Христо Христов
Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). В част 6 се разказва за организирането на партийно-държавната контрабанда по време на тоталитарното управление на БКП под опеката на Държавна сигурност. Повод за поредицата е позиция за репресивния апарат на БКП на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изречена публично неотдавна:
„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“
С тази оценка наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.
Чрез поредицата читателите могат да се запознаят с документалните факти и сами да преценят дали България тогава е била като нормалните държави „от Бангладеш до Бурунди и най-развитите“, както е убеден Васил Терзиев и дали тогавашните „специални служби“ са се грижили „за интереса на държавата“, както той твърди.
Поредицата е адресирана и до лидерите на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, очевидно съгласявайки се с него. Те вече показаха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични ценности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на БКП.
Контрабанда под партийно-държавна закрила
„Ако по принцип ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа.“
Цитатът е от строго секретна справка на Второ управление (контраразузнаването) на Комитета за държавна сигурност (КДС), отнасяща се до „Контрабандната търговия, вършена от държавно стопанско предприятие (ДСП) „Тексим“, ДСП „Булет“ и някои други търговски централи“. Годината е 1966.
Съдържанието на този документ позволява да се проследят началните стъпки в политиката на БКП за използване на напълно незаконна дейност, каквато е контрабандата, за партийни цели. Тази политика не само нарушава международните норми, но поставя ДС над законите. Всичко това се прави само с една цел – партийната върхушка да контролира незаконна дейност за милиони долари.
Моделът е възприет, усъвършенстван и работи безотказно в продължение на 30 години от управлението на БКП. След промените контрабандата, извършвана до 1990 г. от ДС в полза на партията, става мощен генератор на нова престъпност, захранва черни партийни каси и е източник на бързо и незаконно забогатяване. С част от милионите от този основен стълб в сивата икономика, характерен за всички години след 1989 г., се купуват политически индулгенции и чадъри, корумпират се МВР, митниците, съдебната власт.
Не е за учудване, че в средата на 60-те години контрабандата е приета като принцип от висшето партийно ръководство и става негов характерен белег на управление. Докато в демократичните и правови държави тази незаконна дейност се извършва от отделни престъпни лица и се преследва и наказва от закона, в НРБ държавата в лицето на управляващата БКП и нейните правителства – от това на Тодор Живков до кабинетите на Андрей Луканов – я ръководят, защитават и контролират.
След продажбата на злато и оръжие в опитите да се извлекат допълнителни валутни печалби за закрепване на несигурното икономическо положение контрабандната търговия се утвърждава като нов източник на валутни средства. Нейният престъпен характер обаче няма нищо общо не само с принципите на пазарната икономика, но и с постановките на социалистическото планово стопанство.
Второ управление на ДС и държавната контрабанда
Контрабандните сделки на търговските централи като „Тексим“ и „Булет“ не остават тайна за Държавна сигурност не само защото нейни служители активно участват в извършването ѝ, но и защото определени нейни структури отговарят за контрола върху външнотърговските предприятия. Така например още през 1960 към Второ управление на ДС е обособен Пети отдел и едно от неговите отделения отговаря за външната търговия.
През 1963 г. при утвърждаването на новата структура на контраразузнавателното управление на ДС тази дейност преминава към отделение „Външна търговия и търговия от капиталистическите страни“ на Втори отдел „Чужденци“. Към същото управление съществува Шести отдел, „Икономически“, който отговаря за различните отрасли на икономиката, както и за държавните институции по това направление. Самостоятелни отдели са Седми – „Транспортен“, и Девети – КПП, в чието полезрение са валутните операции и митниците.
Впоследствие структурата на Второ управление, издигнато през 1969 г. в главно, многократно се променя, но винаги съществува оперативно звено, което отговаря за външната търговия и за икономическия сектор. През 1986 ЦК на БКП извежда цялостния контрол върху икономиката, като обособява ново самостоятелно управление в ДС – Четвърто управление (икономическо). То ще играе важна роля в осъществяването на операциите по т.нар. скрит транзит до началото на 1990 г.
Началото на държавната контрабанда
В средата на 60-те години „Тексим“ и „Булет“ лесно се изкушават от икономическата свобода, която партията им дава. Привлечени от бързата и лесна печалба във валута, те започват да организират контрабандата на всякакви стоки. Архивните документи, запазени в МВР, показват, че в началото е нелегалната търговия с часовници от Швейцария за Турция.
Посредник е офицер от инженерното управление към МВТ, а контрабандната сделка се сключва с договор (!) между „Тексим“ и фирмата „Арис-Жужу“ – Бейрут, на ливанския търговец Мохамед Арис и съдружника му Гаази Жужу.
Часовниците се изнасят от Цюрих от търговски представител на „Тексим“ (най-малко две пратки месечно по 10 000 броя) със самолет на адрес „Софийска митница – транзит“. Под контрола на „Тексим“ пратките се приемат, поставят се в тайници на специален автомобил и се извозват за Турция през ГКПП Капитан Андреево.
Второ управление на КДС докладва, че по мрежата контрабандата се осъществява от членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Управление „Гранични войски“ и бивши оперативни работници от КДС.
Преди да пристъпи към реализирането на контрабандните сделки, „ръководството на „Тексим“ е получило разрешение от другаря Лъчезар Аврамов (министър на външната търговия, б.а.) и съгласие за съдействие по линия на Държавна сигурност от другаря Григор Шопов (зам.-министър на вътрешните работи, б.а.)“.
След контрабандата на часовници идва ред на контрабандата на пистолети, кафе и други стоки чрез турски и сирийски контрабандисти. Второ управление на КДС установява, че същата дейност се практикува и от ДСП „Булет“, от Инженерното управление при МВТ, ДСП „Деспред“ и ДСП „Родопа“. Изводите са:
с контрабанда се занимават много централи и дейността не е запазена в тайна;
чужденците, с които се контрабандира, знаят търговските централи, които се занимават с този вид дейност и какви артикули контрабандират; така например Жужу сам предлага, ако НРБ иска да печели повече, да обедини контрабандата на едно място и тогава, както той се изразява, „колкото поискате комисиона, ние толкова ще ви дадем, защото няма конкуренция“; в конкуренцията помежду си чужденците контрабандисти, при положение че се познават, има опасност да се издават на турската полиция и да злепоставят страната;
чужденците контрабандисти са приемани в централите; ако между тях има чужда агентура, могат лесно да ни разузнават
не е добре зашифрована пристигащата стока на аерогара София, на КПП Капитан Андреево и на пристанищата във Варна и Бургас, където почти всички служители знаят за това;
не е добре зашифрована и работата при съпровождането на колите до границата. На Капитан Андреево почти всички служители знаят, че се контрабандират стоки – пистолети и часовници; те познават и една част от чужденците и колите, с които се контрабандира;
търговските централи не са изучили цените на контрабандираните стоки на международния пазар и в повечето случаи вземат съвсем малки комисиони.
Второ управление на ДС дава „препоръки“ на партията как да се прави контрабандата
Второ управление на ДС дава точни насоки как да се централизира контрабандата и най-вече как да бъде скрита от българските граждани, на които по същото време е вменено да строят социализма:
контрабандата да се извършва от една търговска централа; в случая най-правилно е да се възложи на ДСП „Тексим“, където работят много наши бивши работници, и по този начин ще се запази тайната, а от друга страна, най-добре ще бъдат наблюдавани и разработвани чужденците контрабандисти. Макар и малък, все пак „Тексим“ има опит в това отношение и там вече е създадена известна организация;
в КДС тази дейност също да се централизира на едно място;
съвместно с търговската централа да се издирят помещения извън София, където да се извършват необходимите манипулации по контрабандната стока;
да се уреди с Държавната автомобилна инспекция и да се вземат съответен брой номера за леки коли, които да се поставят на чуждестранните автомобили, докато се обработват стоките;
съвместно с управление „Митници“ така да се уреди получаването на пратките, че за това да знаят най-малко митнически служители;
да се обмисли нов начин за пропускането на колите през КПП с оглед там да знаят един-двама души;
съвместно с търговската централа да се обмисли и броят на търговците контрабандисти. Необходимо е това да бъдат малко хора с оглед запазване на тайната и избягване на рискове;
търговската централа да сключва договори само тогава, когато чужденецът даде канала, по който минават неговите стоки;
търговците контрабандисти, постоянно живеещи в София, да бъдат настанявани в подбрани от нас квартири и разработвани най-активно, като се даде възможност за използване на техника и външно наблюдение.
Правителството на Тодор Живков очевидно бързо възприема предложената от Държавна сигурност схема, защото слага „ред“ в контрабандната търговия. Но не чрез „Тексим“ или някоя от останалите търговски централи, а с едно ново търговско предприятие.
СЛЕДВА: Държавната контрабанда под прикритието на „Кинтекс“.