Днес се прощаваме с проф. Ивайло Знеполски - философ, културолог, изкуствовед и филмов критик, университетски преподавател и политик. Той си отиде на 83 години, покосен от тежка болест. Смъртта му е настъпила в сряда вечерта, около 22:00 часа.
Учен от европейски ранг, проф. Знеполски бе живата връзка между България и най-видните европейски интелектуалци, с които поддържа близки отношения. Създател на „Дом на науките за човека“, той лично доведе в България забележителни учени и писатели, като Умберто Еко, Юрген Хабермас, Пол Рикьор, Жак Рьовел, Джовани Леви - списъкът е много дълъг, което реално е една огромна крачка в извеждането на българската наука от нейния провинциализъм.
Проф. Знеполски не само изследва, пише и преподава, но има много други приноси - „от първите значителни реформи в областта на културата (като министър на културата) до превръщането на бившите общежития на 4-ти километър в приветлив център на специалност „Културология“, с богата културологична библиотека
Изключително е делото на проф. Знеполски през последните години и то е свързано със създаването на Института за изследване на близкото минало, чиято голяма цел е да освети и осмисли комунистическото минало на България. Събра около себе си хора, които написаха и продължават да пишат истинската история на социализма - аргументирано, честно, безмилостно. Това е негова огромна заслуга към българското общество и към паметта на нацията.
Ето някои от посланията, които завеща на поколенията този изключителен човек и учен:
За света и демокрацията
„Съвременният свят не само е многополюсен, но и многовалентен. Различни неща протичат на различни нива и най-често се срещат, сблъскват, преплитат в живота на отделните индивиди, които трябва да ги разплетат, подредят, оценят. В зависимост от статуса на човека, от баланса, който самият той прави между условно очертаните тенденции, някои от векторите натежават. И в някои съзнания вероятно се самонасажда един напълно оправдан катастрофизъм, но в други съзнания доминира по-скоро чувството за справяне и за перспектива. Не можем да смятаме и да искаме да има единен образ, единна оценка на тази действителност. Само в медиите, чрез засилени акценти, едното може да натежи повече от другото. Но понеже се казва, че медиите се хранят преди всичко със скандала и лошите новини, не може да очакваме образът на нашето всекидневие в тяхното огледало да бъде добра новина.“
"Нещата стават все по-сложни. С годините става ясно колко сме незрели за демокрацията. Всичко се свежда до борбата на една група с друга. Нямаме и нормален парламентарен живот. Единствено се гледа да се окаля противникът. Намираме се в много важен момент, в който трябва да преосмислим демокрацията и как да я прилагаме. Нещата са много по-сложни от това, което се чува на улицата. Притеснен съм, че се чуват много деструктивни процеси – демокрацията се обръща срещу самата себе си. Демокрацията се практикува от улиците и излиза от границите си. Какво означава „гражданско неподчинение“ – че отменяме всички закони и не трябва да ги спазваме ли? Това е една деформация, което е общо дело. Това, което става е крайно нередно и деструктивно за страната".
За Църквата
„Аз мисля, че в БПЦ нещата са предрешени, защото за съжаление висшите ни духовници с много малко изключения са истински духовни фигури. Църковните битките се свиждат до материални интереси, до постове и апетит за власт. Виждаме една църква, през която е преминал ураганът на комунистическата власт. Тя беше сведена до някаква фолклорна форма на националното, оставена на изживяване, с затихващи функции. На владиците им беше раздаден по един богат манастир, в който те се чувстваха като дребни феодали, в един враждебен свят, който не ги интересува. Те нямаха никакви отговорности към паството, никакви амбиции да защитават нещо, да се борят за нещо, не дай си боже да се противопоставят на властта. Просто, като мнозина от нас, мислеха само да си осигурят един добър и спокоен живот. Този манталитет от времето на комунизма, се проявява много осезателно сега.“
За медиите
„Медиите, общо взето, успяват успешно да отразят хронологията на случващите се неща, но, за съжаление, доста рядко отиват в дълбочина да дадат интерпретации и да изяснят, да разберат какво се крие зад видимо случващото се. Нещо повече – видимо случващото се се представя като същественото, което, разбира се, води до известно объркване. Мисля, че и наложилата се позиция за обективност, особено в националните медии, се разминава малко със същността на разбирането на информацията като обективен процес. Обективността у нас се разбира обикновено като равнопоставеност на всички гласове, които се чуват в публичното пространство, и някакъв страх или колебание да не би да се вземе страна, да не би да се помисли, че медията по-скоро защитава единия лагер или другия лагер, което пречи да се установи йерархия на събитията и йерархия на ценностите – тоест не можем да разберем в един дебат дали единият има право, в какво се състои неговото право, в какво се състои грешката на другия, дали това, което важно за обществото, заслужава повече ефирно или друго време.“
Поклонението пред тленните останки на проф. Ивайло Знеполски е днес. Опелото ще се състои от 12:30 ч. в столичния храм „Св. Седмочисленици“, съобщиха от семейството му.
Поклон пред светлата му памет!