Христо Христов, desebg.com
Апелите трябва да бъдат към разума и отговорността на българите, а не са се насажда страх и паника”. Този „съвет” е на издигнатия от БСП президент Румен Радев от днес, като част от изявлението му по време на неговото посещение в завода за военна продукция „ЕМКО” в гр. Трявна.
От няколко дни той е в акция по активност, с която се опитва да минимизира негативите от предишните си неадекватни послания, но очевидно и това не му се отдава.
Защото апелът към това да не се насажда страх първо трябва да го отправи към самия себе си.
Не друг, а президентът Радев е този, който от самото начало на кризата развява плашилото на страха и то страх от глад и мизерия.
При това при пълни магазини и наличие на всички хранителни стоки от първа необходимост в цялата страна.
За разлика от икономическите катастрофи на БСП през 1990 г. с гладната Луканова зима и апокалиптичното управление на бившите комунисти с кабинета им Виденов през 1995-1997 г.
Катастрофи и глад, които помним противно на Румен Радев, който вероятно тогава е хвърчал в облаците, за да плаши днес с някакъв глад, който само на него се привижда.
Кризата с пандемията ясно показа, че имаме за президент човек, който нито е подготвен за кризи, нито е способен да ги решава, нито е адекватен за поста, който заема.
След днешното му изявление се разбира, че той е и късопаметен.
Защото в изявлението си от 3 април тази година Радев заплаши в прав текст:
„Гладът скоро може да надделее над страха и последствията може да са по-разрушителни от самия коронавирус.”
И добави, че „мизерията не е спасение от вируса”. Каква мизерия вижда президентът от резиденция „Бояна”, но очевидно отдавна не е стъпвал като простосмъртните хора в магазин.
На 7 април 2020 г. при посещението си в Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Пирогов” Румен Радев пак се заигра с глада:
„Да няма гладни хора, защото гладният човек ще излезе на улицата. Хората, които вземат тези решения са сити хора, но има много гладни. Заради това казвам: Не чакайте момента, в който гладът ще победи страха!“
Днес същият този човек, който не личи да е недохранен, но си позволява да прави дебелашки намеци, ни „предупреждава” да не се насажда страх и паника.
Във филма „Заразяване” от 2011 г. на режисьора Стивън Содърбърг, който предлага най-близкия до сегашната ситуация модел на развитие на една пандемия, героите в лентата си разменят реплика за бедственото положение в САЩ, отбелязвайки, че от съобразения за сигурност американският президент е изолиран в бункер.
Може би тази мярка е подходяща и за президента на БСП у нас, за да се спести на обществото политическото му празнословие.