Според доклада президентските и извънредните парламентарни избори, проведени през април миналата година, са преминали в мирна атмосфера и парламентът, конституиран след изборите, е по-„плуралистичен“.
Както беше посочено, според окончателния доклад на международната мисия за наблюдение на изборите, някои недостатъци са довели до "неравностойност на борбата" в полза на управляващите.
„Изключително важно е оставащите и новите препоръки на Службата за демократични институции и права на човека (ODIHR) и органите на Съвета на Европа да бъдат изпълнени изцяло и прозрачно много преди новите избори и с участието и консултацията на експерти от организации на гражданското общество“, се препоръчва в доклада.
„ЕС внимателно наблюдава непрекъснатото изпълнение на плана за действие на Сърбия по Глава 23, включително поставените времеви рамки. Той продължава да следи отблизо спазването на човешките права в Сърбия в рамките на преговорите за присъединяване към ЕС, особено в рамките на Глава 23. Има редовен политически диалог на техническо и политическо ниво, включително в рамките на Споразумението за стабилизиране и асоцииране“, се допълва в съобщението.
Що се отнася до законодателната и институционалната рамка за запазване на основните права, тя е до голяма степен установена, като се добавя, че Сърбия е приела нови стратегии за борба с дискриминацията и включването на ромите, както и планове за действие за равенство между половете.
В доклада се посочва, че законодателната и институционалната рамка трябва да се прилага последователно и ефикасно, както и че Сърбия трябва да укрепи институциите за правата на човека чрез разпределяне на необходимите финансови и човешки ресурси и установяване на процедури за гарантиране на спазването на решенията на Европейския съд по правата на човека, както и неговите временни мерки.
Посочва се, че през септември 2022 г. Сърбия е била домакин на първия Europride в Западните Балкани, но че все още има целенасочена реч на омразата, заплахи и дори насилие срещу всички, които участват в защитата на човешките права и ЛГБТИ лицата.
Подчертава се, че няма напредък по отношение на свободата на изразяване.
„В няколко случая на нападения и заплахи срещу медийни служители полицията и прокуратурата са реагирали бързо, но случаите на заплахи и насилие срещу журналисти все още са тревожни. Безпрепятственото отразяване и свободата на изразяване тепърва трябва да бъдат допълнително укрепвани на практика, а изпълнението на медийната стратегия се забавя все повече“, се посочва в доклада.
Що се отнася до финансовия ангажимент на ЕС в Сърбия през 2022 г., се посочва, че Съюзът е продължил да изпълнява програми в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (IPA) в подкрепа на политиките за социално включване и антидискриминация и за подобряване на позицията на лица от уязвими групи, включително роми и вътрешно разселени лица.
„Основната подкрепа за медиите в Сърбия продължава чрез текущата безвъзмездна помощ по IPA от 2,4 милиона евро, която се изпълнява от Европейския фонд за демокрация. Новата медийна подкрепа от IPA започна през 2022 г. със стартирането на нов дългосрочен грант в полза на Съвета по пресата на Сърбия (600 000 евро) и подписването на девет нови грантове - договори за подкрепа на независими медии (около 2,8 милиона евро) “, се посочва в доклада.
Като част от Програмата за гражданско общество, през 2022 г. е в ход изпълнението на 18 безвъзмездни средства на обща стойност 8,5 млн. евро.
По европроекта на Националния ресурсен център са отпуснати допълнителни 4,8 млн. евро, които ще дадат възможност за по-нататъшно развитие на гражданското общество.
Докладът добавя, че през 2022 г. са завършени няколко проекта, финансирани чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека, със специален акцент върху защитата на малцинствата, равенството между половете, правата на децата, мигрантите и защитниците на човешките права. Подписани са и пет нови безвъзмездни средства в размер на 850 000 евро по програмата за правата на човека и демокрацията и продължава изпълнението на дейности по регионалните проекти.
Чрез Хоризонталната помощ на ЕС и Съвета на Европа е била осигурена подкрепа за борбата с дискриминацията и защитата на правата на уязвими групи, включително ЛГБТИ лица и малцинства, както и за свободата на изразяване и свободата на медиите.
Посочва се, че Сърбия е продължила диалога и сътрудничеството с национални, европейски и международни организации за правата на човека.
Отбелязва се, че в многостранните форуми Сърбия се е присъединила към ЕС, когато е гласувала в Общото събрание на ООН за две резолюции, свързани с агресията на Русия срещу Украйна и нейното хуманитарно влияние.
Допълва се, че на 24 януари 2022 г. Сърбия е екстрадирала гражданин на Бахрейн, което е в противоречие със задълженията на Сърбия като член на Европейската конвенция по правата на човека. /БГНЕС