А "приятелят" Путин за него вече не е свещеният инструмент, чрез който да бъде унищожен омразния Запад.
Да, Ковалчук ще се окаже незаменим, когато трябва да убеди Путин да подпише указа за собствената си оставка.
Но за първите роли са нужни фигури, които са още по-решителни, способни директно да дават заповеди на правоприлагащите органи. Освен това операцията изглежда навлиза в практическата си, решителна фаза.
Вижда се един колективен актьор, който бих нарекъл ГКГБ – дълбокото КГБ
Очевидно сега ДКГБ се стреми да установи контрол върху армията и най-вече върху нейните ключови структури за поддържане на властта. Пригожин вече обяви имената на генерал от армията и генерал-полковник, които са предвидени за длъжностите министър на отбраната и началник на Генералния щаб.
Ххх
На 23-24 юни Партията на почетната капитулация (ППК) проведе много активно мероприятие. Руската държава изглеждаше в очите на собственото си население и външния свят като класическа провалена държава. Апотеоз на тази операция беше овладяването от углавния престъпник и без нито един изстрел (и дори без съпротива) на щаба на Южния военен окръг и раболепното поведение на двама генерал-лейтенанти, които ръководеха войната в Украйна от този щаб. При все, че охраната на щаба не изпълни дълга си, генералите трябваше лично да застрелят Пригожин със служебното си оръжие, а не да разговарят с него на пейка.
През тези 2 дни ППК реши две важни за себе си задачи.
Първо, тя изплаши до смърт Путин, който дори избяга за известно време от Москва в своята малка родина. Щастливият дядо установил, че няма нито верни служители по сигурността, нито народ, които да го обича. Жителите на Ростов изпратиха вагнеровците като герои, след като Путин ги нападна като предатели на Родината.
Второ, всеки руснак окончателно се убеди, че такава държава трябва да излезе от войната с Украйна възможно най-скоро.
Тогава защо Пригожин не превзе Москва?
И защо му е? Всички цели на активното му мероприятие вече са постигнати. Лидерите на ППК няма да тръгнат по кабинетите в Кремъл заради труповете на офицери от личната охрана на Путин. В тях ще влязат сериозни и уважавани хора в изпълнение на действащи законни укази на временно изпълняващия президент но Русия Мишустин.
Но какво да кажем за личната безопасност на самия Пригожин? И какви проблеми произтичат от това? Разбира се, той не вярва на нито една дума на паталогичните лъжци Путин и Лукашенко. Гаранции за неприкосновеност за предишния период му дадоха съвсем други хора. Сред тях може би е много обещаващия млад политик Алексей Дюмин. Единственият губернатор на Централна Русия, между другото, който не направи видео, като онези, изобличаващи Пригожин.
Превод: Faktor.bg