Диана Димитрова, кандидат за кмет на София и общински съветник, издигната от БЗНС
Днес вече е ясно, че Манолова изгради фалшивия си блясък на гърба на протестиращите майки, инициирайки неработещ закон. Софиянци отново ще бъдем лидери на добрите промени!
Законът на Мая Манолова и целият й старателно граден образ на застъпник на протестиращите майки рухва от практиките и вредите, които същият този закон поражда днес. Вместо да облекчат тежкото положение на родителите на деца с увреждания, юридическите текстове създават мрежи от нови бюрократични спънки без мисъл за човека.
Битката за справедливост на майките беше опорочена от личния интерес на Манолова да блесне като техен застъпник. Закон, правен без мисъл за нуждаещите се. Закон, обслужващ обществения рейтинг на бившия омбудсман, която, макар че два мандата участваше в законодателната власт, не предприе никакви инициативи в защита на хората с увреждания.
Ролята й на омбудсман и компетенциите й на юрист са компрометирани от тежестите и неуредиците, породени от закона. Сега ние, отново в качеството си на потърпевши, трябва да се борим със системата, докато Манолова превзема властта на крилете на измисления си образ.
Като кандидат за кмет на София и като майка с активна социална позиция през годините отговорно твърдя:
Приетият Закон за личната помощ, който е в сила от 01.01.2019г., не може да функционира в полза на хората с увреждания, докато в основните му постановки е отредена ръководна роля на ТЕЛК. В Преходните и заключителни разпоредби се уточнява:
„§ 3. До 31 декември 2020 г. ползвателите на лична помощ са:
1. хората с право на чужда помощ с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност;
2. децата с право на чужда помощ с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност;
3. децата без право на чужда помощ с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност.“
Това, първо, е възрастова дискриминация. Абсурдно и нехуманно е да се приеме, че до 18 години човек има нужда от чужда помощ, а след рождения му ден вече няма.
И второ, нуждата от чужда помощ на много хора с увреждания, особено на тези с ментални проблеми, не се преценява адекватно. Оценката на такъв тип „НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ“ не може да бъде критерий за определяне на възможността за получаване на лична помощ.
Какво се случва например, ако степента на увреждане, установена от ТЕЛК, е 88%? Във връзка с това трябва да се премахне ограничението на параграф 3, защото видът и степента на увреждане или на трайно намалена работоспособност при мнозина саод 90 на сто, но те не могат да се справят без лична помощ. В такъв смисъл може да се твърди, че в този си вид новият закон не подобрява с нищо досегашното положение на хората с увреждания.
Не става ясно и как точно се борим с „фалшивите ТЕЛК-ове“, което е основната причина за недостига на средства за истински нуждаещите се. Ето защо съм твърдо убедена, че е редно и необходимо по-голяма група от хората с увреждания да получат право на индивидуални оценки на потребностите им от лична помощ.
Преди няколко години направихме подписка, с която настоявахме помощта да бъде една и да не сме принудени всеки месец да отчитаме по колко часа сме гледали децата си. Да бъде обединена и да не подаваме хиляди заявления. В резултат беше приет чл. 8д, ал. 5, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца. С новия Закон за личната помощ обаче отново сумата се разделя - отказваме се от нея, за да я получим под формата на заплащане за асистент. В края на краищата се стига дотам, че се взима от единия ни джоб и се премества в другия. С какво това подобрява качеството на живот на лицата с увреждания?
Ние отново сме готови да се организираме и да поискаме добри и полезни решения за тази група хора. Промяната започва от София! Категоричното ни желание и намерение е да изградим хуманна общност, в която местната власт служи на Човека, а централната е подчинена на обществените интереси.
Като общественик и кандидат за кмет от БЗНС продължавам битката срещу елита на задкулисието, срещу неправдите във властта. По този път намерих много съмишленици, а в хода на кампанията числеността им непрестанно се увеличава. Заедно можем да поставим добрите обществени начала.
В този смисъл аз, екипът ми и поддържащите ме граждани започваме подписка за отмяна на параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за личната помощ. Същевременно настояваме за промени в Закона, водещи до разширяване на групата от хора с увреждания над 18 години, които да имат възможност да кандидатстват за такава помощ.
Готови сме да дискутираме с всички засегнати от закона страни предложения и проблеми по темата.
***
Диана Димитрова е кандидат за кмет на София и общински съветник, издигната от БЗНС.
Родена е в София, икономист по образование. Има две магистратури и собствена счетоводна компания.
Основател и председател на сдружение „Достоен Живот на Деца и Младежи с интелектуална недостатъчност“ Сдружението реализира благотворителни програми за езда на деца с увреждане, арт терапии, коледни тържества, музикотерапии. Осигуряват и даряват рехабилитационно оборудване на логопедични и рехбилитационни центрове за деца с увреждане. Организират лагер в гр.Несебър за деца с увреждане и придружител, абсолютно безплатен за децата.
Със съпруга си Владимир отглеждат Кристиян (дете с увреждания) и помагат на много семейства да преодоляват трудностите.
Преди месеци Д. Димитрова беше лидер в инициатива, разпалена от общественото недоволство в кв. Красно село. Там на бул. „Цар Борис ІІІ“, след като многократно ставаха произшествия, и то с жертви, общността се организира в протестни действия и принуди общината да постави повдигната пешеходна пътека и знаци за ограничение на скоростта. Сега колите намаляват скоростта и рисковете от катастрофи са намалени.