Изселниците от България са по-скоро републиканци с проевропейска предразположеност, а това може да са гласове за Републиканската народна партия на г-н Кълъчдароглу
Шансовете на опозицията са много по-големи – могат да спечелят и президентския пост и мнозинство в парламента, казва в специално интервю за Faktor.bg дипломатът, който живее в Париж
Интервю на Стойко Стоянов
Посланик Алтай Ченгизер е бил председател на Генералната конференция на ЮНЕСКО (2019-2021 г.) и бивш посланик на Турция в Душанбе, Дъблин, и постоянен представител към ЮНЕСКО. Работил е и като заместник-постоянен представител на Турция към ООН в Ню Йорк. Завършил е Босфорския университет и има магистърска степен по международна история от LSE. Между 2007 и 2009 г. е член на Центъра за международни отношения Weatherhead към Харвардския университет. Той е запален изследовател на историята, както и на теми за голямата стратегия и международните отношения. Публикува на турски и английски език. Най-новата му книга "Зачатъчно осъзнаване: Първата световна война и краят на Османската империя" е публикувана в Лондон през февруари 2022 г. Тази книга съдържа различни глави, които биха могли да представляват интерес и за българската аудитория.
- Г-н Ченгизер, Турция е пред исторически избори на 14 май, освен президент ще бъде избрано и ново Народно събрание. По какъв път ще поеме страната след тези избори, да очакваме ли промяна?
- Няма съмнение, че изборите на 14 май са с исторически характер. Много е вероятно да очакваме промяна в цялата политическа структура. Има много фактори, които би трябвало да ни доведат до този извод. Да започнем с това, че сегашното правителство е на власт вече повече от двадесет години. Налице е, меко казано, нещо, което може да се нарече "умора на метала". След това е налице много високата инфлация, която лиши средната класа от нейната покупателна способност. Последното земетресение разкри степента на дезорганизация, дори на корупция. Това са едни от многото реални фактори, които се противопоставят на преизбирането на г-н Ердоган, както и на подновеното мнозинство на неговата партия в Народното събрание. От друга страна, г-н Ердоган все още се държи на харизмата си и се радва на пълна власт, що се отнася до предимствата, произтичащи от това, че е на власт. Ако настъпи промяна, може да се очаква, че Турция ще се насочи към постигане на по-добри нива на демократизация, като по този начин ще обърне лицето си обратно към Европа и ще заеме по-примирителна позиция във външните си отношения.
- Целите на Ердоган са ясни – запазване на властта и на системата на президентската република. Но опозицията, представлявана от шесторната маса, извежда като стратегическа своя цел не толкова спечелването на президентския пост, а постигане на мнозинство в парламента, за да се възстанови парламентарната демокрация и формата на парламентарно управление на Турция - това ли е верният път?
- Напротив. Приоритетът на опозицията е двоен: Те искат да спечелят председателството и да постигнат ясно мнозинство в парламента, и двете. Двете цели са тясно свързани помежду си, всъщност наистина са двете страни на една и съща монета. Постигането на мнозинство в парламента изглежда по-лесно. Истинският и по-определящ въпрос обаче е кой ще бъде следващият президент. Напоследък виждаме, че опозицията е по-здрава, по-добре координирана и по-уверена. Междувременно в Турция пристигнаха между 5 и 7 милиона бежанци, което още повече натоварва крехката ѝ икономика. Турският електорат е много против този огромен приток на бежанци. Това също ще изиграе важна роля.
- Как оценявате шансовете на опозицията, постижими ли са целите й, има ли критична кемалистка маса в турското обществото за тези реформи?
- Шансовете на опозицията са много по-големи. Мисля, че целите ѝ са постижими, но те трябва да могат да покажат сериозно пълен и добре съставен фронт. В противен случай ще бъдат подложени на постоянни обвинения от страна на г-н Ердоган, които ще ги представят като некомпетентни, неорганизирани и в неведение какво трябва да правят. През последните години турците преоткриха Ататюрк. Те представляват масите. Това обаче не е същото като при кемалистите от друга епоха. Идеята тук е, че турците преоткриха вечно присъстващите ценности, присъщи на кемалистката доктрина, като на първо място са секуларизмът, засилената демокрация и принципът да не се намесват във вътрешните спорове в арабския свят.
- Четем най-различни социологически проучвания от Турция - прогнозите за потенциалния вот за Ердоган се разминават не с един и два процента, а с близо 20, как да си обясним това?
- Не мисля, че проучванията на общественото мнение показват голямо разминаване. Изглежда, че опозицията е водеща. Това може да е с 55+% или малко по-малко. Нито едно проучване на общественото мнение не показва, че правителствената партия води. Има много основни и надеждни агенции, които измерват общественото мнение, и това са тези, на които се позовавам по-горе.
- Има ли опасност при провал за Ердоган да не бъде признат вотът и да има крайни мерки, клонящи към диктатура?
- Не смятам, че вотът няма да бъде приет. Не предвиждам и крайни мерки. Според мен Турция има минало и такива практики са зад нея. Съществува много силно опозиционно движение. Мисля, че г-н Ердоган и неговите поддръжници са наясно с това. Те също така знаят какво може да отвърне на удара и да наруши собствената им кампания.
- Какви са настроенията на изселниците от България, ако имате лично мнение и наблюдения, повечето декларират, че са кемалисти?
- Изселниците от България са добре враснали в турската социална тъкан. Разбира се, могат да се срещнат различни нюанси, но това важи за всяка друга социална прослойка, навсякъде. Но като цяло турските изселници са по-скоро републиканци с проевропейска предразположеност. Това много добре може да се превърне в гласове за Републиканската народна партия на г-н Кълъчдароглу.
- Войната на Русия срещу Украйна оказва ли някакви последствия във вътрешната политика на Турция?
- Турците не разбират защо се води войната в Украйна и сърцата им наистина съчувстват както на руските, така и на украинските младежи, които умират в окопите и под бомбардировките. Те не разбират защо тези двама "братя" се борят помежду си до последно. Политиците и социолозите могат да приведат някои исторически и политически причини за случващото се. Но аз говоря за общото усещане на турските избиратели. Въпросът за Украйна не влияе на процеса на вземане на решения от избирателите.